Закон за висше образование зрасрб закон за развите на академичния състав в Р. България
Изтегляне 0.66 Mb.
|
| ГЛАВА VІ.3. СПЕЦИАЛИЗАНТИ
Чл. 65. Приемането на специализанти в АФ се осъществява след обсъждане и приемане на програма и план-сметка за специализацията, представена от нейния ръководител пред ДС и утвърждаване от ФС на АФ. Чл. 66. Размерът на таксите за специализации се предлагат и обосновават от ръководителите, но се обсъждат, определят от ФС и утвърждават от АС. Чл. 67. Начинът за провеждане на обучението е съгласно ЗВО като размерът на отчисленията се определя от Правилата за СДК в ТрУ и Правилата на АФ. Чл. 68. Специализантите имат право: 1. Да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето обучение; 2. Да специализират по повече от една специалност едновременно; 3. Да ползват материалната база на АФ, съгласно програмата за специализация. Чл. 69. Специализантите са длъжни:
Чл. 70. Специализантите се отписват при: 1. Успешно завършване на обучението; 2. Напускане или преместване. Чл. 71. Специализант се отстранява от АФ при: 1. Предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет да специализира в АФ или подправяне на документи за статута му на специализант; 2. Системно неизпълнение на задълженията по учебния план или Правилника на АФ и Тракийски университет; 3. Осъждане на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер. ГЛАВА VII. ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ И УЧЕБНА ДОКУМЕНТАЦИЯ Чл. 72. Всеки новоприет студент се записва в главната книга на Факултета и получава следните документи: студентска книжка и студентска лична карта по образец, утвърден от МОМН, в които се отразява факултетният му номер, специалността и формата на обучение. Чл. 73. Учебната дейност по специалностите в АФ се организира и провежда съобразно определените държавни изисквания за придобиване на висше образование по съответната специалност. Обучението на студентите по всяка отделна специалност в АФ се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща:
Чл. 74. Обучението на студентите се осъществява чрез формиране на учебни курсове, учебни потоци и учебни групи. (1) Учебните курсове се формират за водене на лекционни занятия по учебни дисциплини. (2) Броят на студентите в една учебна група е от 6 до 20. По предложение на методичните съвети и решение на ФС, когато броят на студентите в групата по определени дисциплини е над 12, те могат да се разделят на две подгрупи и занятията с тях да се водят поотделно. При изготвянето на годишния отчет за аудиторна заетост подгрупите се отчитат като отделна група. (3) Прехвърлянето на студентите от една в друга учебна група се разрешава от Зам.-декана по учебната работа след представена молба от студента с добре мотивирани причини. Чл. 75. Върху подготовката и усвояването на знанията от студентите се осъществява текущ и заключителен контрол. (1) Формите на текущ контрол са събеседване, устни и писмени изпитвания, тестове, разработване на проекти, колоквиуми и други, провеждани редовно или периодично. Формите, периодичността, видът и начинът на провеждане на текущия контрол се обявяват в началото на семестъра, като задължително се вписват в учебната програма по съответната дисциплина. (2) Колоквиумите по отделните дисциплини се утвърждават в началото на учебната година, от катедрените съвети по предложение на водещите на дисциплините. Не се допуска провеждане на колоквиум две седмици преди края на семестъра, с изключение на дисциплините, които приключват с текуща оценка. (3) Студент, който не се е явил на колоквиума или се е явил, но е получил слаба оценка по дадена дисциплина, се допуска до изпит в редовната сесия по същата дисциплина, но при оформяне на окончателната оценка от изпита резултатите от колоквиума участват със слабата оценка. (4)Заключителният контрол се изразява в полагане на изпити събразно учебната програма. Чл. 76. (1) Студентите се допускат до изпитни сесии със заверен семестър. Заверяването се осъществява, ако студентът е отработил всички практически и семинарни занятия. Допуска се до едно неизвинено отсъствие от упражнения или семинари. (2) Слабият успех от различните форми на текущ контрол не може да бъде мотив за незаверяване на семестъра. (З) На първия изпит от съответната сесия студентът може да се яви и с незаверен семестър, но задължително по дисциплина, за която има заверка. (4) Студент, който не е заверил семестъра, прекъсва обучението си за една година и посещава курса на обучение по онази дисциплина или част от нея, за която не е получил заверка. Чл. 77. Неотменна част от учебния процес за редовните студенти са летнитете практики и преддипломните стажове. Чл. 78. (1) При изключителни случаи, по решение на ФС, Деканът може да завери служебно семестъра на редовен студент еднократно, който по уважителни причини не е изпълнил задълженията си. (2) Задочните студенти, при уважителни причини имат право на служебна заверка максимум до 2 семестъра през целия курс на обучение. Чл. 79. (1) Оценяването на практическата подготовка и теоретичните знания на студентите се осъществява по шестобалната система, която включва отличен (6.00), много добър (5.00), добър (4.00), среден (3.00) и слаб (2.00). За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3.00). (2) Всеки преподавател, водещ дисциплина, разработва критерии за оценяване знанията на студентите, които се приемат от катедрения съвет. Чл. 80. Изпитите се провеждат по графици, съгласувани и определени от студентите и преподавателите в рамките на изпитната сесия (4 седмици). (1) Графикът на изпитните сесии се утвърждава от Зам.-декана по учебната работа. (2) Студентът определя индивидуално изпитния си график. Като изпитни се предоставят всички дати в рамките на сесията. По изключение празничните дни могат да бъдат договорени като изпитни дати, със съгласието на преподавателите, провеждащи изпита. Окончателното оформяне на редовните изпитни дати се извършва при спазване на правилото: не по-малко от 6 и не повече от 25 студенти за изпитна дата, след предварително записване на студентите за изпит. Допълване на списъка до горната граница може да се извършва и в деня на самия изпит. (3) Изпитът се провежда от водещите лекционните курсове преподаватели, а при тяхно отсъствие и съгласие, той може да се проведе и от друг хабилитиран преподавател. Изпитът се провежда и прключва в рамките на работния ден с оценка, нанесена в студентската книжка. Студентите имат право да се явяват на повече от един изпит в рамките на един ден. (4) Нехабилитирани преподаватели с научна и образователна степен „доктор" по съответното научно направление могат да провеждат самостоятелно теоретичен изпит само ако са натоварени с решение на ФС. (5) Практическите изпити може да се провеждат и от нехабилитирани преподаватели. В изпитните протоколи и в главната книга се вписват само оценките от заключителния изпит. Асистентите нямат право да вписват в протоколите и в студентските книжки оценки от заключителния изпит, освен ако за това не са натоварени с решение на ФС. (6) Практическият изпит може да се проведе през последната седмица от семестъра (но не по време на практическото занятие по дисциплината), един ден преди теоретичния изпит или в деня на теоретичния изпит. (7) Студент, който не издържи практическия изпит, не се допуска до теоретичен изпит. (8) Студент, получил слаба оценка на практическия изпит при първо явяване, има право да се яви допълнително на една от предварително обявените дати преди теоретичния изпит. (9) Успешно положените практически изпити се зачитат до края на обучението в АФ и полагането на теоретичен изпит. Чл. 81. (1) Теоретичният изпит е писмен и се провежда по начина, утвърден в Системата за оценка на знанията в съответната учебна програма, съобразно изискванита на Критериите за оценяване знанията на студентите и Правилата за учебна дейност на ТрУ. При оформяне на крайната оценка преподавателят може да проведе устно събеседване със студента. (2) Устното събеседване на последния изпитван студент се провежда винаги в присъствието на изпитан вече студент, асистент или служител. Чл. 82. (1) Времето на провеждане, методът и формата на заключителния изпит по съответната дисциплина задължително се отбелязват в нейната учебна програма. (2) В рамките на една сесия всеки студент има право да се яви по всяка дисциплина, по два пъти на практически изпит и по веднъж на писмен изпит. (3) В рамките на една учебна година студентите имат право да се явяват на теоретичен изпит за всяка учебна дисциплина по един път на редовна, поправителна и ликвидационна сесия. (4) 3а студентите - задочно обучение се предвижда две редовни, две поправителни и една ликвидационна сесия. (5) До поправителните сесии студентите се допускат без ограничения в броя на невзетите изпити. (6) Редовните студенти имат право да се явяват на изпити и в сесиите, обявени за задочните студенти. (7) Хронично болните, диспансеризираните и студентите с тежко заболяване по време на изпитни сесии могат да се явят на изпити и извън сесиите. Това право се дава с разрешение на Декана. (8) Приравнителен е всеки изпит по учебен план, неположен до текущата учебна година поради: прехвърляне от друго висше училище, прехвърляне от една форма на обучение в друга или от една специалност в друга, промяна в учебния план при прекъсване и възстановяване на студенски права, мобилност на студенти (обучение за определен период в друго ВУ у нас или в чужбина). Приравнителните изпити могат да се полагат и извън рамките на обявените сесии. Чл. 83. Учебната година се счита за успешно завършена, ако съгласно учебния план са останали неположени не повече от два изпита, с които студентът може да запише условно следващата учебна година, с всички права и задължения на редовно записалите учебна година. Чл. 84. При оформянето на окончателната оценка по дисциплината се вземат под внимание оценките от всички форми на контрол през целия курс на обучение. Чл. 85. Всички изпитани студенти и резултатите от заключителния изпит, независимо какви са те, се записват в тетрадка, която се води от всеки провеждащ изпита. В тетрадката освен името на студента се вписват датата на изпита, факултетния номер, изтеглените въпроси, оценката от практическия изпит, от текущия контрол, теоретичния изпит и заключителната (окончателна) оценка по дисциплината. Чл. 86. Писмените материали на всички студенти от заключителния изпит се съхраняват от изпитващия преподавател най-малко за срок от 1 година от датата на провеждане на изпита. Същите подлежат на проверка при искане от страна на студента, Ръководителя на катедрата, Деканското ръководство и Отдела за поддържане на качеството на обучението. Чл. 87. При несъгласие с обективността на оценката от заключителния изпит по дадена дисциплина, когато е различна от Слаб 2, студентите могат да подадат мотивираната молба до Декана за повторно явяване на изпит. Ако Деканът разреши, явяването се извършва пред комисия, назначена от него до края на учебната година. Получената оценка от изпита е окончателна. Чл. 88. В срок до 3 дни след приключване на изпитната сесия хабилитираните преподаватели, провели изпита, представят протоколите в Деканата на Факултета и най-късно до десет дни след това нанасят оценките, хорарума и кредитите в Главната книга на Факултета. Неспазването на тези срокове е основание за търсене на отговорност на преподавателите. Чл. 89. (1) Студент с три и повече неположени изпити след ликвидационната сесия прекъсва обучението си. Полагането на изпитите става на всички определени изпитни дати по съответната дисциплина. (2) Студентът има право само на едно прекъсване по слаб успех през целия курс на обучение. (З) През време на прекъсването, независимо от причините, студентът губи правата си, определени от студентския статут. (4) Прекъсналите поради слаб успех студенти, ако не положат успешно изпитите си през годината на прекъсването, се отстраняват от Университета, със заповед на Ректора, която се издава не по-късно от 1 месец след последната ликвидационна сесия. Чл. 90. (1) Студентите могат да отсъстват от занятия не повече от 30 календарни дни за една учебна година за редовните студенти и 7 дни за задочните студенти. (2) Студент може да отсъства от занятия само при заболяване, доказано с болничен лист, или с друг медицински документ. (3) Допуска се отсъствие от учебни занятия и по други - уважителни семейни причини, както и прояви, свързани с издигане реномето на Факултета и Университета. (4) Въпросите с пропуснатите по време на официално разрешени отсъствия (от Декана или Зам. декана по учебната работа) лекции, упражнения и други дейности, произтичащи от учебния план на специалността, студентът договаря с водещия дисциплината за начина и времето за тяхното отработване. (5) По-продължително отсъствие, но не повече от 50 % от учебното време, се разрешава на редовни студенти - състезатели, включени в национални и олимпийски отбори, на хронично или тежко заболели студенти, представили документ от ЛКК. Същите отработват практическите занятия в обема, определен от съответната катедра. (6) Отсъствията на студенти от учебни занятия за участие в културни, спортни и други мероприятия, свързани с издигане на престижа на Университета и Факултета се разрешават след предварително подадена молба до Декана или Зам. декана по учебната дейност. В случаите, когато се налагат отсъствия от учебни занятия на учебни групи, потоци или курсове, разрешението се дава от Декана. Чл. 91. (1) Бременните студентки, студентките майки и студентските семейства ползват облекчен режим на обучение, както следва: (2) Бременните студентки и студентките - майки с деца до 6-годишна възраст от редовна форма на обучение имат право на отсъствия от занятия до 50 % от учебното време на семестъра. На изпит могат да се явяват и по индивидуален график, като преди това отработват определените от катедрата за такива случаи практически занятия по съответната дисциплина. (3) Ако и двамата родители са студенти с дете до 6-годишна възраст, което е при тях, облекченият режим на обучение може да се ползва по избор от единия родител. За целта студентите предварително съобщават в Деканата на АФ кой ще ползва облекчения режим. Отработват се определените от катедрата за такива случаи практически занятия. (4) При условие, че студентското семейство има 2 и повече деца, облекчен режим могат да ползват и двамата родители, ако децата са при тях, но също отработват определените от катедрата за такива случаи практически занятия. (5) Срокът на обучение на студентките-майки може да се удължи с 2 години с прекъсване или без прекъсване на обучението за всяко дете, родено до заверката на последния семестър от следването. Чл. 92. При тежко и продължително заболяване или при други уважителни причини, Ректорът, по предложение на Декана, може да разреши на отделни студенти продължителни прекъсвания на обучението, но не повече от 5 последователни години. Чл. 93. Семестриално завършилите, но недипломирани студенти, прекъснали или отстранени студенти запазват студентските си права за срок до 5 години. Възстановяването на студентските права след изтичането на посочения срок се извършва чрез полагане на конкурс, в съотстветствие с действащите изисквания за приемане на нови студенти. Минималната оценка от конкурсния изпит трябва да бъде среден 3.00. Чл. 94. На възстановилите студентски права студенти се признават положените изпити, ако не са настъпили промени в съдържанието на съответните дисциплини. Чл. 95. (1) Прехвърлянето на студенти от редовно в задочно обучение и обратно се извършва след успешно приключване на учебната година, като в срок не по-малък от две седмици преди започване на учебната година се подава писмена молба до Декана. Заповедта за прехвърлянето се издава от Ректора след разглеждане на ДС и предложение на Декана на АФ. При промяна на формата на обучението от редовно в задочно и обратно специалността се запазва. Чл. 96. Студенти от Аграрния факултет могат да бъдат обучавани за определен периоди в чуждестранни висши училища, както и чуждестранни студенти да бъдат обучавани в основните специалности в АФ, съобразно Европейската система за трансфер на кредити (ЕСSТ). Курсът на обучение на същите се определя със заповед на Ректора по предложение на Декана. Чл. 97. (1) Студентите от АФ завършват с провеждане на Държавен изпит два пъти през годината: през месец октомври (зимна сесия) - и през месец март (лятна сесия). (2) Теоретичният Държавен изпит се провежда в две форми – писмен по предварително утвърден от ФС конспект или чрез защита на Дипломна работа. Теоретичният държавен изпит се провежда пред комисия, в която участват най-малко трима хабилитирани преподаватели, назначени със заповед на Ректора, по предложение на Декана, утвърдени от ФС. В нея като наблюдатели могат да бъдат поканени и външни лица: представители на ресорни министерства, национални служби, Акредитационен съвет. По изключение в състава на Държавната комисия могат да участват преподаватели с научна и образователна степен „Доктор". (3) Всеки абсолвент има право на две явявания в рамките на всяка учебна годна – на редовна и поправителна сесия. Чл. 98. (1) Абсолвент, който не е издържал успешно Държавния си изпит на определените сесии (редовна и поправителна), се допуска до следващо явяване най-рано след една година и не по-късно от пет години след семестриалното завършване. (2) След петгодишния срок абсолвентът възстановява студентските си права чрез кандидат-студентски изпит (минимум среден 3.00), след което има право да се яви отново (една редовна и една поправителна сесия). Ако и тогава не положи успешно Държавния изпит, губи правата си за съответната специалност. Чл. 99. Диплома за завършена образователно-квалификационна степен „БАКАЛАВЪР" и „МАГИСТЪР" се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение. Чл. 100. (1) Завършването на магистрите се осъществява чрез теоретичен Държавен изпит или защита на Дипломна работа, които се извършват пред комисия, включваща най-малко четирима хабилитирани преподаватели от направлението. Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на Ректора на ТрУ, по предложение на Декана, след утвърждаване на ФС на АФ. (2) Най-късно два дни преди определената за защита на дипломните работи дата в ОКС „БАКАЛАВЪР” и „МАГИСТЪР” в Деканата се представят от Ръководителя на катедрата по два броя от разработените дипломни работи, придружени с рецензия и препис извлечение от протокола на катедрения съвет, на който е направено обсъждането. Чл. 101. (1) Студентите могат да се обучават по индивидуален учебен план в съкратени срокове. Обучението по индивидуален учебен план може да се извърши не по-рано от четвъртия семестър и не по-късно от шести семестър, съобразно възможностите на учебния план за съответната специалност. (2) Обучение на студентите по индивидуални учебни планове се разрешава в следните случаи: 1. При прехвърляне на студенти от други висши училища или други специалности със заповед на Ректора, срещу представена академична справка. 2. На студенти, показали през първите два курса на обучението си успех, не по-нисък от Мн.добър, които желаят да вземат две учебни години за една. (3) Обучението по индивидуален учебен план е доброволно, като желанието се изразява с писмена молба до Декана. (4) Студентът, получил право на обучение по индивидуален учебен план, задължително си избира съветник (тютор ) от хабилитираните преподаватели в професионалното направление, в което се обучава. Студентът изготвя заедно със съветника си свой индивидуален учебен план, който се утвърждава от Декански съвет. Чл. 102. 1. Редовните студенти могат да се обучават по втора специалност в рамките на обучението си в образователната степен, при спазване на Държавните изисквания. Чл. 103. (1) На всеки курс от студенти се избира административен отговорник-курсов ръководител от нехабилитираните преподаватели. (2) Курсовите ръководители се натоварват с Решение на Декански съвет и отговарят за съответния курс по време на цялото следване. (3) Задълженията на курсовия ръководител са: 1. Да поддържа постоянна връзка със студентите от курса, за който отговаря; 2. Да довежда до тяхното знание всички решения на Ректорското и Деканското ръководства, свързани с учебната работа, учебно-производствените практики, факултетни и университетски мероприятия, социално-битовите въпроси идр.
(4) Задълженията на студентите към курсовия ръководител са:
Чл. 104. Студентите избират съветници (тютори).
Чл. 105. Резултатите от учебната дейност и контрола върху нейното изпълнение се анализират на заседание на ФС и се съхраняват в Учебен отдел. ГЛАВА VIII. НАГРАДИ ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ Чл. 106. (1) На преподавателите от Факултета се присъжда награда за високи научни постижения на името на „Акад. Стефан Куманов" и звание „Професор-емеритус" за заслуги към Факултета по ред и критерии, определени от ФС.
ГЛАВА IX. АКАДЕМИЧНИ СИМВОЛИ, ПРАЗНИЦИ И РИТУАЛИ НА АФ Чл. 107. (1) Факултетски символи са:
1. Всички национални празници на РБългария; 2. 24 май - Празник на ТрУ; 3. 6-ти май – празник на Аграрен факултет.
1. Официално откриване на учебната година; 2. Промоцията на абсолвентите. (3) Почетни символи на Факултета:
ГЛАВА Х. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Параграф 1. Настоящият Правилник е обсъден и приет от Общото събрание на Аграрния факултет на 21.02.2013 год., утвърден от Академичния съвет на Тракийски университет - гр. Стара Загора на 25.02.2009 год. и влиза в сила от деня на неговото приемане. Параграф 2. Правата и задълженията на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, служители и помощния персонал, научноизследователската, експерименталната и консултантска дейност, сътрудничеството с външни и чуждестранни органи и организации на Факултета, неупоменати в този Правилник, се осъществяват в съответствие с изисквания на Правилника на Университета и Държавните актове. Параграф 3. Всички въпроси, отнасящи се до дейността на АФ, които не са разгледани в този Правилник, в Правилника за устройство, дейност и управление на Тракийския университет и други правилници на Университета и Факултета, се решават от ФС на АФ. Каталог: truni2 -> wp-content -> uploads uploads -> Конспект за държавен теоретичен изпит мп"производство на посевен и посадъчен материал" uploads -> Програма еразъм регистър „ индивидуални договори „ студентска мобилност uploads -> Специалност зооинженерство I курс I група II група uploads -> Конспект за държавен изпит Страница: от утвърждавам: декан проф. Дсн р. Славов uploads -> Специалност “аграрно инженерство” uploads -> Аграрен факултет uploads -> Вид на документа: Оперативен документ uploads -> Аграрен факултет uploads -> Програма за провеждане на практика / стаж Страница: от Утвърждавам uploads -> Програма за сътрудничество с България Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|