, че грид услугите са достъпни винаги, в каквато и да е среда – както е достъпна електроенергията. Тази инфраструктура трябва да предлага евтин достъп, защото в противен случай не би могла да намери широко възприемане. Тази дефиниция набляга основно на изчислителните възможности на грид. По-късно авторите я променят, като наблягат на идеята, че основната задача на грид е споделянето на ресурси, и по-конкретно – “координираното споделяне на ресурси и решаване на задачи в динамични, мултиинституционални виртуални организации”. Споделянето се отнася до директен достъп до компютри, програмно осигуряване, данни и други ресурси. То е стриктно контролирано, като доставчиците и потребителите на ресурси ясно дефинират какво точно се споделя, кой има право да споделя и при какви условия се извършва споделяне. Група индивиди и/или институции, обединени от подобни правила за споделяне, съставляват виртуална организация (ВО). Освен координираното споделяне на ресурси и формирането на виртуални организации, от съществено значение за грид-системата е наличието на отворени стандарти. Последните осигуряват средства за взаимодействие и интеграция, и трябва да се използват при откриването, достъпа и координацията на ресурсите.
1.3. Архитектура на грид-системите.
