Закон за превенция от природни бедствия и неблаго- приятни климатични събития в земеделието



Дата15.08.2018
Размер114.32 Kb.



СПРАВКА

ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ОТНОСНО КОНСУЛТАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ПО КОНЦЕПЦИЯ НА ЗАКОН ЗА ПРЕВЕНЦИЯ ОТ ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И НЕБЛАГО- ПРИЯТНИ КЛИМАТИЧНИ СЪБИТИЯ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО






Организация/потребител

(вкл. начина на получаване на предложението)

Бележки и предложения

Приети/

неприети

Мотиви

1.

Фондация "ИнтелиАгро"

Във връзка с течащата обществена консултация относно проект на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието, бих искал да ви помоля да ни изпратите въпросния законопроект, за да можем да вземем становище по него. Въпросният документ липсва на страницата на МЗХГ, както и на сайта www.strategy.bg, където като отговорна структура е дадена дирекция "Правна" на МЗХГ и Вашите контакти.

Приема се по принцип

Каченият на интернет страницата на министерството, както и на портала за Обществени консултации консултационен документ е част от процедурата по извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието. Същият е изготвен съгласно изискванията на чл. 26 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата провеждането на консултации със заинтересованите страни е задължителна част от извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието и предшества обществените консултации по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Проектът на нормативен акт, мотивите към него и изготвената цялостна предварителна оценка на въздействието ще бъдат качени на страницата на министерството и на портала за Обществени консултации, където заинтересованите страни ще могат да се запознаят и да изразят становище по конкретните текстове.

2.

Асоциация на българските застрахователи

Във връзка с Консултационния документ, представящ концепцията на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието (Концепцията), публикуван на Портала за обществени консултации и на страницата на Министерство на земеделието, храните и горите, Асоциация на българските застрахователи изразява следното становище:

  1. Застрахователната индустрия подкрепя инициативата за промяна и създаването на нов модел за управление на риска в земеделието, базиран на превенция, инвестиции и гарантиране на обезщетяване при настъпване на природни събития в голям мащаб.

  2. По отношение на представената Концепция ние виждаме някои сериозни недостатъци, които бихме искали да изложим по-долу и да предложим Концепцията да се преосмисли в цялост.

  3. Основен недостатък на Концепцията е, че на държавно предприятие са вменени дейности с характеристиките на застрахователна дейност по смисъла на чл. 3 от Кодекса за застраховането: дейност за набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения при настъпване на събития, което предполага и дейности по установяване на събитията, разглеждане на претенции, определяне на размера на причинените вреди и изплащане на обезщетения, които дейности могат да се извършват единствено от застрахователни дружества.

  4. Бихме приветствали идеята Концепцията да даде базата за публично - частно партньорство между застрахователите и държавата, която да се доразвие на подзаконово ниво по аналогия на застраховането на отговорността от „ядрена вреда“ чрез Българския национален застрахователен ядрен пул, въз основа на която да се създаде пул за селскостопанско застраховане. Това решение би позволило застраховане на пълния обем на земеделски площи и в пълния обем на рисковете в обхвата на Концепцията, създаване на оптимални и единни условия за застраховане с цел намаляване на разходите и на времето за определяне на щетите и изплащане на обезщетенията. При създаване на застрахователен пул, финансирането на превантивната дейност може да се извършва при условията на застраховането.

  5. Нашите проучвания сочат, че моделът за управление на риска от неблагоприятни климатични събития в земеделието, предложен в Концепцията, не се прилага в развитите европейски държави, което приемаме за индикатор за неговата неефективност. Единствено в ограничен брой държави от бившия социалистически блок (България, Молдова, Сърбия, Румъния, Русия, Македония, Словения) защитата от неблагоприятни климатични събития в земеделието, в частност градушки, продължава да се финансира от държавата. Считаме, че е необходимо цялостно преосмисляне на Концепцията за управление на риска от неблагоприятни климатични събития в земеделието, с преориентиране от научно необосновани и неефективни методи към стимулиране на застраховането на земеделските стопани, което е водещият подход дори в планово развивани земеделски сектори като тези в Китай и Индия.

  6. Трябва да се отбележи, че застрахователите успешно управляват риска от събития, свързани с неблагоприятни климатични събития, включително в сферата на земеделието, чрез закупуването на презастрахователни покрития, които са доказали финансовата си ефективност, например при последните две градоносни бури в София (2007 година и 2014 година).

  7. Управлението на рисковете, свързани с неблагоприятни климатични събития в земеделието със застрахователни способи и разчитайки на застрахователния пазар е далеч по-ефективен начин на употреба на обществените ресурси. При наличието на достатъчен застрахователен капацитет в България за поемане на тези рискове е необосновано да се стимулират непазарните принципи, заложени в Концепцията.

  8. В Концепцията е въведено задължение за застрахователните компании за заплащане на вноска в държавното предприятие от прихода от продажба на всички застраховки от класове „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“. Доколкото в Концепцията се регулират обществените отношения в земеделието, налагането на косвена тежест за всички застраховани лица е неоправдано. Създава се неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги. На практика застрахователите ще финансират мероприятия по превенция или ще подпомагат пострадали земеделски стопани, включително незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието. В същото време, предвиденият начин на компенсиране на земеделските стопани не поощрява доброволното сключване на застраховки от тяхна страна и съответно не спомага за развитието на застрахователния бизнес, от който се изискват задължителни вноски. Подобно предложение е необосновано и би имало много негативен обществен отзвук, тъй като в същото не се съдържа нито финансова логика, нито защита на правата на потребителите на застрахователни услуги. Въпреки, че фокусът на Концепцията е насочен към земеделския сектор, се предлага във вноските да се включва и премиен приход от застраховки, които нямат нищо общо с този сектор. Подобна мярка реално би довела до увеличение на цената на имуществените застраховки и на застраховки „Каско“ на МПС, което считаме за несправедливо. Същевременно се създава сериозна предпоставка за намаление на застрахователното проникване. Не се отчита така също и обстоятелството, че размерът на застрахователните премии се определя чрез актюерски изчисления, които не биха могли да бъдат обосновани при завишаване на застрахователната премия по този начин.

  9. От опита в областта на земеделските застраховки до момента е известно че крупните земеделски производители не застраховат земеделските култури, заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. Тоест, на практика се получава, че от една страна застрахователите биха финансирали загубите на големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а от друга страна - източник на финансиране биха били застраховани лица, които не са предмет и не са облагодетелствани от Концепцията.

В обобщение на изложеното считаме, че прилагането на предложения в Концепцията модел за управление на риска в земеделието:

  • не съответства на нашето разбиране за обществен интерес и социална справедливост, тъй като предвижда да натовари потребителите на застрахователни услуги от общо застраховане с по-голяма финансова тежест за обезпечаване на мероприятия по превенция или подпомагане на пострадали земеделски стопани, включително незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието;

  • не отчита, че застрахователния сектор предлага управление на рисковете, свързани с неблагоприятни климатични събития в земеделието по по-ефективен начин от употреба на обществените ресурси;

  • ще оскъпи застрахователната услуга и то в най-масовите застраховки, като „Каско“ например.

  • няма да има ефект върху развитието и стабилизирането на пазара на земеделски застраховки;

  • ще възпрепятства проникването в сферата на доброволното застраховане поради увеличаването на цените на застраховките, което ще има негативни социални последици;

  • няма да доведе до намаляване на размера на изплатените застрахователни обезщетения от страна на застрахователите, отчитайки дела на обезщетенията за риска „градушка“ в частност по имуществените застраховки и по застраховка „Каско“.

Разчитаме, че ще бъде инициирана по-задълбочена дискусия, анализ и промяна в предложената регулация, позволяваща използване на пълния капацитет на българския застрахователен пазар за осъществяване на дейността по обезщетяване при настъпването на неблагоприятни събития в голям мащаб.


Приема се по принцип

Във връзка с изложените от Асоциацията на българските застрахователи доводи, проектът на концепция на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието е ревизиран и част от концептуалните идеи са променени, а други – отпадат.

Вземайки предвид посочения недостатък, че на държавното предприятие ще бъдат вменени функции, които противоречат на Кодекса за застраховането от проекта отпада частта, свързана с кумулиране на средства, които да бъдат използвани за изплащане на обезщетения. В същото време е предвидено стимулиране на развитието на застрахователния пазар в сферата на земеделските застраховки.

Съобразявайки се с доводите, изложени в становището на асоциацията, бяха преразгледани част от покриваните с бъдещата реформа рискове в земеделието. Беше редуциран обхватът на дейност на предприятието, свързан с покритието на различни рискове, като непокриваните от предприятието рискове ще бъдат управлявани от земеделските стопани по тяхна инициатива със застрахователни способи.


