В своите методи Дюрер действа дедуктивно и систематично и осъзнава разликата между демонстративните и приблизителните решения, което го отличава от съвременниците му
В своите методи Дюрер действа дедуктивно и систематично и осъзнава разликата между демонстративните и приблизителните решения, което го отличава от съвременниците му. „Автопортрет“ В творчеството на Дюрер виждаме величав и мъжествен, истински хуманистичен образ на човека от една сложна епоха. „Автопортрет“ (1500. Старата Пинакотека. Мюнхен) заема особено място не само в немското, но и в цялото европейско изкуство, отразявайки дълбочината и противоречивостта на творческото съзнание, намиращо се на границата две епохи. Изобразявайки се в строго фронтална поза, Дюрер използва композиционна схема, която средневековните художници прилагали за образа на Христос. За него това имало особен смъсъл: човекът, по идеята на автора, трябва да напомня за Спасителя не само с външния си облик, но и в преносен, висш смисъл – с готовността си да поеме и носи „кръста“, даден му през земния му живот. Не горделиво високомерие, а дълбоко религиозно смирение прозира в това „сравняване“ с Христос: своя несравним художнически талант Дюрер (почти на прага на тридесетата си годишнина) възприема като Божия милост и своя отговорност пред Твореца, надарил го с изключителната способност „да пресъздава света“ – с четка и резец.
В този автопортрет художникът се е опитал да свърже старата система на пропорциите с новото ренесансово учение за пропорциите на човешкото тяло. Стремейки се да преодолее условностите на старото изкуство, Дюрер пръв от немските художници овладява напредничавите художествени достижения на ренесансова Италия. Подобно на Леонардо да Винчи, той въплъщава в себе си характерния за Ренесанса тип на художник-учен, съединил рационалното, научно познание за реалния свят с неговата дълбоко философски осмислена и преобразуваща, динамична, страстна фантазия на художник.
Изобразително изкуство Графика Големите страсти Христови и Апокалипсис, 1496 – 1498, гравюра на дърво
