Закон по време и място
Изтегляне 455.01 Kb.
|
Свързани:
Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063, Курсова Работа по Управление на Инвестициите - Танер Таир - 209912063
- Навигация на страницата:
- 2. Действие на НП-те норми по място
| Примери: (за по-благоприятен закон изобщо, при всички случай, без оглед на конкретното деяние)
а) при промени на норми в особената част: бихме имали по-благоприятен закон във всеки случай при намаляване на минимума за дадено наказание и запазване на максимума; при премахване на минимума и запазване на максимума; при декриминализиране на деянието; при намаляване едновременно на максимума и минимума и т.н. б) при промяна на норми в общата част: напр. Последните промени в чл.78а, НК Други механизми: напр. Чл.74 от НК – президента издава указ на помилване и амнистия от НС по чл.83, НК. 2. Действие на НП-те норми по място Имаме четири принципа на действие по място: от чл.2 до чл.6 от НК, тук трябва да е ясно че всеки един от следващите принципи разширява приложното поле на Българския НК, а не просто преутвърждава неговото действие в пространството. Всеки един от предходните принципи изключва приложението на последващите. Предходният принцип е първичен, а следващия принцип - субсидиарен. а) териториален принцип - чл.3, ал.1 – териториален принцип на действие – НК се прилага за всяко престъпление извършено на територията на РБ. Престъплението е извършено на територията на РБ, когато някой от неговите елементи е извършено на територията на РБ, без значение дали деянието е извършено или последиците са настъпили на територията на РБ, без да има значение дали дееца е чужденец или българин, прилагат се нашите разпоредби на НК. Чл.3, ал.2 – урежда дипломатическия имунитет – когато извършителят на престъплението е не просто чужд гражданин, а дипломат, той не може да бъде разследван и съден от правозащитните български органи, но неговото деяние си остава престъпление и има наказателна отговорност, която не може да бъде процесуално реализирана, но теоретично ако неговата държава му свали имунитета, или той се върне на територията на РБ вече не като дипломат той може да бъде съден. б) личен принцип – (с оглед на българското гражданство) регламентиран в чл.4 от НК – българският наказателен кодекс намира приложение и по отношение на престъпленията извършени в чужбина, когато техен субект е български гражданин, той подлежи на наказателна отговорност по Българския НК. Тук няма значение тежестта на престъплението, и кой е пострадалия. в) реален принцип – (пострадалия е БГ гражданин или РБ) той е регламентиран в чл.5 от НК – съгласно него ние претендираме българския НК да намери приложение за деяния извършени в чужбина от чужденец и когато пострадалият е български гражданин или България. г) универсален принцип – уреден в чл.6 от НК – за разлика от предходните три принципа, където претендираме да ги налагаме поради български елемент, тук българския елемент изобщо липсва и ние сме задължени да приложим българския НЗ изпълнявайки международните конвенции и други актове на международното НП, подписани и ратифицирани от РБ. Този принцип има две хипотези – чл.6, ал.1 – когато в чужбина е извършено престъпление против мира и човечеството, такива престъпления са предвидени в гл.14, а в чл.6, ал.2 – когато става дума не точно за престъпление против мира и човечеството, а за друго престъпление, което е предмет на международна конвенция, страна по която е и РБ, такива конвенции са: за борба с тероризма, подправката на парични знаци, трафика на хора и др., съгласно тези конвенции, всяка една от подписалите ги страни е длъжна да ги предвиди в своето НП и второ да ги прилага, когато извършителят се окаже на нейна територия. Този принцип е широко критикуван, защото дава възможност на такива лица да са на такава територия, която предвижда възможно най-лекото наказание. Изтегляне 455.01 Kb. Сподели с приятели:
|