Преходни и заключителни разпоредби § 2. За
производствата, заварени при
влизането в сила на този закон, се прилага досегашният ред.
§ 3. В Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр.
65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 15 и 89 от 1998 г., бр. 83 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1.
В чл. 2 ал. 2 се отменя.
2.
В чл. 11 ал. 3 се изменя така:
"(3)
Административният орган не може да откаже
приемане на писмена декларация, с която се установяват
факти и обстоятелства, за които нормативен акт не предписва доказване по определен начин или с определени средства. Той може да
приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт предписва
доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на заявителя в определения за това срок."
3.
В чл. 19 ал. 2 се отменя.
§ 4. В чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 133 от 1998 г.) след думите "Министерския съвет" се добавя "министър-
председателя, заместник министър-председателите".
§ 5. Указ № 2472 за административно-правното обслужване на населението (обн., ДВ, бр. 61 от 1985 г.; попр., бр. 63 от 1985 г.; изм., бр. 36 от 1986 г. и бр. 67 от 1999 г.) се отменя.
§ 6. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
