Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност

2 банки – Българска търговска банка, банка Гирдап и др. След 1882 г. се откриват и банки с чужди капитали – Генерална ипотекарна банка, Търговска и ипотекарна банка на
Балканите, Френско-българска ипотекарна банка и др. До 9 септември 1944 г. в България функционират общо 37 банкови институции. Популярните банки кредитират предимно населението на градовете - търговците и занаятчиите. По време на икономическата криза
(1929–1933 г.) от България излизат френските, английските, белгийските и други чуждестранни капитали. В страната остава предимно немският капитал, който дълго се използва в банковата система.
През 1903 г. е осъществена реформа в търговското законодателство, която позволява на чужди физически и юридически лица да участват в управлението на акционерни дружества. По този начин се улеснява навлизането на чуждестранен капитал в България. През 1929 г. в България съществуват 13 чуждестранни банки, които съставят около 40% от частния капитал в България. Паралелно се развиват също и голям брой независими финансови институции, малки акционерни банки, опериращи главно извън столицата. Те предоставят финансиране на индустриалци, земеделци и занаятчии, които имат по-труден достъп до големите финансови институции. Изброените институции са били силно засегнати от Голямата депресия и голяма част от тях се сриват. През 1932г. кризата значително засяга търговските банки. През 1934 г. започва подобряване на ситуацията във финансовата система на България. Една година по-късно се създава Банка български кредит, която обединява оцелелите малки банки в една голяма институция.
Непосредствено след края на Първата световна война в България се наблюдава увеличаване броя на акционерните банки. Развитието им е повлияно от условията за рентабилност на банковия капитал и участието на Българската народна банка, която засилва кредитирането им. Затрудненията при развитието на стопанството предизвикват нарастване броя на частните банки. През 1929 г. техният брой достига 166. Проблемите в търговията и индустрията бързо довеждат до невъзвращаемост на голяма част от отпуснатите кредити и до въздържане от страна на много предприятия да използват тази услуга поради застой в дейността. Поради тези причини се наблюдава концентриране на банки с цел съществуване на по-малко на брой банки, но стабилни в условията на криза.
2. Социализъм (1944 г. – 1989 г.)
Този етап се характеризира с установяване на еднозвенна банкова система в
България. Официално този процес започва с провеждането на първата парична реформа, осъществена на 6 март 1947 г., и с национализацията на банките. През този период българската банкова система преминава през няколко етапа на развитие:
➢ Парична реформа през 1947г. – Целта на реформата е да се намали количеството на парите в обръщение и да се преустановят инфлационните последици, както и да се намали икономическата власт на определена класа. Извършва се обмяна само на част от старите парични знаци срещу нови. Количеството на парите в обръщение намалява от 76,024 млн. лева на 25,280 млн. лева. От обръщение се изтеглят и емитираните от държавата съкровищни бонове в размер на 31,567 млн. лева.
➢ Национализация на банките – На 27 декември 1947 г. се национализират частните банки, в резултат на което банковата система става еднозвенна. Законът за банките обявява банковото дело и всички банкови сделки за държавен монопол

3 и се създават се две банки: Българска народна банка и Българска инвестиционна банка.
➢ Изменения на банковата система с Постановление №218 на Министерски
съвет от 2 март 1951 г. - С това постановление се извършват съществени изменения в парично-кредитната система. Закриват се популярните банки и техните клонове по места се превръщат в клонове на БНБ. През 1967 г. се създава
Държавна спестовна каса (ДСК) като влогонабирателена институция. На нея се възлага цялото спестовно дело и кредитирането на жилищното строителство.
Пощенските каси се превръщат в агенции или представителства на ДСК.
➢ Парична реформа на 12 май 1952 г. - Реформата засяга натрупаните средства във влогови сметки извън банките. Мащабът на цените се увеличава 25 пъти – всеки нов лев представлява 25 стари лева (мащаб 1:25).
В края на периода се наблюдава:
➢ Създаване на двузвенна банкова система – Изграждането на двузвенна банкова система цели постигането на :
1) възникване на стимули в търговските банки да кредитират рентабилни и ликвидни предприятия и ефективни инвестиции;
2) създаване на предпоставки за оптимизиране на равнището на лихвените проценти както за кредитите, така и за депозитите.
Между 1987 и 1989 г. в България се създават седем търговски банки на отраслов принцип – Биохим, Стопанска банка, Електроника, Транспортна банка, Строителна банка и други. В много от случаите съответните предприятия притежават дялове в акционерния капитал на обслужващите ги банки. Тези банки са унитарни, без клонова мрежа. По тази причина обслужването по места на банковите клиенти при дългосрочно кредитиране се извършва от клоновата мрежа на БНБ.

Изтегляне 1.4 Mb.

Сподели с приятели: