11 Мярки за неотклонение и други мерки на процесуална принуда.
Мярка за неотклонение - Чл.56. (1) Спрямо обвиняемия по дело от общ х-р може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл.57
(2) Когато обвинението се повдига при условията на чл.269, ал.3, т.2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия. .
(3) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
Цел на мерките за неотклонение - Чл.57. Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
Видове мерки за неотклонение - Чл.58. Мерките за неотклонение са
подписка
2. гаранция ;
3. домашен арест ;
4. задържане под стража.
Акт за определяне на мярката за неотклонение - Чл.59. (1) В акта, с който се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и мотивите за определената мярка.
(2) Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.
Подписка - Чл.60. Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Гаранция - Чл.61. (1) Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.
Сподели с приятели: |
