Предмет на опазване в ЗЗ Река Каялийка са следните видове животни

Първата част на зоната включва 105 км по протежение на реката. Районът се състои главно от открити площи, горските масиви са много оскъдни и са представени главно от изкуствени тополови насаждения . Зоната е био-коридор включващ "Мъртвицата" и "Оризаре". Мъртвицата е старо корито на река Марица, разположено на 10 км източно от Димитровград, южно от едноименното село в защитената местност "Злато поле". През петдесетте години на изминалия век се поражда идеята за отвоюване на обработваема земя. Изсичани са гори, пресушавани и засипвани са с пръст блата, „коригирани и дигирани“ са коритата на всички по-големи реки, включително и Марица, като след корекция на течението ѝ завоят на реката се заблатява. Среща се едно ендемично растение - българско подрумиче (Anthemis virescens). Установени са 80 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България. Зоната осигурява подходящи местообитания за 28 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 26 са вписани също в приложение I на Директива 79/409 на ЕС. Мястото е едно от най-значимите по поречието на река Марица, а и в България, обособило се като място за нощувка по време на зимуване на световно застрашения вид Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus).

В зоната попадат рибарници разположени в селата Триводици и Звъничево с управляван режим на водата, които концентрират голямо разнообразие на зимуващи птици.

Оризаре включва коритото на реката, растителността по бреговете и повърхността на водата от езерата, образувани от добива на пясък. 5 езера за добив на инертни материали работят в тази част на реката. Вторият участък на реката е изцяло преграден с диги.

ЗЗ Марица е важен био-коридор, свързващ останалите зони в цяла Южна България. Тя е обект на висок орнитологичен интерес през цялата годината. Формира се като особено важна територия за не-крайбрежно зимуващите птиците, където се наблюдава най-голямата нощувка на малък корморан в Южна България, която достига до 4000-6000 индивида.

Предмет и цели на опазване на защитена зона BG0000578 съгласно чл. 8, ал. 1, т.2 на ЗБР:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

• 
  Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
  
• 
  Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition
  
• 
  Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.
  
• 
  Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
  
• 
  Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)
  
• 
  Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea
  
• 
  Източни гори от космат дъб
  
• 
  Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки
  
• 
  Балкано-панонски церово-горунови гори
  
• 
  Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
  
• 
  Гори от Platanus orientalis
  
• 
  Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)
  

Регионът на Средните Родопи е разположен в Южен Централен Район на България-в средната част на едноименната планина. Той обхваща най-високата част от Родопите, включваща планинския дял Перелик, с първенеца връх Голям Перелик /2 191 м.н.в. /, както и Букова планина с най-висок връх Снежанка (1926 м), рида Чернатица – с първенец Голям Персенк (2091 м). На северозапад от Перелишкия дял се простира дългият рид Мурсалица с най-висок връх Чаева чука (1826 м). На изток от седловината Рожен е Преспанският дял с най-висок връх Преспа (2001 м). На юг от Смолян се простира Арденския дял. Между реките Черна и Арда се издига Кайнадинския рид (най-висок връх Кайнадина, 1608 м). На юг от него е Ардинския рид с най-високи върхове Ардин връх (1730 м) и Циганско Градище (1827 м). Между долините на реките Арда и Върбица се простира Жълти рид (най-висок връх Алада, 1241 м), на юг от който е Устренският рид. Регионът граничи на Север с Горно-Тракийската низина, а на юг с Република Гърция. На запад граничи с Баташкия дял от планината и язовирите Доспат, Широка поляна, Беглика, Батак, а на изток свършва в долината на р. Боровица.

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  

• 
  Планински сенокосни ливади
  
• 
  Преходни блата и плаващи подвижни торфища
  
• 
  Извори с твърда вода с туфести формации
  
• 
  Алкални блата
  
• 
  Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове
  
• 
  Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове
  
• 
  Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi
  
• 
  Неблагоустроени пещери
  
• 
  Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
  
• 
  Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
  
• 
  Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)
  
• 
  Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
  
• 
  Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
  
• 
  Гръцки букови гори с Abies borisii-regis
  
• 
  Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)
  
• 
  Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен
  
• 
  Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества
  
• 
  Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества
  
• 
  Източни гори от космат дъб
  
• 
  Мизийски гори от обикновена ела
  
• 
  Рило-Родопски и Старопланински бялоборови гори
  
• 
  Балкано-панонски церово-горунови
  
• 
  Мизийски букови гори
  
• 
  Мизийски гори от сребролистна липа
  
• 
  Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
  
• 
  Гори от Platanus orientalis
  
• 
  Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior
  
• 
  Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion
  
• 
  Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
  
• 
  Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета
  
• 
  Съобщества на Juniperus communis върху варовик
  
• 
  Храсталаци с Juniperus spp.
  
• 
  Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
  
• 
  Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)
  
• 
  Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините
  
• 
  Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс.