Закон за социално подпомагане
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Изтегляне 254.64 Kb.
|
Свързани:
Социална психология том 4 Сава Джонев 1, Сава Джонев Социална психология
- Навигация на страницата:
- ЗАКОН за социалните услуги
- Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет и цели Чл. 1
| ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Хората с трайни увреждания, на които намалената работоспособност е установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са я навършили в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по правилника пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок. § 3. Месечните целеви помощи за отопление за 1998 г. по молби, подадени в едномесечен срок от обнародването на правилника в "Държавен вестник", се отпускат считано от 1 ноември 1998 г. § 4. За българските граждани на възраст над 70 години, които не са подменили документите си за самоличност, адресната регистрация се смята за постоянен адрес. § 5. Правилникът се приема на основание § 3 от заключителните разпоредби на Закона за социално подпомагане. § 6. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на труда и социалната политика. § 7. В срок до 31 октомври 2020 г. трудовото възнаграждение, получено по реда на § 43, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г.), и свързаните с него плащания не се считат за доходи при определяне размера на социалните помощи. 4 ЗАКОН за социалните услуги Oбн., ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 27.12.2019 г.; изм. с Решение № 9 на Конституционния съд на РБ от 14.07.2020 г. - бр. 65 от 21.07.2020 г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет и цели Чл. 1. (1) Законът урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България. (2) Целите на този закон са: 1. гарантиране на равен достъп до социални услуги, отговарящи на индивидуалните потребности на лицата; 2. гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги; 3. гарантиране на правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността; 4. насърчаване на интегрирания подход при осигуряването на подкрепа на лицата; 5. насърчаване и развитие на публично-частното партньорство при предоставянето на социални услуги. Принципи Чл. 2. Социалните услуги се организират и предоставят в съответствие със следните принципи: 1. наличие на различни видове социални услуги; 2. достъпност на социалните услуги; 3. индивидуализиране на подкрепата; 4. всеобхватност, интегрираност и непрекъснатост на подкрепата; 5. превенция на институционализацията; 6. зачитане правата на лицата, ползващи социални услуги, и гарантиране на активното им участие при вземането на решения; 7. гъвкавост и прозрачност при управлението на социалните услуги; 8. участие на всички заинтересовани страни и използване на всички налични ресурси. Социални услуги Чл. 3. (1) Социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за: 1. превенция и/или преодоляване на социалното изключване; 2. реализиране на права; 3. подобряване качеството на живот. (2) Социалните услуги се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Социална работа Чл. 4. Социалната работа е дейност, която се основава на правата на човека и социалната справедливост и е насочена към подкрепа на отделния човек, семейството, групи или общности за подобряване на качеството им на живот чрез развитие на умения да използват собствените си възможности и тези на общността при посрещане на техните потребности. Индивидуален подход Чл. 5. Индивидуалният подход включва извършване на професионални действия за подкрепа и придружаване на лицето, при които неговите конкретни потребности, способности и възможности се поставят в центъра на работата. Индивидуална оценка на потребностите Чл. 6. (1) Индивидуалната оценка на потребностите е професионално проучване на житейската ситуация и психо-социалното състояние на лицето с цел определяне на неговите емоционални и социални потребности и потребности от развитие и реализация, които да насочат социалната работа. (2) Индивидуалната оценка на потребностите включва професионални становища, заключения, изводи и препоръки, основани на анализ. Право на социални услуги Чл. 7. (1) Право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние. (2) Всяко дете има право на социални услуги, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности. Забрана за дискриминация Чл. 8. При предоставянето на социални услуги не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Зачитане на правата и желанията на лицата Чл. 9. (1) При предоставянето на социални услуги не се допуска нарушаване на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на лицата. (2) Социални услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата. (3) При предоставянето на социални услуги за деца се зачита мнението на детето и родителите или на лицата, които полагат грижи за детето. (4) При предоставянето на социални услуги се гарантира правото на лицата, които ги ползват, да изразяват свободно мнението си за начина на предоставяне и ефективността на услугите, възможностите за подобряване на качеството им и за всички въпроси, които имат отношение към техните права и интереси при ползване на социалните услуги. Предимство на подкрепата в домашна среда и в общността Чл. 10. (1) Ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността. (2) Ползването на социални услуги за резидентна грижа се организира по начин, който не допуска изолиране на лицата от общността. Задължение за ползване на социални услуги Чл. 11. (1) Социални услуги се ползват задължително само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон. (2) Не се допуска задължително ползване на социални услуги за резидентна грижа от пълнолетни лица. Изтегляне 254.64 Kb. Сподели с приятели:
|