Обн., ДВ, бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм. и доп., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 96 от 28.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 36 от 4.04.2008 г., бр. 43 от 29.04.2008 г., изм., бр. 71 от 12.08.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (*) - изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 61 от 6.08.2010 г., бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г., бр. 8 от 25.01.2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. и доп., бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 59 от 3.08.2012 г., изм., бр. 77 от 9.10.2012 г., в сила от 9.10.2012 г., изм. и доп., бр. 102 от 21.12.2012 г., изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 20.12.2013 г., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 107 от 24.12.2014 г., бр. 12 от 13.02.2015 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) С този закон се уреждат отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми.
(2) Законът има за цел да осигури:
1. устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми;
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) развитие на стопанския и любителския риболов и аквакултурите;
3. прилагане на правилата за отговорен риболов;
4. повишаване потреблението на риба и рибни продукти в страната.
Чл. 2. (1) Рибностопанските обекти са собственост на държавата и общините, на юридически и физически лица.
(2) Правото на собственост върху рибните ресурси в обектите по ал. 1, които са предмет на този закон, принадлежи на собственика на съответния обект или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или на друго правно основание.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм., бр. 59 от 2012 г.) Правото на собственост върху рибните ресурси в обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми принадлежи на лицето, регистрирано по реда на чл. 25.
Чл. 3. (1) Рибностопански обекти са:
1. естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата;
2. изкуствени водни обекти - язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални предприятия или земеделски стопанства;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., бр. 36 от 2008 г.) специализирани обекти за аквакултури - басейни и други съоръжения, изградени за тази цел.
(2) Рибните ресурси в рибностопанските обекти по ал. 1 се ползват от физически и юридически лица при условията и по реда на този закон и на Закона за водите, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2012 г.) за стопански и любителски риболов се ползват българският участък на р. Дунав, вътрешните морски води, териториалното море и изключителната икономическа зона в Черно море;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., доп., бр. 59 от 2012 г.) за любителски риболов се ползват и крайдунавските и крайморските езера и блата, вътрешните езера и блата, реките и старите речни корита, баластриерните водоеми, бентовете и изравнителите, гребните канали, хидропарковете и язовирите;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., бр. 59 от 2012 г.) обектите по ал. 1, т. 2 и 3 се ползват за аквакултури; същите обекти могат да се ползват и за любителски риболов при условия и по ред, определени от регистрираните по чл. 25 лица.
Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ НА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ
Чл. 4. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните, министъра на транспорта и министъра на околната среда и водите приема Национална програма за рибарството и аквакултурите.
(2) Националната програма за рибарството и аквакултурите включва:
1. анализ на състоянието и тенденциите за развитие на рибарството и аквакултурите, производството, равнището на технологиите, маркетинга, качеството на продукцията, потребителското търсене и други елементи на отрасъла;
2. мерки за опазване на биоразнообразието във водните екосистеми и за устойчиво развитие на рибните ресурси в тях;
3. подпомагане на рибарството и аквакултурите чрез мерки за:
а) (изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) технологично и техническо обслужване и оборудване;
б) изпълнение на краткосрочни и дългосрочни проекти в областта на рибарството и аквакултурите;
в) преструктуриране и модернизация на риболовния флот и риболовните пристанищни съоръжения;
г) организация на пазара на риба и други водни организми;
д) организиране и провеждане на изследователски програми и проекти;
е) финансиране на включените в програмата мероприятия за развитие на отрасъла;
ж) наблюдение, оценка и контрол върху изпълнението на програмата по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Програмата се финансира от:
1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) бюджета на Министерството на земеделието и храните;
2. целеви постъпления от местни и чуждестранни лица или от международни организации или помощи, предоставени по програми на Европейския съюз.
(4) Министърът на земеделието и храните съвместно с министъра на транспорта и министъра на околната среда и водите, според компетенциите си, ръководят и контролират изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Националната програма за рибарството и аквакултурите по ал. 1 се приема за период до 7 години.
(6) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите се отчита ежегодно до месец март пред Министерския съвет от министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на транспорта.
Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2006 г.) (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните определя с решение видовете държавни помощи в областта на рибарството съгласно изискванията на правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи.
(2) Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия за планираните нови схеми за помощ или индивидуални помощи или съществени промени на съществуващи държавни помощи, подлежащи на уведомяване съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност.
(3) Министърът на земеделието и храните поддържа регистър на разрешените от Европейската комисия държавни помощи и регистър на минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Европейската комисия.
(4) Държавен фонд "Земеделие" прилага разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи и минимални помощи.
(5) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Управлението, наблюдението и контролът върху рибарството, аквакултурите и търговията с риба и други водни организми се извършват от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към министъра на земеделието и храните.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2012 г.) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище Бургас и териториални звена.
(3) Дейността и структурата на ИАРА се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 6. (1) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейностите по:
1. (нова - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) управление на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство в качеството си на управляващ орган;
2. (нова - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) прилагане на Общата политика по рибарство на Европейския съюз;
3. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., предишна т. 1, бр. 36 от 2008 г.) изпълнение на Националната програма за рибарството и аквакултурите съвместно с Министерството на околната среда и водите и Изпълнителна агенция "Морска администрация" към министъра на транспорта;
4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) опазване на рибните ресурси и контрол по спазването на правилата за любителския риболов и рибностопанските дейности;
5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) издаване на разрешителни за стопански риболов и регистрация на лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми;
6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) създаване и поддържане на информационно-статистическа система за рибарство и аквакултури;
7. (нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г., предишна т. 5, бр. 36 от 2008 г.) представяне на Република България в международните организации;
8. (нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г., предишна т. 6, бр. 36 от 2008 г.) разпределяне на квотите на Република България за улов на риба, предоставени по международни споразумения и договори;
9. (нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г., предишна т. 7, бр. 36 от 2008 г.) предоставяне на правото на ползване върху рибните ресурси - частна държавна собственост;
10. (предишна т. 5, доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., предишна т. 8, бр. 36 от 2008 г.) други дейности, възложени й със закон, или с решение на Министерския съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2012 г.) Индивидуалните и общите административни актове, издавани от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури във връзка с прилагането на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г., могат да бъдат обжалвани по административен ред пред министъра на земеделието и храните като непосредствено по-горестоящ компетентен административен орган.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., предишна ал. 2, доп., бр. 59 от 2012 г.) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция "Морска администрация" осъществяват съвместна дейност по регистрацията и контрола на риболовните кораби. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури води регистър на риболовните кораби.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г., изм., бр. 82 от 2006 г., предишна ал. 3, изм., бр. 59 от 2012 г.) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява при необходимост съвместна дейност с Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) за контрол на риболовните кораби, риболова и рибностопанските дейности в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, пристанищата, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, изключителната икономическа зона, българския участък на река Дунав и в другите гранични реки и водоеми.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по опазването на рибните ресурси във водните обекти, ползвани за любителски риболов в района на дейност на нейните структури, както и контрол по спазване на правилата за любителски риболов при условията и по реда на този закон и на Закона за горите.
Чл. 8. (1) Към министъра на земеделието и храните като консултативен орган се създава Научно-технически съвет по рибарство и аквакултури (НТСРА).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 59 от 2012 г.) Министърът на земеделието и храните определя със заповед състава на НТСРА, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Българската агенция по безопасност на храните, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителната агенция по горите, Изпълнителната агенция "Морска администрация", научни организации в областта на рибарството и аквакултурите, организациите по чл. 10, признати за представителни, и националното риболовно сдружение по чл. 11, ал. 3.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2012 г.) Научно-техническият съвет по рибарство и аквакултури обсъжда и дава становища по програми, документи и въпроси, свързани с отрасъла, поставени за разглеждане от министъра на земеделието и храните.
(4) Министърът на земеделието и храните издава правилник за устройството и дейността на НТСРА.
Чл. 9. (1) Контролът по опазването на биологичното разнообразие на рибните ресурси се упражнява от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и храните.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Въвеждането на неместни видове и повторното въвеждане на местни видове риби и други водни организми във водните обекти се извършва по реда на Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) (1) Министърът на земеделието и храните признава организации на производители на риба и други водни организми, които могат да бъдат кооперации, с изключение на кооперативните съюзи по чл. 54, ал. 3 от Закона за кооперациите, събирателни дружества или дружества с ограничена отговорност, учредени от група производители на един или няколко вида риба или други водни организми.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Организациите по ал. 1 се признават, когато отговарят на изискванията на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета за общата организация на пазарите на рибни продукти и аквакултури, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 104/2000".
(3) Организациите по ал. 1 се признават въз основа на заявление до ИАРА, в което се посочват наименование, седалище и адрес на организацията. Към заявлението се прилагат:
1. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2012 г.) копие от документа за регистрация или единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър;
2. учредителният акт;
3. вътрешният правилник за дейността на организацията;
4. доказателства за икономическата активност;
5. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., отм., бр. 59 от 2012 г.);
6. последният счетоводен отчет с всички приложения към него или начален счетоводен баланс;
7. доказателства за способността да осъществяват заложените в правилника дейности;
8. декларация, че организацията няма господстващо положение на пазара по смисъла на чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.).
(5) При установени непълноти или неточности в представените документи в срок до 14 дни от получаването на заявлението на заявителя се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Ако в определения срок от получаване на съобщението заявителят не отстрани нередовностите, заявлението се оставя без разглеждане.
(6) В двумесечен срок от подаването на заявлението ИАРА изпраща представените документи на министъра на земеделието и храните с предложение за признаване или отказ за признаване на организацията на производители. В едномесечен срок от получаването на документите министърът на земеделието и храните със заповед признава организацията или прави мотивиран отказ, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и храните прави мотивиран отказ, когато не са представени достатъчно доказателства за икономическа активност и способност да осъществява заложените в правилника дейности съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 104/2000.
(8) Министърът на земеделието и храните отменя със заповед признаването по ал. 6 в случаите, когато:
1. организацията не спазва изискванията по ал. 2;
2. признаването на организацията се основава на неверни данни;
3. организацията използва полученото признаване за цели, различни от посочените в нейния правилник.
(9) При промяна на обстоятелствата по ал. 3 в 14-дневен срок организацията на производителите подава заявление до ИАРА и документи, удостоверяващи промяната.
(10) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява контрол на признатите организации на производители за спазване на условията за признаване.
(11) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.).
Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г., отм., бр. 36 от 2008 г.).
Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г., отм., бр. 36 от 2008 г.).
Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и храните признава браншови организации, които са регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и отговарят на изискванията на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 104/2000.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.).
(3) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.).
(4) Браншовите организации се признават въз основа на заявление до изпълнителния директор на ИАРА, в което се посочват наименование, седалище и адрес на организацията. Към заявлението се прилагат:
1. (отм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г.);
2. учредителният акт;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) документ за регистрация по БУЛСТАТ;
4. вътрешният правилник за дейността на организацията;
5. доказателства за представителност на организацията;
6. информация относно дейността на членовете на организацията;
7. информация за района, в който организацията ще осъществява своята дейност.
(5) При установени непълноти или неточности в представените документи в срок до 14 дни от получаването на заявлението на заявителя се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Ако в определения срок от получаване на съобщението заявителят не отстрани нередовностите, заявлението се оставя без разглеждане.
(6) В двумесечен срок от подаването на заявлението ИАРА изпраща представените документи на министъра на земеделието и храните с предложение за признаване или отказ за признаване на браншовата организация. В едномесечен срок от получаването на документите министърът на земеделието и храните със заповед признава организацията или прави мотивиран отказ.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и храните прави мотивиран отказ, когато не са представени достатъчно доказателства за представителност на браншовата организация съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 104/2000.
(8) Министърът на земеделието и храните може да отмени признаването по ал. 6 в случаите, когато:
1. браншовата организация не спазва условията на признаването;
2. браншовата организация не спазва изискванията по ал. 2;
3. признаването на браншовата организация се основава на неверни данни.
(9) При промяна на обстоятелствата по ал. 4 в 14-дневен срок браншовата организация подава заявление до ИАРА и документи, удостоверяващи промяната.
(10) ИАРА осъществява контрол на признатите браншови организации за спазване на условията на признаване.
(11) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.).
Чл. 10г. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г., изм., бр. 36 от 2008 г.) (1) Министърът на земеделието и храните издава наредба по прилагането на Регламент (ЕО) № 104/2000 относно признаването на организациите на производителите на риба и други водни организми и браншовите организации.
(2) Списъкът на признатите организации по ал. 1 се публикува на интернет страницата на ИАРА.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) (1) Лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на основание на общността на техните интереси в териториални риболовни сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Сдруженията по ал. 1 могат да се сдружават на доброволен принцип в регионални сдружения и национално сдружение, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Национално риболовно сдружение е това, което обединява повече от половината риболовни сдружения, регистрирани в страната.
(4) Националното риболовно сдружение представлява риболовците, сдружени при условията на ал. 3, и защитава техните интереси на национално и международно равнище, както и осъществява дейности във връзка с обучението, повишаване на риболовната култура на своите членове, популяризиране на риболовния спорт, съдействие за запазване на екосистемите и обогатяване на рибните запаси.
(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Сдруженията по ал. 1 и 3 чрез своите членове и ръководни органи осъществяват програмите на сдружението за опазване на рибните ресурси, тяхното обогатяване и ползване.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Сдруженията по ал. 1 и 2 не могат да участват в търговски дружества.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Сдруженията по ал. 1 и 2 могат да учредяват търговски дружества без право на непарична вноска в тях. Реализираната печалба от дейността на търговските дружества се разпределя за постигане на определените в Устава цели на риболовните сдружения.
(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Лицата по ал. 1 и 2 могат да се сдружават с лицата по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.
Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) (1) Организациите по чл. 11, ал. 1 и 2 участват в изпълнение на мероприятия за разселване на носители на генетичен материал в обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 - държавна собственост, предназначени за любителски риболов, като осигуряват не по-малко от 10 на сто от финансирането, а останалата част се осигурява от средствата по чл. 53, ал. 2, т. 3.
(2) Организациите по чл. 11, ал. 1 и 2 осъществяват охраната на обектите, определени само за любителски риболов, на териториите на действие на съответните сдружения, където управлението на рибните ресурси им е възложено по реда на чл. 15а, и съдействат за опазване на рибните ресурси.
Глава трета
РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ
(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.)
Сподели с приятели: | 
