Закон за социално подпомагане
Изтегляне 254.64 Kb.
|
Свързани:
Социална психология том 4 Сава Джонев 1, Сава Джонев Социална психология
- Навигация на страницата:
- Глава четвърта СОЦИАЛНИ УСЛУГИ Чл. 17.
| Чл. 13. (1) Социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице.
(2) Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Чл. 14. (1) Социалните помощи се освобождават от данъци и такси. (2) Правото на социална помощ е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. (3) От парични социални помощи не могат да се правят удръжки, освен за: 1. надвзети средства за социално подпомагане в резултат на счетоводно-техническа грешка; 2. запори за вземания за издръжка на деца. (5) Лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. (6) Лицата, неизползвали по предназначение целевата помощ за отопление, се лишават от правото да получават такава и през следващия отоплителен сезон. Чл. 15. (1) Лицата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 1 - 8, в срок не по-късно от един месец от настъпването им. (2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 лицата се лишават от социални помощи за срок една година. Глава четвърта СОЦИАЛНИ УСЛУГИ Чл. 17. Социалните услуги се предоставят срещу заплащане на такси от лицата, които ги ползват, или по договаряне. Социалните услуги за деца са безплатни, когато са делегирани от държавата дейности, освен в случаите, когато заплащане е предвидено в закон. Когато ползваните социални услуги са делегирани от държавата дейности, такси не заплащат и: 1. лицата над 18-годишна възраст до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; 2. лицата, които нямат доходи и влогове; 3. лицата, настанени в приюти и в кризисни центрове; 4. лицата от 18- до 21-годишна възраст, настанени в центрове за временно настаняване след напускането на специализирана институция за предоставяне на социални услуги; 5. лицата, дарили недвижима собственост в полза на държавата или общините с цел развитие на социални услуги. (2) Таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. В тарифата се определят и случаите, в които лицата, настанени в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, заплащат такса в пълния размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, и случаите, в които лицата заплащат такса в непълен размер. (3) Таксите за социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се заплащат по Закона за местните данъци и такси. (4) Заплащането на социални услуги, предоставени от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4, се извършва по договаряне в случаите, когато не са делегирани от държавата дейности. Изтегляне 254.64 Kb. Сподели с приятели:
|