Раздел II Платежна система за брутен сетълмент в реално време

Чл. 49. (1) Система за брутен сетълмент в реално време, наричана по-нататък “СБСРВ”, е платежна система, която извършва прехвърляне на парични суми м/у сетълмент-сметките на участниците в нея окончателно, индивидуално (транзакция по транзакция) и в реално време след получаване от системата на нареждането за прехвърляне.

(2) Оператор на системата по ал. 1 е БНБ. (3) БНБ издава наредба, с която урежда функционирането на системата, изискванията към участниците и реда за участие в нея и плащанията, които задължително се извършват през нея.

Агент по сетълмента

Чл. 50. (1) Агент по сетълмента в СБСРВ е БНБ. (2) БНБ води сетълмент-сметки за участниците в СБСРВ, без лицата по чл. 51, ал. 1, т. 3. (3) БНБ извършва сетълмент на нареждания по сетълмент-сметките в съответствие с тяхната поредност и при условие, че съответният участник има достатъчно средства по своята сетълмент-сметка.

(4) Участниците в СБСРВ осигуряват наличието на достатъчно средства по своите сетълмент-сметки за извършване сетълмента на нареждания. (5) В случай на недостиг на средства по сетълмент-сметката БНБ може да предостави кредит на участник, като кредитът подлежи на връщане в същия или най-късно на следващия работен ден, когато е бил предоставен. Този кредит трябва да бъде обезпечен чрез ценни книжа или парични средства, които служат като обезпечение за задълженията, наричано по-нататък “обезпечение”.

Участници в платежна система за брутен сетълмент в реално време

Чл. 51. (1) Участници в СБСРВ са: 1. БНБ; 2. ТБ и клонове на чуждестранни банки, ако отговарят на изискванията за участие в системата; 3. оператори на системи по чл. 41, ал. 1.

(2) Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 са длъжни да участват в СБСРВ. (3) Участници в СБСРВ могат да бъдат и др.и лица, одобрени от БНБ по ред, определен с наредба. (4) Участници в сетълмента са лицата по ал. 1, т. 1 и 2. Те притежават сетълмент-сметки в БНБ и участват в СБСРВ чрез индивидуален код. (5) Ако БНБ установи, че участник в СБСРВ е престанал да отговаря на изискванията за участие в системата или ако той не изпълнява своите задължения, БНБ може да ограничи или да изключи участника от платежната система.

Подаване на нареждания и информация за тях

Чл. 52. (1) Участниците в СБСРВ подават нареждания до БНБ чрез кредитен превод, с изключение на участниците по чл. 51, ал. 1, т. 3, които подават нареждания чрез заявка за сетълмент. (2) БНБ изпраща информация до съответните участници в СБСРВ за обработените от системата нареждания. (3) БНБ не извършва сетълмент на нареждания, които не отговарят на установените от нея изисквания.

Чл. 53. (1) В случай на недостиг на средства по сетълмент-сметката агентът по сетълмента може да предостави кредит на участник, като кредитът подлежи на връщане в същия или най-късно на следващия работен ден, когато е бил предоставен. Този кредит трябва да бъде обезпечен чрез ценни книжа или парични средства, които служат като обезпечение за задълженията. (2) За осигуряване на нормалното извършване на сетълмента БНБ може да създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сетълмент-сметките, включително чрез създаване на гаранционни схеми със средства на участниците в СБСРВ и поставяне на изискване за задължителна минимална наличност по всяка сметка. (3) За отпускането на кредит от гаранционна схема по ал. 2 се предоставя обезпечение. БНБ обнародва списък на активите, приемани като обезпечение. (4) Ако в момента на приключване на работното време на СБСРВ участник в нея не притежава достатъчно средства по своята сетълмент-сметка, БНБ връща нарежданията до този участник, без по тях да е извършен сетълмент. Информацията за тези нареждания се запазва. (5) В случаите на връщане на нареждане и изключване на участник в СБСРВ, той е длъжен в началото на следващия работен ден да отправи с текуща дата до съответните платежни системи същото нареждане с определения идентификационен номер.

Чл. 54. (1) Участниците в СБСРВ могат да подават нареждания до БНБ в съответствие с графика за работа на системата. Нареждания, подадени след приключване дейността на СБСРВ за деня, се връщат от БНБ, без да бъде извършен сетълмент. (2) Системата за брутен сетълмент в реално време не извършва сетълмент с дата, различна от посочената в нареждането дата за сетълмент.

Чл. 55. Сетълмент в СБСРВ се извършва в национална валута, освен ако БНБ реши др.о.

Чл. 56. (1) Платежният надзор се осъществява от БНБ. (2) Обект на платежния надзор са:

1. системните оператори и др.ите участници в платежните системи;

2. изпълняващите институции, посредническите институции, издателите на ЕПИ и всички др.и лица за извършваните от тях дейности във връзка с функционирането на платежните системи;

3. платежните механизми в системите за сетълмент на сделки с корпоративни и държавни ценни книжа.

(3) БНБ и оправомощените от нея лица не носят отговорност за вреди при упражняване на функциите си по платежен надзор, освен ако са действали умишлено. (4) При упражняване на платежен надзор БНБ има право да изисква от лицата по ал. 2 да й предоставят всички необходими документи, информация за дейността им, както и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и др.и лица.

Чл. 57. (1) Лицата, които са обект на платежен надзор, са длъжни да осигуряват цялата информация и съдействие, изисквани с оглед осъществяването на надзора, както и да се въздържат от всички действия, които могат да попречат на неговото провеждане. (2) За нуждите на платежния надзор Централният депозитар предоставя на БНБ поискана от нея информация от регистрите, които поддържа. (3) Системните оператори и др.ите лица, които са обект на платежен надзор, са длъжни при проверки на място да позволяват на натоварените с надзорни функции лица да присъстват на заседанията на техните органи на управление.

Чл. 58. При упражняване на платежен надзор БНБ си сътрудничи с институции за надзор на платежните системи в др.и държави, с учредени по реда на нормативен акт институции за надзор на финансовата система и с независимите одитори. БНБ има право да обменя с тях информация, необходима за платежния надзор.

Чл. 59. (1) При упражняване на платежен надзор длъжностните лица са длъжни да пазят банковата, служебната и търговската тайна. (2) БНБ може да предоставя придобита при упражняване на платежен надзор конфиденциална информация на:

1. институции и органи на ЕС, ако това е необходимо за изпълнението на задължения, произтичащи от м/ународно споразумение, по което РБ или БНБ е страна;

2. чуждестранни органи за платежен надзор, с които БНБ е сключила споразумение;

3. др.и органи, посочени в специален закон.

(3) Извън случаите по ал. 2, събраната при извършване на платежен надзор информация може да се предоставя на трети лица само във формата на обобщени данни, като не могат да се идентифицират конкретни лица или конкретни платежни системи. (4) Институциите и органите по ал. 2 могат да получават придобита при упражняване на платежен надзор информация само при условие, че те имат установено със закон задължение да защитават получената информация и да спазват конфиденциалност най-малко в степента, която е предвидена по този закон, като използват информацията само за целите, за които тя е била предоставена. (5) Освен когато закон предвижда др.о, информация и документи, отнасящи се до клиентите или техни сделки, могат да се предоставят от лицата по чл. 56, ал. 1 и 2 на трети лица само с предварителното писмено съгласие на съответния клиент.

Чл. 60. (1) Лиценз за извършване на дейност като системен оператор на платежна система се предоставя от БНБ.

(2) Лицензът по ал. 1 се предоставя на оператор на платежна система за неограничен срок и не може да се прехвърля на др.о лице, както и да бъде обект на правоприемство. (3) За издаване на лиценз трябва да са налице следните изисквания:

1. системният оператор се учредява като акционерно дружество;

2. записаният капитал на системния оператор възлиза на не по-малко от 5 млн. лв., като с/у записаните акции до минимално необходимия капитал могат да се правят само парични вноски или непарични вноски, необходими за осъществяваната от системния оператор дейност; вноските не могат да се правят със заемни средства; към момента на подаване на заявлението за лиценз трябва да е внесен като парична вноска поне 25 на сто от записания капитал;

3. произходът на внесения капитал е прозрачен и законен;

4. системният оператор притежава технически, организационни и функционални възможности за упражняване дейностите на системата, включително механизми и правила за сигурност и за управление на риска, съответстващи на обхвата на платежната система;

5. ФЛ, предложени за членове на органите за управление, притежават необходимата квалификация, професионален опит и добра репутация;

6. системният оператор е подготвил стратегия и бизнес план за дейността си във връзка с оперирането на платежната система, основани в/у реалистични икономически прогнози;

7. гарантирано е извършването на сетълмента на нарежданията, приемани от платежната система;

8. платежната система, участниците в нея, както и правилата за функционирането й, отговарят на изискванията, съдържащи се в този закон и подзаконовите актове по прилагането му;

9. чрез дейността на платежната система не се застрашава съвместимостта и единството на функциониране на платежните системи, както и стабилността и сигурността на финансовата система на страната.

(4) По смисъла на този закон като професионално квалифицирани лица, предложени за членове на управителните органи, се смятат ФЛ, които имат:

1. висше образование в област, необходима за компетентното изпълнение на техните функции,

2. поне 5-годишен професионален опит в областта на платежните системи или в банковия или др. финансов сектор, и

3. поне 3-годишен управленски опит, придобит с работа в областта на платежни системи или в банковия сектор, или поне 5-годишен управленски опит в др. сектор.

(5) Системният оператор е длъжен да отговаря на условията по ал. 3 през целия период на действие на издадения лиценз. (6) Без разрешение на БНБ системният оператор не може да извършва по занятие др.а дейност освен оперирането на платежна система.

Разглеждане на заявление за издаване на лиценз

Чл. 61. (1) Лице, което желае да бъде системен оператор, подава писмено заявление за издаване на лиценз по ред и със съдържание, определени в наредба на БНБ. (2) БНБ се произнася в срок до 6 месеца от получаване на заявлението за издаване на лиценз и на всички необходими документи. Преди произнасянето е необходимо заявителят да удостовери, че записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не по-малка от минимално необходимия капитал по чл. 60, ал. 3, т. 2. (3) БНБ отказва издаването на лиценз, когато заявителят е представил непълна или невярна информация или когато прецени, че заявителят не отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 3. В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на акта за отказ. (4) Окръжният съд регистрира акционерното дружество с предмет на дейност като системен оператор на платежна система, след като му бъде представен лицензът, издаден от БНБ.

Чл. 62. (1) БНБ може да отнеме предоставения лиценз на системен оператор, ако:

1. лицензът е бил издаден въз основа на невярна информация;

2. системният оператор не започне оперирането на платежната система в срок 6 месеца след датата на издаване на лиценза;

3. дейността на платежната система е била прекъсната за срок, по-дълъг от 6 месеца;

4. в дейността на платежната система са констатирани сериозни нарушения.

(2) В решението за отнемане на лиценза БНБ посочва датата, от която лицензът се смята за отнет. (3) Решението за отнемане на лиценза се връчва на системния оператор. (4) БНБ обнародва решението за отнемане на лиценза в “Държавен вестник” и предприема др.и необходими мерки, за да уведоми обществеността за отнемането на лиценза.

(5) В срок 7 дни след вземане на решение за отнемане на лиценза на оператор на платежна система БНБ отправя искане за заличаване на тази дейност от предмета на дейност на съответния търговец в търговския регистър.

Чл. 63. (1) Освен при отнемането на лиценз действието на лиценза се преустановява от датата, на която:

1. ЮЛ на системния оператор е прекратено поради преобразуване;

2. системният оператор е бил обявен в несъстоятелност или в ликвидация;

3. е вписано в търговския регистър решение на общото събрание на системния оператор за преустановяване на дейността, за която е издаден лицензът;

4. броят на участниците в платежната система спадне под посочения в чл. 41, ал. 1, т. 2.

(2) Решение за преобразуване на ЮЛ на системния оператор, за доброволна ликвидация или за прекратяване на дейността като системен оператор се взема при условия, предварително определени от БНБ. (3) При преустановяване действието на лиценза по причина, различна от неговото отнемане, се прилага съответно чл. 62, ал. 5.

Мерки за въздействие спрямо системни оператори

Чл. 64. (1) В случай че БНБ установи нарушения в дейността на платежна система, в зависимост от характера и тежестта на установените нарушения тя може да:

1. отправи писмено предупреждение до системния оператор;

2. задължи системния оператор да отстрани нарушенията в предварително определен срок;

3. задължи системния оператор да извърши за своя сметка извънреден одит на системата или на участниците в нея;

4. нареди на системния оператор да изключи определен участник от платежната система, ако участникът не спазва установените с този закон изисквания за участие в такава система или правилата на системата;

5. забрани на системния оператор да изпълнява своята дейност, произтичаща от издадения лиценз, докато не бъдат отстранени нарушенията;

6. отнеме лиценза на оператора.

(2) За нарушение по смисъла на ал. 1 се смята:

1. неспазване на изискванията за издаване на лиценза по чл. 60;

2. нарушение на този закон или др. нормативен акт, свързан с функционирането на платежната система, както и на правилата на съответната система;

3. неизпълнение на разпореждания на БНБ;

4. възпрепятстване на надзорни инспекции или неоказване на съдействие, когато такова е било поискано от системния оператор за целите на платежния надзор;

5. застрашаване сигурността и стабилността на платежната система;

6. спадане на нетната стойност на активите под размера на минимално изискуемия капитал по чл. 60, ал. 3, т. 2.

Мерки за въздействие спрямо изпълняващи институции, посреднически институции, участници в платежната система, издатели на ЕПИ или системи за сетълмент на сделки с ценни книжа

Чл. 65. Ако изпълняваща институция, посредническа институция, участник в платежната система, издател на ЕПИ по смисъла на този закон или система за сетълмент на сделки с корпоративни или държавни ценни книжа извършат нарушения, представляващи неспазване или заобикаляне изискванията на този закон, БНБ може да отправи до тях писмено предупреждение или да ги задължи да преустановят и отстранят нарушенията в предварително опр.н срок.

Чл. 66. (1) Налагането на принудителна административна мярка по чл. 64 и 65 не засяга възможността за налагане на мерки по др.и нормативни актове. (2) При налагането на принудителните административни мерки по чл. 64, ал. 1, т. 4 и 6 разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересуваните лица не се прилагат. (3) Актовете за налагане на принудителни административни мерки по чл. 64, ал. 1, т. 6 подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. (4) Освен налагането на принудителни административни мерки БНБ може да обсъжда нарушенията в дейността на лицата по чл. 64 и 65 с членовете на техните органи на управление, които са длъжни да предоставят на БНБ поисканото от нея съдействие.

Чл. 67. (1) БНБ поддържа публични регистри на платежни системи, действащи по реда на този закон, включително регистри за операторите и участниците в тези платежни системи. БНБ отбелязва във водените от нея регистри отнемането и преустановяването на действието на лицензите на системните оператори. (2) БНБ предоставя съдържащата се в регистрите по ал. 1 информация на окръжните съдилища. (3) БНБ информира Европейската комисия относно операторите и участниците в платежните системи, както и относно преустановяване действието на лицензи за опериране на платежна система. (4) Ако БНБ получи от съда по несъстоятелността или от др. държавен орган уведомление за неплатежоспособност или за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на участник в действаща по реда на този закон платежна система, БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това:

1. оператора на платежната система, за чийто участник се отнася уведомлението;

2. всички др.и участници в тази платежна система.

(5) При получаване от БНБ на уведомление за неплатежоспособност или за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на лице по ал. 1 БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това определените за тази цел в законодателството на съответната държава институции на др.ите държави - членки на ЕС, и на държавите, участващи в Европейското икономическо пространство.

Глава шеста ИЗВЪНСЪДЕБНО РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ Раздел I Вътрешни процедури Възражения

Чл. 68. (1) Всяка изпълняваща институция, издател на ЕПИ, системен оператор и участник в платежна система по смисъла на този закон в рамките на вътрешните си правила предвижда процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с извършването на операции по сметки, преводи или издаване и използване на ЕПИ. (2) Изпълняващата институция или издателят на ЕПИ е длъжен да се произнесе и да уведоми писмено клиента за решението си по всяко постъпило възражение в 7-дневен срок от подаването му.

(3) Ако изпълняващата институция или издателят на ЕПИ не се произнесе в предвидения срок по ал. 2, както и когато решението не удовлетворява клиента, спорът може да бъде отнесен за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове. Изпълняващата институция или издателят на ЕПИ задължително информира клиента за наличието на тази възможност.

Раздел II Помирителна комисия за платежни спорове Създаване

Чл. 69. Към Комисията за защита на потребителите се създава Помирителна комисия за платежни спорове като помирителен орган за разрешаване на спорове м/у:

1. изпълняващи институции и техни клиенти относно извършването на преводи;

2. издатели на ЕПИ и оправомощени държатели на такива инструменти относно издаването и използването им.

Чл. 70. (1) Помирителната комисия за платежни спорове, наричана по-нататък “комисията”, е независима и към нея не могат да се отправят задължителни указания относно изпълнение на дейността й. (2) При всяко помирително производство комисията заседава в състав от петима членове, притежаващи необходимата квалификация. В състава на комисията се включват:

1. председател, определен от управителя на БНБ;

2. двама членове, определени от представителна организация на търговските банки;

3. двама членове, определени от Комисията по търговия и защита на потребителите.

(3) Членовете на комисията по ал. 2, т. 2 и 3 трябва да бъдат включени в листи, утвърдени от представителната организация на търговските банки, съответно от Комисията за защита на потребителите. Те могат да бъдат отзовавани по всяко време. (4) При невъзможност на някой от членовете да участва в отделно помирително производство председателят на комисията определя негов заместник изм/у включените в съответната листа лица.

(5)Членовете на Комисията нямат право да разгласяват сведения, които са им станали известни във връзка с изп-е на задълженията им.(6)Ежегодно, след изтичане на календарната година, председателят на комисията изготвя отчет, който предоставя на орган-циите,представени в нея.При изготвяне на отчета се спазват изискванията на ал.5.

Несъвместимост

Чл. 71. (1) Не може да участва в помирителното производство член на комисията, който:

1. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните по спора; 2. се намира с някоя от страните по спора в отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(2) Искането за отстраняване на член на комисията може да бъде направено от  всяка от страните по помирителното производство. (3) Член на комисията е длъжен да си направи отвод, ако са налице обстоятелствата по ал. 1.

(4) Членовете на комисията попълват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 1, преди началото на помирителното производство.

Ред за подаване на възраженията

Чл. 72. (1) Възражението е писмено и съдържа изложение на фактите и искането. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора. (2) Подателят представя и декларация, че към момента на подаване на възражението не е отнесъл същия спор за разрешаване пред съд, арбитражен съд или др.а помирителна институция, както и че не е сключил с противната страна спогодба. Подателят на възражението може да упълномощи свой представител, който да го представлява пред комисията. (3) Ако липсват достатъчно документи или изложеното във възражението е непълно или неясно, комисията оставя възражението без движение, информира подателя за това и му дава срок от 10 работни дни за отстраняване на недостатъка. (4) Полученото възражение се изпраща на засегнатите лица, които в срок до 10 работни дни трябва да представят становища и доказателства. По изключение срокът може да бъде удължен с 10 работни дни. (5) След изтичане на срока по ал. 4 на подателя на възражението се предоставят получените становища и доказателства на противната страна и му се дава срок до 10 работни дни за допълнително становище и нови доказателства, ако ответната страна не желае да удовлетвори възражението му. (6) Ако подателят на възражението представи допълнително становище и/или нови доказателства, комисията дава възможност на засегнатите лица да представят допълнително становище и нови доказателства.

