Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
| 4. Банков надзор . Вътрешен банков контрол Потребността от банков надзор най-общо се свежда до практическото осъществяване на основната функция на всяка централна банка и в частност на Българската народна банка за регулиране и контролиране дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и интересите на вложителите. Банковият контрол, като по-общо понятие, включващо и банковия надзор, се извършва преди всичко с оглед усъвършенстване взаимодействието между банките и техните клиенти (физически и юридически лица), които са двата основни контрагента в стопанските процеси на всяка страна. За поддържане стабилността на банковата система е необходимо да са налице както силна централна банка, така и жизнеспособни и добре функциониращи търговски банки. Банковият контрол е в основата на установяването и поддържането на стабилна банкова система в частност и на финансовата система и националната икономика като цяло, поради което можем да определим някои негови особености. Банковият контрол съвместява контролните функции с банковите операции, предполага специални задължителни изисквания за организацията на вътрешния контрол на търговските банки, изисква задължително заверяване на годишните финансови отчети на банките от регистрирано одиторско предприятие, уточнява обхвата на контролните процедури – те обхващат банките и небанковите финансови институции, получили лиценз от БНБ. Банковият надзор е част от банковия контрол, упражняван от централната банка или от самостоятелен независим надзорен орган в редица страни, над останалите търговски банки по отношение на тяхната банкова дейност, като основната му функция е да поддържа стабилна банковата система. Съществена част от надзора на централната банка е да направи независима оценка на политиката на търговските банки относно отпускането на заеми, инвестирането и управлението на кредитния и инвестиционния 9 портфейл. Банковият надзор е обособена държавна функция. С оглед на изпълнението й БНБ регулира и контролира дейностите на другите банки в страната. Тази си дейност БНБ извършва именно с оглед поддържане банковата стабилност и защита интересите на вложителите – това са основни цели на БНБ и част от същностната характеристика на нейната работа. Във връзка с изпълнението на функциите си по банковия надзор, БНБ може да изисква от банките да й предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки. В този смисъл банковият надзор представлява управленска информационна публична функция – той представлява своеобразна форма на обществен контрол, често е обект на коментари в медиите, изпълнителната власт, респективно и на обществото като цяло. През 1975 г. е институционализиран специален международен орган за банков надзор – Базелският комитет по банков надзор. Той е учреден от управителите на централните банки от т.нар. група на десетте: Белгия, Франция. Германия, Италия, Канада, Япония, Люксембург, Холандия, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ и представлява комитет на банковите надзорни органи. В най-общ вид обхватът на банковия надзор съвпада с 25-те основни принципа за банков надзор, разработени от Базелския комитет за банков надзор, съвместно с още 15 развити страни. От значение за изясняване на същността на банковия контрол, респ. и на банковия надзор, като една негова най-съществена проява, е разглеждането му като процес на контролиране, който условно може да се раздели на 4 стъпки: 1. Определяне на стандарти за ефективност, на които се съпоставят действителните резултати. В областта на банковия надзор тези стандарти за ефективност са т.нар. Базелски стандарти за банков надзор (към момента т.нар. Базел 2, като се разработва и предстои публикуване на Базел 3 с по-строги изисквания за капиталова адекватност във връзка с продължаващата от 2008 г. финансова криза), а също и в известна степен и някои задължителни за националните законодателства банкови нормативни актове на Общността, на Международната търговска камара и др. 2. Отчитане резултатността или ефективността. От съществено значение са методите, които се използват за тази цел. Твърде често и при банковия надзор се прилагат количествените и качествените измерители паралелно при осъществяването на надзорна дейност. 3. Сравняване на действителните резултати със стандарта. При банковия надзор сравнителният анализ се постига предимно при дистанционния надзор, но ако той не може да даде достатъчно добри резултати, се използват и инспекциите на място, които по-достоверно могат да го постигнат. 4. Корективно действие. При банковия надзор има различни проявления в зависимост от степента на констатираното нарушение, като най-тежкото му проявление е принудителната административна мярка по отнемане на лицензията за упражняване на банкова дейност. В най-синтезиран вид, същността на банковия надзор се свежда до осигуряване стабилност на банковата система в частност и на финансовата система като цяло, чрез прилагането на различни мерки и санкции, които са степенувани по начин и са с действаща сила и ефект, с оглед отстраняване на нарушенията, констатирани при провеждането на надзорната политика от БНБ. 10 Към обектите на банковия надзор могат да бъдат включени дейностите (банковите операции, които са активни, пасивни и комисионни), извършвани от банките и другите небанкови финансови институции, включително банковите групи и финансовите холдинги, на които изрично се предоставя разрешение (лицензия) от БНБ за извършване на дейността им, а също и дейността на банките, обявени в несъстоятелност. Най-общо спецификите на обектите на банковия надзор се изясняват при разглеждане на надзороустановителните правомощия на органите на БНБ. Те се свеждат или са овластени преди всичко с правомощия за наблюдаване на дейността на търговските банки и другите лица, които са адресати на надзора. В тази насока е и регламентираният обхват на надзора на консолидирана основа по Закона за кредитните институции и Наредба № 12 на БНБ. В нея е посочен обхватът на банковия надзор на консолидирана основа спрямо финансовите холдинги, банковите групи и банките. В Наредба № 12 са регламентирани регулаторите, прилагани при надзор на консолидирана основа спрямо банковите групи, обект на надзорни действия. Те са: изискванията за собствен капитал (капиталовата база), съотношението му към рисково претеглените активи, съгласно Закона за кредитните институции, регламентиращ собствения капитал на банките, в т.ч. и начина на внасянето му, който следва да е в налични пари, както и големите експозиции за групата във връзка с изискванията по Закона за кредитните институции – чл.44 и следващите. В Наредба № 12 се посочват също и изискванията за капиталова адекватност и големите експозиции. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|