3.

Димитър Славов, кмет на Община Бяла, област Русе; Петър Петров, кмет на Община Ценово, област Русе; Валентин Панайотов, кмет на Община Борово, област Русе; Божидар Борисов, кмет на Община Две Могили, област Русе; Георги Миланов, кмет на Община Иваново, област Русе; Валентин Атанасов, кмет на Община Сливо поле, област Русе

Проблемът на територията на Русенска област с градушките и последствията от тях в последните години добива застрашителни размери. Унищожават се хиляди декари готова продукция.

През 2017 година в общините Сливо поле, Две Могили, на места и в Бяла, Борово, Ценово, Иваново имаше градушки с бедствени последствия и със 100% щети.

Проведоха се срещи в гр. Бяла, впоследствие и в гр. Русе с участието на земеделски производители, народни представители, кметове на общини и кметства. На срещата в гр. Русе присъства и инж. Ваньо Славеев - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Борба с градушките”.

Обсъдиха се вариантите за самолетен и ракетен способ за борба с градушките.

Абсолютно всички присъстващи земеделски стопани от цялата област и кметове на общини бяхме единодушни и настояваме за реализацията на ракетния метод, като по-реалистичен, по-ефективен с изградени традиции в България.

Изключително важно е възможно най-скоро да се реализира идеята за създаване на Държавно предприятие за борба с това бедствие (градушките), обхващащо територията на цялата страна, тъй като на много места земеделието и съответно земеделските стопани са единственото препитание на хората. Те са най-големите работодатели, подпомагащи местното население с редовното изплащане на ренти, подкрепящи и обществения живот в дадено кметство и община.

Само за 2017 година загубите от градушките са по-големи от предполагаемите суми за изграждане на 3 полигона - около 90 ракетни площадки с финансово измерение в размер около 3 200 000 лв. (изчислени от Изпълнителната агенция - приложение 1).

Надяваме се, че ще срещнем разбиране за важността на проблема в изготвянето на проекта на Закона за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието, с цел да се преразгледат основните направления на бъдещите нормативни предложения за реформа в областта на обществените отношения, свързани с осигуряването на превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието.

Включвайки изграждането и финансирането на ракетните полигони в проекта на закона и в дейността на Държавното предприятие би било най-ефикасното, с най-голям икономически и социален ефект действие за земеделието в Североизточна България.


Приема се




4.

nenchosp

Конфликт с общностното право, може да доведе до лоши последици.

Противоречи на Общностното право в частта да се ИЗЗЕМВА част от субсидията на фермерите, за да се преразпределя за хранене на новосъздадени публични работни места. Трябва да се преразгледа начина на финансиране, в противен случай може да има негативни последици за държавата. Да се изготви оценка за съответствие!

 

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1307/2013



(2) Една от основните цели и едно от ключовите изисквания на реформата на ОСП е намаляването на административната тежест. Това следва да бъде взето категорично предвид при изготвянето на съответните разпоредби относно схемата за директно подпомагане.


Член 11 от същият Регламент е изричен в случайте, в който може да бъде намалявана даваната субсидия, и преклузивно изключва неупоменати хипотези, като тази!



Не се приема

Концепцията на Закон за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието не предвижда субсидиите, които получават земеделските стопани по различни схеми и мерки за подпомагане да бъдат използвани за заплащане на предвижданите вноски от земеделските стопани. Не е налице конфликт с правото на Европейския съюз.

По отношение на увеличаването на административната тежест за заинтересованите лица, обръщаме внимание, че то е незначително с оглед положителния ефект, който ще бъде реализиран с приемане на проекта на закон и извършване на съответната реформа.



Разширяването на обхвата на превенцията (включително и върху урбанизираните територии) и мобилизирането на финансов ресурс от заинтересованите страни би допринесло за по-успешно противодействие на климатичните предизвикателства. Осъществяването на цялостна превенция срещу едно от най-опасните за земеделието неблагоприятни климатични събития ще допринесе за опазване на земеделската продукция, което ще създаде условия за устойчиво функциониране на земеделските стопанства и формиране на приемливи доходи за производителите. Това би намалило риска от прекратяване на земеделски дейности и излизане на земеделски производители на пазара на труда.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница