Раздел ІІІ Доставчици на социални услуги Доставчик на социални услуги
Чл. 28. Доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги.
Общината като доставчик на социални услуги
Чл. 29. (1) Общините могат да предоставят всички социални услуги.
(2) Общините отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от
държавния и общинския бюджет.
(3) Предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините чрез:
1. самостоятелно организиране и изпълнение на всички дейности, свързани с прякото предоставяне на социалните услуги;
2. специално създадени от общината за предоставянето на социалните услуги юридически лица;
3. възлагане на предоставянето на социалните услуги на частни доставчици на
социални услуги.
Частни доставчици на социални услуги
Чл. 30. Частни доставчици на социални услуги могат да са:
1. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;
2. физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Лицензиране
Чл. 31. (1) Лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги.
(2) Лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз.
(3) Лицата по чл. 30, т. 2, които съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България.