Чл. 73. (1) В срок до един месец след изтичане на срока по чл. 72, ал. 5 комисията разглежда спора. (2) Когато комисията смята, че е необходимо допълнително изясняване на обстоятелствата по спора, тя може да поиска от страните документи, информация или допълнителни доказателства. Комисията може да извършва и проверки на място във връзка с предмета на спора. (3) Комисията може да разгледа спора в открито заседание, като разяснява на страните приложимите към спора нормативни разпоредби и ги приканва да се споразумеят.

Чл. 74. Комисията оставя без разглеждане възражението на подателя или прекратява помирителното производство, когато към момента на подаване на възражението по същия спор вече има заведено съдебно или арбитражно дело или спорът се разреши чрез спогодба.

Чл. 75. (1) След извършване на необходимите действия по изясняване на спора комисията изготвя писмено помирително предложение за неговото разрешаване. (2) Помирителното предложение се приема с обикновено мнозинство от пълния числен състав на комисията. Въздържане при гласуване не се допуска. (3) Помирителното предложение може да бъде прието от страните в срок 10 дни след получаването му, като приемането става чрез писмено известие до комисията. Приемането на предложението от двете страни има сила на спогодба м/у тях. Страните трябва да бъдат уведомени, че не са длъжни да приемат помирителното предложение. (4) След изтичане на срока по ал. 3 комисията съобщава резултата на страните, след което прекратява помирителното производство.

Чл. 76. (1) Страните не заплащат такса за разглеждане на спора от комисията. Направените от страните разноски са за тяхна сметка. Всяка от страните може да предложи в помирителното предложение да бъде включена и уговорка за поемане на разноските.(2)Разходите за възнаграждения на членовете на комисията се поемат от организациите, които са ги определили. Комисията по търг-я и защита на потребителите осигурява персонал и подходящи условия за работа на Помирителната комисия за платежни спорове. (3) Упр-т на БНБ утвърждава прав-к за дейността на комисията.

Чл. 77. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.

(2) Системен оператор, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с имуществена санкция в размер до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв. (3) Изпълняваща институция, посредническа институция или участник в платежна система, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с имуществена санкция в размер до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

(4) Издател на ЕПИ, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с имуществена санкция в размер до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лв. (5) Който издаде ел.ни платежни инструменти или ел.ни пари без разрешение, извършва дейност като системен оператор на платежна система без лиценз за това или извършва без разрешение др.а дейност, за която този закон изисква разрешение, се наказва с глоба в размер до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят е ЮЛ или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 50 000 лв.

Чл. 78. (1) Актовете за констатирани нарушения по чл. 77 се съставят от лица, оправомощени от подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банково”, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 79. (1) Индивидуалните административни актове по чл. 61, 62 и чл. 64, ал. 1, т. 6 се издават от управителя на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ управление “Банково”, а във всички останали случаи - от подуправителя, ръководещ управление “Банково”, или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Извън случаите, посочени в този закон, административните актове по ал. 1 могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасяне по жалбата.

Чл. 80. (1) Законът, който регулира споразумението за платежна система, се прилага към всички права и задължения, произтичащи за системния оператор или за участник в системата във връзка с участието им в нея. Това правило се отнася и за случаите, когато спрямо системния оператор или участник в платежната система е открито производство по несъстоятелност. Изборът на др.о приложимо право се изключва. (2) Когато ценни книжа, включително права в/у ценни книжа, са предоставени като обезпечение, произтичащите от това правоотношения се уреждат от закона на държавата, в която това обезпечение е регистрирано. (3) Алинея 2 се прилага, когато са спазени следните изисквания: