Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Роля на лихвения процент. Лихвата изпълнява една важна роля в икономиката и влияе върху почти всички икономически резултати, но главно върху темповете на икономическо развитие и икономическата активност.Лихвеният процент от своя страна е обобщаващо понятие, посредстом което се изпращат ценови сигнали до кредиторите, заемополучателите, спестителите, инвеститорите и потребителите. В практиката лихвените проценти се проявяват в различни форми и видове: за кредити, депозити, ценни книжа и други. Централните банки в различните държави определят т.нар. базисен лихвен процент или още познат като основен лихвен процент, използван на междубанковия пазар главно при рефинансирането на търговските банки. Когато лихвените проценти се повишат, това предизвиква няколко ефекта: увеличаване спестяванията на гражданите и депозитите на икономическите субекти и главно на срочните, които носят по-високи доходи, предизвикващо увеличаване на банковите пасиви; намаляване на инвестициите, финансирани както с банкови кредити, така и със собствени средства на предприятията. 3. по-високите лихви водят до увеличение на оперативните разходи на банковите клиенти и оскъпяват инвестициите. Инвеститорите предпочитат да съхраняват в банките собствения си капитал и да реализират по-висок лихвен доход, вместо да инвестират в реални активи. 4. по-високите лихви ограничават и потреблението и в това число главно покупката на стоки за дълготрайно потребление; 5. увеличаване на депозитите в национална валута и намаляване на депозитите в чуждестранна валута; 6. повишаването на лихвените проценти повишава значението на левовите депозити т.е. депозитите в националната валута в сравнение с депозитите в чуждестранна валута. Всичко това би предизвикало намаляване на националното производство и икономическата активност. 121 При намаляването на лихвените проценти, ефектите са обратни: 1.спестяванията се намаляват; 2.инвестициите, финансирани и с банков кредит, и със собствени средства се увеличават; 3.увеличава се потреблението и главно покупката на дълготрайни стоки за потребление; 4.намалява се валутния курс на националната валута, което стимулира увеличаването на износа и намалява вноса, т.е. повишава се нетният износ; 5.увеличава националното производство и заетостта и съответно намалява безработицата; 6.подобрява се състоянието на търговския и на текущия баланс, както и на валутните резерви и паричната база на страната. Вследствие на всички тези резултати в теорията и в банковата практика се говори за „парадокса на спестяванията", който се поражда от противоречията между индивидуалните потребности и потребностите на обществото като цяло, намиращи израз в противоречията между цените на банковите пасиви и цените на банковите активи. Когато лихвените проценти за депозитите се увеличават, банките са принудени да увеличават лихвените проценти за кредитите, за да реализират нормални лихвен спред и лихвен марж и съответно рентабилност. Повишаването на лихвените проценти по депозитите се отразява още по-силно върху лихвените проценти по кредитите и в резултат на увеличаване и на пропуснатите доходи от банките във връзка с увеличаване на минималните задължителни резерви. Друга основна роля на лихвеният процент е влиянието му върху спестяванията, инвестициите, потреблението и нетния износ. Когато равнищата на лихвения процент по депозитите нарастват, спестяванията се увеличават, а потреблението и инвестициите, както и нетния износ намаляват. Обратно, по-ниски нива на лихвените проценти за спестяванията предизвикват насочване на част от доходите към повече потребление и инвестиции, финансирани както със заеми, така и със собствени средства, намаляване на валутния курс на националната парична единица в чуждестранна валута, което от своя страна увеличава нетния износ. Разгледаният „парадокс на спестяванията" се проявява в това, че повишаване равнището на лихвения процент по депозитите постепенно предизвиква повишаване на лихвените проценти и по кредитите и следователно, промяна и намаляване на инвестициите, потреблението и нетния износ. Следователно, крайният резултат от това е ограничаване на инвестициите, което предизвиква обратни тенденции: намаляване на производството, икономическата активност и на тази основа се намаляват и спестяванията. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|