Закон за паметниците на културата и музеите отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Музеите могат да обменят помежду си паметници на културата от Националния музеен фонд само по взаимно споразумение и след съгласуване с Министерството на културата.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Промяна на собствеността на регистрирани по реда на чл. 11 движими паметници на културата може да се извършва само с писмено уведомяване на музея, в който са регистрирани.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., ал. 1 обявена за противоконституционнна - ДВ, бр. 31 от 1996 г.) Покупка, продажба, замяна и дарение на недвижими паметници на културата между собственици и физически или юридически лица се извършва със съгласие на Националния институт за паметниците на културата за паметници от световно и национално значение и на съответния общински съвет за останалите паметници.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Делба на движими и недвижими паметници на културата се допуска, ако са поделяеми и това не вреди за опазването им като паметници на културата, с разрешение на Министерството на културата.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1980 г., ал. 1 доп. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 117 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Продажбата, замяната, дарението и завещанието на движими и недвижими паметници на културата и други културни ценности в полза на министерства, други ведомства, държавни и обществени организации се извършва без заплащане на държавни такси. Когато се подаряват движими или недвижими паметници на културата и други културни ценности, получени в наследство, наследниците-дарители се освобождават от данък върху наследство за тях, а ако данъкът е платен, той се връща.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., обявен за противоконституционен - ДВ, бр. 31 от 1996 г.) Недвижими паметници на културата, собственост на физически или юридически лица, ако имат голяма стойност като исторически паметници или голямо значение за националното културно развитие, могат да бъдат отчуждавани. Отчуждаването става по предложение на министъра на културата по установения ред за отчуждаване на имоти за държавни и обществени нужди.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 32. Паметниците на културата имат познавателно и възпитателно значение.

Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Паметниците на културата могат да бъдат възпроизвеждани в точни копия и в копия с образователно, представително или търговско предназначение.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Точните копия на паметници на културата от Националния музеен фонд и с категории "световно значение" и "национално значение" се изработват само с разрешение на министъра на културата.

Копието с образователно, представително или търговско предназначение визуално възпроизвежда паметника на културата, като задължително се различава от него по размер най-малко с една десета.

Копия с образователно, представително или търговско предназначение могат да се изработват от музеите и от юридически или физически лица въз основа на възмезден договор, сключен със съответния музей - за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост - за недвижимите паметници на културата.

Възпроизвеждането на паметник на културата, на елемент от него или на точно копие във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение, разпространяването на изображението, използването му при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за други търговски или рекламни цели се извършва въз основа на възмезден договор, сключен със съответния музей - за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост - за недвижимите паметници на културата. Средствата, предвидени в договора, се изразходват за опазване паметника на културата.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Условията и редът за изработване на точни копия и на копия с образователно, представително или търговско предназначение, за възпроизвеждане във фотографски, компютърни, видео- и други изображения, както и за производство на стоки, етикети и дизайнерски решения, които носят изображения на паметник на културата, се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.)

Глава шеста.

Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Движими паметници на културата, влизащи в една от категориите съгласно приложението, и движими паметници на културата, представляващи национално богатство, могат да бъдат изнасяни от територията на страната при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на финансите.

Чл. 33б. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Износът и временният износ от страната на движими паметници на културата, влизащи в една от категориите съгласно приложението по чл. 33а, подлежат на разрешителен режим.

Разрешението по ал. 2 се издава от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства в двуседмичен срок от постъпване на искането.

(Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът за издаване на разрешение се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Движими паметници на културата, които не представляват национално богатство и не влизат в една от категориите съгласно приложението по чл. 33а, се изнасят със сертификат, издаден от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.

Чл. 33в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Не се допуска износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство.

1. за представяне пред чуждестранна публика;

2. за осъществяване на консервационно-реставрационни работи, експертизи и научни изследвания.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Временният износ на движими паметници, представляващи национално богатство, се допуска за срокове, определени с наредбата по чл. 33а, с разрешение на министъра на културата или упълномощено от него длъжностно лице.

Глава шеста.

Чл. 33г. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които са незаконно изнесени от територията на страната и са открити на територията на държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък "държава членка", както и тези, които са незаконно изнесени от територията на държава членка и са открити на територията на Република България, подлежат на връщане съгласно разпоредбите на тази глава.

Чл. 33д. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Министърът на културата е централният орган, който координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство, в сътрудничество с централните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, наричани по-нататък "държави членки", които координират тази дейност на своята територия.

Чл. 33е. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) На връщане при условията и по реда на тази глава подлежи движим паметник на културата, който преди или след незаконния му износ от територията на държава членка е бил класифициран като национално богатство и:

1. влиза в една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, или

2. не влиза в нито една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, но е неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции.

Чл. 33ж. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Всички органи и лица са длъжни незабавно да уведомят министъра на културата, в случай че разполагат с информация за незаконно изнесени от територията на Република България движими паметници на културата, представляващи национално богатство.

1. при наличие на информация за незаконен износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, проверява, ако това е необходимо, нейната достоверност;

2. започва процедурата по връщането на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, незаконно изнесени от територията на Република България, като отправя искане до съответната държава членка;

3. незабавно уведомява съответния централен орган на държавата членка, до която е отправено искането по т. 2, в случай че е предложил на нейна територия съдебно производство за връщане на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство.

Всички органи в Република България съобразно своята компетентност, както и всички лица, са длъжни да оказват съдействие на министъра на културата при осъществяване на правомощията му по тази глава.

Чл. 33з. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Всяка държава членка може да отправи искане до министъра на културата за издирване на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, незаконно изнесен от нейната територия, и за установяване самоличността на владелеца или държателя му. Искането трябва да съдържа цялата информация, необходима за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемото местонахождение на предмета.

Органите по ал. 2 съобразно своите правомощия сътрудничат на министъра на културата, като:

1. информират за издирванията и за предполагаемото или действителното местонахождение на съответния движим паметник на културата, представляващ национално богатство, както и за всички други факти и обстоятелства, свързани с незаконния му износ;

2. издирват и установяват местонахождението на предмета по т. 1 и самоличността на неговия владелец или държател.

В случай че искането е изпратено до органите по ал. 2, те са длъжни незабавно да го препратят на министъра на културата.

Чл. 33и. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Министърът на културата:

2. предприема необходимите мерки по физическото опазване на предмета по т. 1;

3. предприема необходимите временни мерки за предотвратяване на всякакви действия, които могат да осуетят връщането на предмета по т. 1.

Министърът на културата осигурява възможност на компетентния орган на отправилата искане държава членка да провери дали намереният предмет отговаря на изискванията на чл. 33е, като проверката трябва да се извърши в двумесечен срок от уведомлението по ал. 1, т. 1.

Ако проверката не бъде извършена или резултатът от нея не бъде съобщен в срока по ал. 2, разпоредбите на ал. 1, т. 2 и 3 не се прилагат.

Министърът на културата или упълномощено от него длъжностно лице съдейства за постигане на споразумение за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, между неговия владелец или държател и отправилата искането държава членка при наличието на официално съгласие за това и от двете страни. В този случай министърът, или упълномощеното от него длъжностно лице, действа като посредник в преговорите между тях.

Министърът на културата уведомява заинтересованите държави членки при откриване на територията на Република България на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, за който са налице основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга държава членка.

Чл. 33к. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Отправилата искане държава членка може да започне съдебно производство, като предяви иск срещу владелеца или държателя за връщане на незаконно изнесените от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство.

1. документ, описващ предмета, чието връщане се иска;

2. потвърждение, че предметът е движим паметник на културата, представляващ национално богатство;

3. декларация от компетентния орган на съответната държава членка, че е незаконно изнесен от нейната територия;

4. данни за самоличността на лицето, срещу което се подава искът;

5. данни за стойността на предмета, определена към датата на подаване на иска, в български лева.

Чл. 33л. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Искът по чл. 33к може да се предяви не по-късно от една година от момента, в който отправилата искането държава членка е узнала местонахождението на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и самоличността на неговия владелец или държател.

Когато искът е за връщане на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които не влизат в нито една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, но съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции, които са обект на специална защита съгласно националното законодателство на отправилата искане държава членка, срокът по ал. 2 е 75 години. Този срок може да бъде и по-дълъг от 75 години, в случай че това е предвидено в двустранни споразумения, по които Република България е страна.

Не се образува съдебно производство, а образуваното се прекратява, ако износът на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, от територията на отправилата искане държава членка вече не е незаконен към момента на предявяване на иска.

