Задание за обхват на овос на инвестиционно намерение за

“Изграждане на депо за обезвреждане на твърди битови отпадъци от Община Малко Търново”

1. 
   Описание на физичните характеристики на инвестиционното предложение и необходими площи (като усвоени терени, земеделска земя, горски площи, други)
   

Площадката за депо за обезвреждане на битови отпадъци е върху новообразуван имот № 045017а с площ 51,451 дка и е част от имот № 045017 с площ 399,722 дка. Определената площадка е в северния край на имота. Граничи със земи от държавен горски фонд. Новата площадка включва част от тези земи в размер на17,17 дка. Площадката отстои на около 2.7-2.8 км. източно от гр. Малко Търново. Достъпът до площадката е от съществуващ път на междуселищна пътна мрежа и съществуващ горски път, който влиза на две места вътре в нея. На територията на площадката няма изградена комуникационно-транспортна мрежа. Цялата територия няма електро захранване. На територията няма изградени водопроводна и канализационни мрежи.

В зона 1 км няма животновъдни ферми, складове за храни и фуражи и други предприятия на хранително-вкусовата промишленост, вилни зони.

Приложение №1. Скица на имот № 045017 с координати на гранични точки.

Приложение №2. Топографска карта със слоевете по „Корино-земно покритие” и местоположение на площадки „Мечкобиево” и „Милевска бърчина”.

Депото с обслужващите сгради и съоръжения ще бъде разположено на площ около 51, 451 дка. Ще се състои от две клетки за ТБО и една малка клетка за строителни отпадъци. Годишно в община Малко Търново се генерират около 3500 тона битови отпадъци от население 10000 жители. 1-ва и 2-ра клетка ще бъдат с обем по 40000 м³ всяка. Годишното запълване ще бъде от порядъка на 3750 м³. При тези разчети е очевидно, че всяка клетка за ТБО ще бъде запълвана за около 10 – 12 години.

В Доклада за ОВОС да се коментира становището на Общината по въпроса за организацията на събирането и съхраняването и третирането на опасни отпадъци от бита и избора на технология за третирането им, както и изискванията за временно съхраняване на образуваните на площадката на депото опасни отпадъци. Според разпоредбите на Закона за защитените територии (ЗЗТ), в границите на парка е недопустимо събирането, съхраняването и обезвреждането на опасни отпадъци, както и внасянето от вън на всякакви отпадъци.

2. 
   Описание на основните характеристики на производствения процес.
   

Всяка от клетките ще бъде оконтурена с оградни диги и вътрешни (разделителни) диги между клетките. По теоретични данни необходимата брутната площ на всички клетките на депото е:

• 
  1-ва клетка за ТБО при h = 10,00 m, F = 4 dka
  
• 
  2-ра клетка за ТБО при h = 10,00 m, F = 4 dka
  
• 
  3-та клетка - за строителни отпадъци
  

• 
  подходен път
  
• 
  стопански двор с всички сгради и съоръжения, необходими за експлоатацията на депото
  
• 
  електроснабдяване, външно и площадково
  
• 
  водоснабдяване и канализация
  
• 
  телефонизация
  
• 
  вътрешни експлоатационни пътища за сметовозните машини и уплътняващата техника
  
• 
  ретензионен басейн за акумулиране на инфилтриралите води от клетките на депото
  
• 
  ограда
  
• 
  лесозащитен пояс около всички клетки
  
• 
  охранителни канали за повърхностни води.
  

На площадката се формират следните отпадъчни води: битово-фекални, производствени и атмосферни.

Битово-фекалните се формират в обслужващите сгради. Производствените – от дренажната система за отпадъчни (инфилтрирали) води, формирани при разграждането на твърдите битови отпадъци и преминаването на атмосферни води през тях. За третиране на отпадъчните води се предвижда изграждане на пречиствателна станция, тръбопровод за отвеждане на инфилтриралите води до нея, ретензионен басейн и система за рециркулация на дренажни води, заустване в съответен водоприемник

Атмосферните води от терена ще се поемат от УО на определени места.Отвеждането им ще стане от дъждовна канализация, която ще зауства в отвеждащия тръбопровод към водоприемника – след пречиствателната станция.

Повърхностните води от автомивката и стопанския двор ще минат през локално пречистване в каломаслоуловител и ще заустят в дъждовната канализация.

Поради специфичността в работата на съоръженията в депото за твърди битови отпадъци на територията на Община Малко Търново, съоръженията и машините, както и наличие на генератор в комплекта на технологичните съоръжения, и особено голямото разстояние на електропроводното отклонение (1,37 км по въдушна линия), указано от електроразпределителното предприятие, не е задължително и икономически неизгодно е двойно захранване на площадката на страна Ср.Н. Електричските консуматори са съоръжени с генератор и UPS за важните функции (системата за контрол и управление на технологичните консуматори). Втората категория ще се осигурява от дизел-генератор.

3. 
   Определяне на вида и количествата на очакваните отпадъци и емисии (замърсяване на води, въздух, почви, шум, вибрации, лъчения – светлинни, топлинни, радиация и др.) и здравния риск за населението в резултат от реализирането на инвестиционното предложение
   

При изготвяне доклада за ОВОС ще бъдат определени очакваните емисии по отношение на отделните компоненти.

За компонента “въздух” ще бъдат разгледани вариантите с изграждане на газови кладенци с оползотворяване и без оползотворяването им, като се оцени влиянието върху околната среда на възможните варианти за реализиране на предложението. Ще бъдат набелязани мерки за снижаване на вредното въздействие на предложения за реализация вариант.

По отношение на водите ще се разгледат варианти за отвеждане и пречистване на инфилтрираните води от тялото на депото, а така също и водите от околните площи, като се препоръчат мерки за предотвратяване на замърсяване на повърхностните, подземни и питейни води. Специално внимание да се обърне на възможностите за изграждане на водоснабдяването на депото чрез сондажни кладенци. Да се проведе консултация с Басейнова дирекция за Черноморския регион към МОСВ.

При разглеждането на компонента “почви” да се обърне внимание за ограничаване на замърсяването на околните терени.

По отношение на ландшафта съществува необходимия потенциал за самоочистване и възстановяване.

В раздела “шум” да бъдат разгледани източниците на шум и да се направи оценка на евентуалното им въздействие върху територии и зони с нормиран шумов режим в процеса на изграждане на депото и по време на експлоатацията му.

По отношение на здравния риск ще бъдат оценени предложените транспортни схеми с отчитане на влиянието им върху засегнато население.

В доклада ще бъдат разгледани броя, видовете сметоизвозни коли, контейнери и др. Фирмата по управление на отпадъците ще прецени нивото на квалификация на работния персонал, необходимо ли е допълнително обучение и т.н.

3. 
   . Описание на основните сгради и съоръжения в стопанския двор към депото.
   

Към него ще бъдат включени следните основни съоръжения и сгради:

-контролно – приемателен пункт (КПП), снабден с електронен кантар и компютър със софтуер към него и принтер

-административно – битова сграда, която включва в себе си: тоалетни, душове, помещение за хранене с кухненско оборудване, стая за администрация,

-гараж за транспортните машини, обслужващи депото, и ремонтна работилница за тях

-стопанска сграда – склад за временно съхранение на рециклируеми отпадъци и площадка за сепарирането им

-автомивка

-паркинг (в стопанския двор и извън приемателната зона за външни посетители на депото)

-склад за панели

-пречиствателна станция за отпадъчни води

-главна помпена станция за инфилтрирали води от депото.

В доклада да бъде направена равностойна оценка както на основния обект- депото за твърди битови отпадъци, така и на всички свързани с изграждането и експлоатацията му обекти и съоръжения и извършваните в или чрез тях дейности.

2. 
   Алтернативи за осъществяване на инвестиционното предложение
   

Да се разгледат алтернативи по отношение разположението на отделните клетки за депониране и височината на депониране.

Да се разгледат алтернативи по отношение на депонираните отпадъци – предварително сепариране и евентуално оползотворяване на част от отпадъците.

Да се разгледат алтернативи за транспортните схеми с оглед намаляване на въздействието на шум, вибрации и вредни емисии от автомобилните газове върху населението по трасето на предвидените пътища за транспорт. В доклада за ОВОС да бъде разгледана дължината на трасето, на какво разстояние минава, както и наличието на зони със специфичен статут. Да се разгледа броя на сметоизвозните коли, настилка, маркировка на трасето, възможност за алтернативен трафик.

Да се разгледат алтернативи (където съществуват възможности) по отношение на външните връзки, а именно електрозахранване, водоснабдяване и канализация.

Да се разгледа и оцени предвидения работен график при строителство и експлоатация на депото.

3. 
   Характеристика на околната среда, в която ще се реализира инвестиционното предложение
   

1. 
   Климат и качество на атмосферния въздух
   

Специфичният климат на Странджанския район се формира под влиянието на Черно и Средиземно море. Средногодишните температури са високи – 11.1 до 12.8 ^оС. Валежите са между 100 и 800 мм, разпределени неравномерно през годината с летен минимум и зимен максимум. Чертите на климата се променят с навлизането от морския бряг навътре – валежите се увеличават, средногодишните температури намаляват, зимата става по-студена. Така например за района на Малко Търново и предвидената площадка за изграждане на депото за ТБО годишната сума на валежите е 970 мм, средната температура на въздуха през м.юли е 23 ^оС, средноянуарската - +1^оС, а средната стойност на абсолютния годишен минимум на температурата на въздуха е -16 ^оС.

Преобладаващият вятър е североизточен, с честота 40-50%. Територията се отнася към районите със среден брой на случаите с тихо време – 25-40 наблюдения на месец. Честотата на вятъра и тихото време оказват съществено влияние върху разпространението и отлагането на вдредните емисии в приземния атмосферен слой.

В доклада за ОВОС да се разгледа розата на вятъра и влиянието на преобладаващия вятър върху крайните квартали на гр.Малко Търново.

Качеството на атмосферния въздух се формира главно от следните източници: горивните инсталации, промишлеността, отоплението в комунално-битовия сектор, автомобилнния транспорт, селското стопанство. В периметър до 2.5 км. от площадката за реализиране на инвестиционното намерение няма населени места, енергийни и промишлени предприятия, големи пътни артерии. В близост от 1-2 км няма животновъдни ферми, които биха могли да замърсяват въздуха. Поради това може да се счита, че качеството на атмосферния въдух в района на предвидената площадка за изграждане на депото за твърди битови отпадъци е значително под нормативните изисквания.

В доклада за ОВОС да се оцени въздействието на депото върху качеството на въздуха в района на площадката и крайните квартали на гр. Малко Търново по отношение на отделяните вредни газове от депонираните битови отпадъци и от автотранспорта при извозването им до депото.

2. 
   Хидрология и хидрография
   

Площадката се намира във водосбора на р. Резовска, отстояща на 5-6 km. Реката е водоприемник II категория. В района няма хидрометрични станции и не се следи отточния режим. Отводняването на площадката става към основно дере, което е извън нея. Оттокът по дерето зависи предимно от характера на валежите в района.Площадката е разположена в позитивна релефна форма. На около 370 m източно от площадката минава дере с непостоянен отток, условно наречено “основно дере”. Вододелната линия, определяща водосборната област на основното дере, минава по билните части на Мечкобиево, западно и в непосредствена близост до площадката (Фигура 2.4-1). Събирайки по течението няколко дерета от района, се отправя към р. Резовска като неин ляв приток. На територията на площадката няма постоянен повърхностен отток. Развити са леки ерозионни форми – оврази и малки дерета. При интензивни дъждове и бързо снеготопене се образува временен отток от площ, приблизително равна на площта на площадката – около 51 dka. За характеризиране на валежите са използвани данни от метеорологичната станция Малко Търново, която се намира на около 2 km от площадката. Най-малка е средномесечната сума на валежите през м. август 34 mm (Таблица 2.4-1). Средногодишната сума на валежите е около 970 mm, като през зимата падат около 36 %, през пролетта – около 22 %, през лятото – около 15 % и около 27 % през есента. Средната месечна сума на валежите е най-голяма през периода ноември-януари (около 120 – 130 mm).

В доклада за ОВОС да се разгледа вероятността за замърсяване на водоизточниците за питейно водоснабдяване на гр. Малко Търново при експлоатацията на депото. По отношение на площадката на депото да се проучи въпроса с изграждането на сондажни кладенци за технологично водоснабдяване на депото и сградите и съоръженията на площадката му. Да се направи преценка за спазване на изискванията за санитарно-охранителни зони около източниците и съоръженията за питейно водостабдяване.

3. 
   Геоложка характеристика на района
   

Грахиловската подгрупа е широко застъпена в централните части. Изградена е от филити, филитоидни шисти, метапелити, метадиабази, метакератофири и мраморизирани варовици. Проучваната площадка е разположена върху скалите на тази група - най-вече върху Стоиловската свита. Тя е изградена от черни глинести шисти, ивичести сивочерни алевролитово-глинести шисти, сиви метаалевролити и метапсамити. Много рядко се срещат метаморфозирани базични и кисели вулканити. Дебелината на свитата е около 2000 m.

Изследваният район, включващ площадка № 4 Мечкобиево, се намира на близо 3 km източно от гр. Малко Търново (Странджа пл.), където се разкрива една малка част от разреза на Стоиловската свита. Името на свитата е използваемо и валидно. Свитата представлява сложно литотяло, изградено от слабо метаморфозирани седименти с минимално участие на кисели и базични вулкани. В съвременните разрези Стоиловската свита покрива Малкотърновската свита на юг и Граматиковската свита на север, като изгражда Стоиловската синформа. Свитата се намира в алохтонно положение, като участва в строежа на горната навлачна плоча и завършва разреза на Велекската група.

В геоложкия строеж на този участък участват преимуществено разнообразни сивозеленикави до жълтеникави, блещиви шисти. По минерален състав те са глинесто-серицитови, глинесто-серицит-хлоритови, кварц-серицит-хлоритови и др. Текстурата им е шистозна, а структурата-микролепидогранобластова или лепидобластова. Наблюдавани са и реликти от седиментни структури. Изградени са от серицит, хлорит, глинести минерали и по-рядко - мусковит, плагиоклаз, турмалин, магнетит, железни хидроокиси и др. Обикновено, сред шистите се наблюдават послойни, по-рядко секущи кварцови жили, интеркалации, лещи и ядки, около които са образувани хлорит-серицитови кори. Кварцът е бял, млечен до полубистър и има метаморфогенен произход. Описаните шисти най-често се прослояват от ивичести, сиви на цвят метаалевролити. Те оформят прослойки с дебелина от няколко метра до 10-20 m.

В южната част на площадката се разкриват бели до слабожълтеникави, среднозърнести аркозни пясъчници с масивен изглед. Много рядко се наблюдават тънки прослойки и лещи от зелени скали с масивен изглед. Те са изградени от вторични минерали: албит, хлорит, епидот и кварцит.

Скалите отт Стоиловската свита повсеместно са нагънати, като дребните гънки са с амплитуда от няколко милиметра до 10-15 сантиметра. Микрогънките са остри и често се наблюдават скъсвания. В района на площадката няма подходящи разкрития, за да бъдат характеризирани различните типове гънки.

4. 
   Хидрогеоложки условия
   

Геоложката структура, изграждаща геоложкия разрез на площадката (изветряли шисти с дребнокъсова и призматична напуканост), е дала възможност за акумулация на порово-пукнатинна подземна вода с плитка циркулация. Зоната на инфилтрация варира между 9 м и 13 m. В по-слабо изветрелите слоеве шисти се акумулират незначителни водни ресурси, които образуват сравнително издържана зона на насищане, под формата на водоносен хоризонт. Подземните води са порово-пукнатинен тип в зоната на изветряне и пукнатинни в дълбочина, безнапорни. Подземният поток е насочен в източно направление. Подхранването е изцяло инфилтрационно. Дренирането се извършва в низходящи извори, в периметъра на овражните и долинни форми. В района на проучваната площ не е установено дрениране на подземни води. Общо, средногодишният модул на подземния поток може да се оцени около Мпо = 0,1-0,3 l/sec/km².

Хидрохимичната характеристика на подземната вода показва, че подземната вода е слабо минерализирана, много мека. Йонният състав я определя като хидрокарбонатна – натриево-калциева вода. Хидрохимичните показатели са със стойности на йонни концентрации под екологичния праг на замърсяване на водите. Това дава основание (като първоначална оценка) за причисляването им към І-ва категория води, имащи качества за питейно-битови цели.

Въз основа на получените резултати от проучвателното сондиране в подповърхностното пространство могат да се отделят две ниско рангови хидрогеоложки единици. Те се характеризират с много ниски, но рязко различаващи (с един порядък) филтрационни характеристики.

В горната част на геоложкия разрез е установен един слабо водообилен водоносен пласт. Той е изграден от прахово-песъчливи до песъчливи глини, много силно изветрели шисти и от изветрели и натрошени мусковит-серицитови шисти. Този пласт е добре издържан в регионален план. Дебелината му варира от 7-8 до 25 m. В долната част на разреза в напуканите и слабо изветрели шисти е формирана слабо проницаема пукнатинна зона.

Получените стойности на n_S показват, че изследваните песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи материали притежават много висока задържаща способност и следва да се очаква, че скоростта на разпространение на евентуалните замърсители в тях ще бъде ниска.

Специално внимание да се обърне при разглеждането и описването на очакваните количества отпадъчни води по отделните потоци, включително и атмосферните води от охранителните канали около депото, начинът им на третиране /пречистване/ и да се направи преценка на въздействието им върху водния обект, в който ще се заустват.
3.5. Земи и почви

Площадката за депо за обезвреждане на битови отпадъци е върху новообразуван имот № 045017а с площ 51,451 дка и е част от имот № 045017 с площ 399,722 дка. Определената площадка е в северния край на имота. Граничи със земи от държавен горски фонд и с изоставени ниви, полски пътища и залесени територии. Категорията на земята при неполивни условия е VІІ. Собственици на съседните терени са Държавно лесничейство, община “Малко Търново” и частни лица.

Съгласно почвено-географското райониране на България, разглежданата площадка се отнася към Странджанската провинция (среднопланински пояс) на Балканско-Средиземноморската почвена подобласт, която е част от Средиземноморската почвена област. В зависимост от надморската височина, в тази подобласт у нас се срещат лесивирани каленовидни, и канелени почви, смолници, кафяви планинско-горски почви и др. В района на Странджа планина, където валежите са над 800 мм със зимен максимум, а лятото е изключително сухо, са разпространени почвени типове като жълтоземи, червеноземи, а на по-малки височини (450-500 м) – кафяви планинско-горски почви.

В доклада за ОВОС да се даде характеристика на почвите в района на площадката и очакваното пряко и косвено замърсяване при изграждането и експлоатацията на депото.

По Корине земно покритие площадката попада в полигони на смесени гори и храсти от границата на гората.

По геоботаничното райониране района е зает то гори от „смесени гори от източен бук, обикновен габър и сребролистна липа” и от „гори от източен горун”.

При реализирането на обекта ще бъде унищожена опредена площ широколистни гори.

При ОВОС е необходимо да бъдат уточнени горските площи, които ще бъдат унищожени.

Същевременно около клетките се предвижда да бъдат направени лесозащитни пояси. В ОВОС трябва да се предложат подходящи видове за тези пояси, за да компенсират унищожената гора.

За сега не разполагаме с данни за защитени видове растения на площадката на обекта, но 16 вида от Червената книга на България се срещат в района на площадката и има голяма вероятност да бъдат намерени на нея. При ОВОС е необходимо да се направи ботаническо проучване на площадката.
3.6.2. Животински свят
Земноводните в границите на обекта са слабо представени, като най-често се среща голямата крастава жаба в близост до влажни дерета. Влечугите вероятно ще са представени предимно от жълтокоремника, смока мишкар, големия стрелец, зеления гущер, кримския гущер, стенния гущер. От птиците в района доминират пойните птици, като най-често се срещат зелен кълвач, голям пъстър кълвач, въртошийка, чинка, кукувица, обикновен мишелов. В района на площадката гнездят над 50 вида птици, сред които видове с висок природозащитен статус, като черен кълвач, белогърб калвач, гарван гробар, плешанка, горска улулица.

Това налага при ОВОС да се проведе орнитологично проучване както на самата площадка, така и на близката околност в която птиците ще бъдат обезпокоявани от строежа и експлоатацията на депото.

От бозайниците в района доминират – дивата свиня и сърната от копитните; дивата коктка, чакалът, лисицата от хищниците; жълтогърлата горска мишка, обикновенния сънливец, горския сънливец, катерицата от гризачите, таралежът от насекомоядните бозайници.

Сред тях с висок природозащитен статус са жълтокоремника, смока мишкар, големия стрелец, дивата котка.

В резултат от реализацията на проекта може да се очакват промени в две направлевия.

От една страна с изграждането на сметището ще се привлекът редица видове:

• 
  птици – гарван гробар, сива врана, обикновен мишелов, чинка;
  
• 
  гризачи – сив плъх, домашна мишка;
  
• 
  порови – черен пор, белка;
  
• 
  хищници – чакал, лисица.
  

Тъй като районът е беден на стоящи водоеми, ще бъде от голяма полза да се изгради мълък водоем, който да се захранва от пречистените води и от охранителните канавки за повърхностни води. Ако това бъде направено, ще се създадат условия за размножаване на поне 7 вида земноводни и два вида влечуги. Повишената влажност около водоема ще увеличи числеността на гризачите и насекомоядните бозайници. Самият водоем ще се превърне в място за водопой за дивите животни.

При ОВОС трябва да се проведе теренно проучване за уточняване мястото на този водоем и трябва да се предложи схемата за изграждането му, така че да функционира като последващо пречиствателната станция биологично стъпало.

В района няма значими миграционни коридори.

В района на гр. Малко Търново са открити редица археологически находки, които свидетелстват за съществуването на селище още от античността (ІV-ІІІ век пр. Н.е.). При разкопки е установено наличието на културни наслоявания от няколко епохи. По-известни археологически обекти са: тракийски гробници и могилен некропол в м.”Пропада”, тракийски култов комплекс в м.“Мишкова нива”, тракийско скално светилище в м. “Каменска бърчина”. Историческо и туристическо значение имат и много църкви и параклиси.

При изготвяне на доклада за ОВОС следва да се проучи близостта до обекта на археологически и исторически паметници и очакваното въздействие върху тях. Да се дадат препоръки за предотвратяване на евентуални поражения на неизвестни археологически обекти при извършване на строителните работи.

3. 
   Значимост на въздействията върху околната среда
   

Въздействието от изграждането на депо за обезвреждане на битови отпадъци в района на община «Малко Търново» върху околната среда следва да се разглежда в два аспекта – по компоненти на околната среда и по отношение на социално-икономическото му значение.

1) Изграждането на депото за битови отпадъци като цяло ще има положително и дълготрайно въздействие върху околната среда, тъй като ще създаде условия за екологосъобразно депониране на битовите отпадъци и ликвидиране на нерегламентираните сметища. От друга страна, реализирането на предложението ще доведе до частично увреждане на някои компоненти на околната среда, напр. растителност, животински свят, почви.

2) По отношение на атмосферния въздух реализирането на инвестиционното намерение ще доведе до известно замърсяване на въздуха от газовите емисии на автомобилните двигатели по време на строителството и експлоатацията, както и от отделяните газове (главно метан) и неприятни миризми от битовите отпадъци.

3) Въздействието върху повърхностните и подземните води може да бъде определено като незначително, тъй като се предвижда изграждане на пречиствателна станция за инфилтрираните отпадъчни води.

4) Въздействие върху геоложката среда в незначителна степен ще има само по време на строителството на обекта.

5) Въздействието върху почвите по време на експлоатацията ще бъде незначително при стриктно спазване на технологията за депониране на отпадъците. По време на строителния период е възможно замърсяване на почвите в прилежащите територии.

6) Въздействието върху растителния и животинския свят в района на площадката ще бъде пряко и значимо за най-близките до обекта местообитания.

7) Въздействието върху ландшафта може да се определи като значително, тъй като се променя типа на ландшафта.

8) По отношение на шума при експлоатацията е възможно превишаване на нормата за промишлена територия в отделни случаи при едновременна работа на по-голям брой експлотационна и транспортна техника. Би могло да се очаква негативно въздействие върху територии от населени места, в случои, че през тях преминават пътните трасета на тежкотоварния транспорт, обслужващ строителството на депото, както и тези на сметоизвозващите машини по време на експлаотацията му.

9) При изграждането на депото може да бъдат засегнати пряко археологически обекти, в случай че има такива на територията на площадката.

10) Социално-икономическото въздействие от изграждането на депото е положително и дълготрайно, тъй като ще се реши важен проблем за депониране на битовите отпадъци в съответствие с нормативните изисквания и най-добрите практики. Същевременно ще се създаде възможност за увеличаване на трудовата заетост на населението в община Малко Търново.

При извършване на оценката по отношение на всеки компонент да се опишат преките, непреките и кумулативните въздействия. Въздействията да се оценят като кратко-, средно- и дълготрайни, постоянни и временни, положителни и отрицателни, както и степента им – незначителни, значителни. Да се направи оценка на инцидентните въздействия вследствие на аварийни ситуации и природни бедствия.

3. 
   Структура на доклада за ОВОС
   

6.1 Обща ситуация

6.2 Снимков материал

6.3 Документи за собственост

6.4 Транспортни схеми

6.5 Други протоколи и справки, необходими за изясняване на влиянието върху околната среда на инвестиционното предложение

6.6 Списъци

6.6.1 Списък на експертите, участващи в разработването на доклад за ОВОС за инвестиционно намерение за “Изграждане на депо за обезвреждане на битови отпадъци от Община Малко Търново”

6.6.2 Списък на организации, с които ще се провеждат консултации по време на изготвяне на доклада (Приложение № 5 )

6.6.3 Списък на методиките за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда (Приложение № 6 )

Докладът се разработва еднофазно. Срок за изготвяне – съгласно сключен договор.

8. Консултации при изготвяне на доклада за ОВОС (Приложение 5)
9. Литература и използвани нормативни документи и методики при изготвянето на Доклада за ОВОС ( Приложение 6).
10. Авторски колектив изготвил задание за ОВОС (Приложение № 7).

Приложение №4

Структура на доклад за ОВОС на инвестиционно предложение “Изграждане на депо за обезвреждане на твърди битови отпадъци от Община Малко Търново”

1. Статистическо и динамично моделиране на метеорологичните условия.

2. Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, утвърдена от МОСВ, 2000 г.

3. Методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой - утвърдена от МОСВ и МРРБ. (Бюлетин за строителство и архитектура, бр.7,8/1998 г.). Програмен продукт PLUME. Геофизичен институт при БАН.

4. Методика за определяне на разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой. Програмен продукт “Трафик Оракул”. Геофизичен институт при БАН.

5. Статистически и моделни изследвания на водния отток.

6. Методи за определяне на необходимата степен на пречистване на отпадъчни води “ ръководство за проектиране на канализация, София, Гергинов;

7. Методика и интерпретация за създаване на мониторинг на подземни води в България, М.Гълъбов и колектив;

8. Статистически методи за екологична оценка на въздействието върху флората и фауната.

9. Биологичен мониторинг

10. Оценка на здравния риск според изискванията на СЗО.

11. Методика за определяне на нивото на автотранспортен шум при проектиране на пътища, МТ, ГУП, 1995г.;

12. Методика за измерване и оценка на шума в населените места, НИСИ;

13. Методика за съставяне на шумови карти на населените места.НИСИ;

14. Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие, МОСВ, 1999г.;

15. 
    ХН 0-64 за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони – ДВ бр. 87/1972г., изм.доп. ДВ бр.16/1975г.;
    

17. Ръководство за определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъци, 2004г.

18. 
    Правилник за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България (ДВ бр.12 от 1997 г.).
    

Втори етап: Определяне на площадка за изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци на територията на община Малко Търново.

инж. Радостина Димова Христова - удостоверение № 1272/ 02.08.2006 г. за професионална компетентност по ОВОС – ръководител на колектив и експерт по компонент опасни отпадъци и удостоверение № 442 / 20.12.2006 г. – за компетентност по земи и почви и опасни вещества.