Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
| процент. 3. Доходност до падежа. Реални и номинални лихвени проценти 1. Същност на лихвата Като дефиниция, лихвата представлява цена на парите или друг актив, предоставени под наем. Независимо за какво се използват взетите на заем пари длъжникът трябва да заплати лихва на кредитора. Тя може да се дефинира и като възнаграждение за раздялата с ликвидност. При съвременната финансова теория лихвата се разглежда от няколко насоки. От една страна като цена на парите като капитал, а от друга - като цена на времето. Това определение на лихвата отразява същността на капитала като нарастваща във времето стойност. Затова всяка бъдеща стойност на капитала се разглежда като настояща стойност, нараснала с цената на времето, а именно- лихвата. 119 Важно е да се разгледа въпросът защо кредиторите предоставят на заем пари срещу лихва. Основните причини за това поведение са : 1/ давайки парите си, или друг актив назаем, те отлагат настоящето си потребление, което има по-съществено значение от бъдещето; 2/ всеки кредит съдържа риск за непогасяването му и чрез лихвата се покрива този риск; 3/ лихвата компенсира загубата от понижаване на покупателната сила на парите при инфлация; 4/ лихвата представлява компенсация за пропуснатия доход от кредитора от евентуално инвестиране на парите в алтернативна инвестиция. Тук трябва да се спомене, че именно нормата на лихвата дава представа за относителния прираст на капитала. Тя представлява отношение на лихвата към дадения под формата на заем капитал. Нормата на лихвата изразява степента на възвръщаемост на лихвоносния капитал. В България от 04.02.1991 г. основният лихвен процент се определя самостоятелно от БНБ. Дефиницията, която БНБ дава за основният лихвен процент е: лихвен процент по кредитите в левове за рефинансиране на търговските банки от БНБ. По-късно, с влизането в сила от 10.06.1997 г. на новия Закон за БНБ, Централната банка обявява основния лихвен процент за съответния период съгласно определена от Управителния съвет методика и го обнародва в "Държавен вестник". Методиката за основния лихвен процент първоначално е базирана на доходността на краткосрочните държавни ценни книжа на първичния пазар, а от 01.02.2005 г. - на равнището на лихвения процент на междубанковия паричен пазар. Особеното е, че при режима на паричен съвет, основният лихвен процент не е лихва, по която БНБ оперира на паричния пазар. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|