Чл. 33м. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Централният орган на отправилата искане държава членка незабавно информира за образуваното съдебно производство министъра на културата, който от своя страна информира за това централните органи на останалите държави членки.

Чл. 33н. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Съдебното производство по чл. 33к се провежда по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Съдът постановява връщането на предмета, когато установи, че са налице следните предпоставки:

1. предметът отговаря на изискванията на чл. 33е;

2. предметът е изнесен незаконно от територията на отправилата искане държава членка;

3. искът е предявен в сроковете по чл. 33л;

4. предметът е изнесен от територията на отправилата искане държава членка на 1 януари 1993 г. или след тази дата;

5. ответната страна владее или държи предмета към момента на предявяване на иска.

Чл. 33о. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Когато постанови връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, съдът присъжда справедливо парично обезщетение на ответника, ако той е положил надлежна грижа и внимание при придобиването му и след като вземе предвид всички обстоятелства по делото.

Чл. 33п. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Отправилата искане държава членка заплаща обезщетението по чл. 33о след връщането на предмета.

Разноските по изпълнение на решението за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, както и разноските, свързани с прилагането на мерките по чл. 33и, ал. 1, т. 2, се поемат от отправилата искане държава членка.

Чл. 33р. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Съдебното решение за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и за присъждане на обезщетението и разноските по чл. 33п не изключва правото на отправилата искане държава членка да заведе дело за възстановяване на тези суми срещу лицата, отговорни за незаконния му износ от нейната територия.

Относно правото на собственост върху движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, се прилагат разпоредбите на националното законодателство на отправилата искане държава членка след връщането му.

Чл. 33с. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) На всеки три години министърът на културата изпраща до Европейската комисия доклад по прилагането на разпоредбите на тази глава.

Глава седма.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

а) (доп. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) който без разрешение извършва разкопки, за да търси старини, съкровища и други предмети, обект на защита по този закон или не съобщи в срока по чл. 14, ал. 1 за намерени предмети, които имат качества на паметници на културата;

б) (отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

в) (изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

г) длъжностни лица и граждани, които нарушават: разпоредбите за отдаване под наем на помещения в сгради - недвижими паметници на културата; наложените забрани за строеж или преустройство на паметниците на културата;

д) (изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) който продава, дарява или заменя движими паметници на културата без знанието на музея, в който са регистрирани;

е) който не изпълни разпорежданията за извършване на укрепителни и възстановителни работи и работи по опазването на паметниците на културата.

Чл. 34а. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) Който наруши разпоредбите на чл. 33ж, ал. 1 и 3, се наказва съответно с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за юридическите лица, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., който като собственик или наемател пречи на гражданите да посещават съобразно установения ред недвижимите паметници на културата и на органите по опазване паметниците на културата да проверяват състоянието и да извършват други действия по опазването им.

(Нова - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Който не изпълни искане на Министерството на културата по чл. 20, ал. 3, се наказва с глобата по ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който изработи или възложи изработването на копие на паметник на културата или възпроизведе и разпространи негово изображение в нарушение на разпоредбите на чл. 32а, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който изнесе движим паметник на културата в нарушение на разпоредбите на глава шеста "а", се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 12 000 до 24 000 лв.

Чл. 35в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който не декларира движим паметник на културата по реда на чл. 11, ал. 3, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Повредите на паметниците на културата вследствие на нарушения по чл. 34, 35 и 35а на този закон се възстановяват за сметка на нарушителите.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Нарушенията на закона се установяват с актове, съставени от органите по чл. 5, ал. 2, 3 и 6. Въз основа на съставените актове министърът на културата и кметът на общината издават наказателни постановления.

С наказателните постановления се постановява и изземване на намерените и укритите паметници на културата и на материалите и инструментите, свързани с нарушението.

Чл. 38. Този закон отменя чл. 75а и 75б от Закона за планово изграждане на населените места.

Допълнителни разпоредби

§ 2. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) По смисъла на този закон движими паметници на културата - национално богатство, са движимите паметници на културата, които са с най-голяма научна и културна стойност и представляват значителен интерес за националното наследство от историческа, художествена или археологическа гледна точка.

§ 3. (*) (Нов - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) По смисъла на този закон:

1. "Обществени колекции" са тези, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държава членка или на институция, намираща се на територията й, която е определена като обществена в съответствие с националното й законодателство и е собственост на или се финансира в значителна степен от тази държава членка или от орган на местната или регионалната власт.