Задача надеждно предаване на информация на разстояние

-
клас D
Първият байт на тези адреси започва с двоичната комбинация 1110, т.е. ІР-адресите от клас D започват с десетично число от 224 до 239 включително. Използват се за изпращане на multicast- съобщения до определена група хостове, на която е присвоен указаният адрес. Multicast-адресът не се дели на Net ID и Host ID;
-
клас Е
Първият байт на тези адреси започва с двоичната комбинация 11110, т.е. ІР-адресите от клас Е
започват с десетично число от 240 до 254 включително. Този клас адреси е запазен за бъдещи приложения.
При ІР-адресацията се използват и т.нар. “подмрежови маски”. Много често на мрежовите администратори не им достигат дадените им адреси Net ID, за да структурират мрежите си както трябва /например, за да разположат слабо взаимодействащите помежду си компютри в различни мрежи /. За разрешаването на дадения проблем администраторите могат да постъпят по два начина: 1) да получат съответно от INTERNIC, RIPE NCC или AP-NIC допълнителни адреси; 2) за да използват подмрежови маски (subnetwork mask). Маската представлява 4-байтово число, двоичния запис на което съдържа единици в битовете, които трябва да се интерпретират като мрежов адрес (Net ID), и нули – в битовете, представляващи адреса на хоста (Host ID). Например, за мрежите със стандартни ІР-класове маските са следните: за клас А – 255.0.0.0, за клас В – 255.255.0.0, за клас С - 255.255.255.0. Но в маските, които се използват от администраторите, за увеличаване числото на мрежите, броят на единиците, определящи границата на Net ID, не е обезателно да е кратен на 8.
Например, нека маската е 255.255.192.0 (11111111 11111111 11000000 00000000), а адресът на мрежата е 130.168.0.0 /от клас В/. След налагане на маската върху мрежовия адрес, броят на битовете, които се интерпретират като Net ID, се увеличава от 16 на 18, т.е. администраторът придобива възможност вместо един /даден му, например, от RIPE NCC/ адрес на мрежа, да използва четири такива (130.168.0.0, 130.168.64.0, 130.168.128.0, 130.168.192.0), т.е. да организира логически четири отделни подмрежи. Тогава адресът 130.168.1400.0, който по ІР-стандарта задава номер на мрежата
130.168.0.0 и номер на хоста 0.0.100.0, сега при използване на маска ще се интерпретира като:
130.168.64.0 – номер на мрежи, и 0.0.36.0 – номер на хоста в нея.

- порт
Този вид адреси се използва в транспортния слой. Портовете се използват от протоколите ТСР и
UDP за връзка с приложните процеси. Портът представлява 16-битово число. Някои от портовете са стандартно резервирани (например порт 21 – за протокола FTP, вж. § 8.9.3.1, порт 23 – за прокола
Telnet, вж. §8.9.2), а по-неизвестните приложни протоколи използват свободно избрани номера на портове.
Портът и ІР-адресът съвместно образуват сокет (socket), например: 193.68.180.5:21. Двойка сокети
(един в предаващия край и един – в приемния край) еднозначно идентифицира едно ТСР-съединение.
Един сокет може да участвава в няколко съединиения едновременно.
- DNS-символно име
DNS-имената са имена (на хостове), които се използват в приложния слой. Въведени са за удобство на потребителите, които по принцип помнят по-добре имена, отколкото цифри (ІР-адресите на хостовете). DNS-имената се назначават от мрежовите администратори. Състоят се от няколко части
(домейни, области), разделени с точки, като старшият домейн се намира най-вдясно. Домейнът
(domain) в Internet представлява логическо обединение на хостовете, възможно дори от различни физически мрежи. Всеки домейн се състои от поддомейни (subdomains) с цел по-лесното му администриране. Поддомейните, от своя страна, също могат да имат свои поддомейни и т.н.
Синтаксисът на DNS-имената е следния:

Изтегляне 1.91 Mb.

Сподели с приятели: