Закон за водите от Приложение №2 към чл. 2 ал. 2, т. 1 от същата Наредба



страница10/13
Дата08.05.2018
Размер2.5 Mb.
#68191
ТипЗакон
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Физикогеографска характеристика


Област Монтана е част от Северозападен район за планиране. На север територията на областта се простира до река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад областта граничи със Сърбия, а на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. В съседство се намират следните области - област Видин (на запад), област Враца (на изток) и област София (на юг).

Област Монтана заема централната част на Северозападна България с обща площ от 3 627,6 км2 или 3,27% от територията на Република България.

В административен план областта е разделена на единадесет общини - Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово, в рамките на които попадат общо 130 населени места. Най-голяма по територия е община Монтана, а най-малка – община Медковец.

Стратегическо предимство на област Монтана, свързано с местоположението й, е фактът, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA - коридор № 4 (път Е 79) Видин-Монтана-Враца-София-Кулата (РП І-1) и коридор № 7 (река Дунав). През територията на област Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – второкласен път ІІ - 81 през Старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкото пристанище Солун.



Релеф - Релефът на областта е много разнообразен. Северната й част е разположена в Дунавската равнина, а на юг релефът постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана. Южните части на областта включват територията на най-масивния дял на Западна Стара планина с най-висок връх Ком – 2 016 м. Именно тук се намира и Петроханската седловина, през която минава най-краткия път от Северозападна към Югозападна България.

Климат - Климатът в региона е умерено-континентален, със студена и сравнително продължителна зима и горещо лято. Средната годишна температура е 11,1оС. Режимът на валежите е с подчертан късно пролетен максимум (през месец май-юни) и зимен минимум (януари – февруари). През лятото на места се наблюдават засушавания. Преобладават западните и северозападните ветрове. Специфичният микро- и макро-климат в областта обуславя наличието на условия за климатолечение - в общините Берковица, Вършец и Чипровци например са се обособили зони с уникални лечебно-климатични свойства.

В рамките на настоящия проект на база съществуваща информация са изготвени валежни сценарии с хоризонт 2038 г., като се имат предвид валежите за съвременния климат (1961-1990 г.). В проекта сценариите за валежите са класифицирани като песимистичен и реалистичен. В тази връзка са сравнени моделните резултати за условията на бъдещия климат, симулирани от специално разработени климатични модели. При среден годишен валеж за района при съвременния климат (1961-1990) от 701 мм, при реалистичния сценарий за 2038 г. средният годишен валеж намалява с 5,85%, а при песимистичния сценарий с 11,98%. При средни летни валежи при съвременния климат от 203 мм, съответните проценти на намаление при реалистичен и песимистичен сценарий за 2038 г. са 17,73% и 30,54% (Таблица 30).



Таблица 30. Годишен и летен валеж за 2038 г. при реалистичен и песимистичен сценарий

Годишен валеж 1961-1990, мм

Годишен валеж 2038 (реалистичен сценарий), мм

Годишен валеж 2038 (песимистичен сценарий), мм

701

660

617

Летен валеж 1961-1990, мм

Летен валеж 2038 реалистичен сценарий, мм

Летен валеж 2038 песимистичен сценарий, мм

203

167

141

Състояние на околната среда

  • Aтмосферeн въздух

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са концентрирани в областния град Монтана. В останалите населени места индустриалните източници са с незначително влияние върху качеството на атмосферния въздух (КАВ). Нивото на контролираните замърсители на атмосферния въздух в гр. Монтана се отчита в един пункт, разположен в централната част на града, в сградата на РИОСВ –Монтана. Контролират се концентрациите на следните атмосферни замърсители: прах, фини прахови частици (ФПЧ10), оловни аероизоли, серен двуокис, азотен двуокис и сероводород.

Имайки предвид масовото използване на твърдо гориво за отопление в битовия сектор и други констатирани причини (строително-ремонтни дейности, по-голям трафик на транспортни средства, температурни инверсии, сухо и ветровито време,) са установени отделни превишения на максимално-еднократните и/или средноденонощните пределно допустими концентрации по показатели ФПЧ10 и прах. Концентрацииите на серен и азотен двуокис имат ясно изразена сезонна зависимост, определяща се от използваните твърди горива в битовия сектор. Концентрациите на оловни аерозоли не представляват проблем за качеството на атмосферния въздух (КАВ). С Решение на МС към края на 2003 г. се преустанови употребата и производството на оловни бензини и не се очаква замърсяването с оловни аерозоли да представлява проблем за КАВ в областта и за в бъдеще. През последните години не са отчитани превишения на пределно – допустимите нива на сероводорода в атмосферния въздух.

На територията на Област Монтана се извършват периодично контролни измервания на КАВ от Мобилна станция за имисионен контрол към РИОСВ-Плевен по 16 броя показатели, от които 6 бр. са метеорологични, а останалите десет са : “прах”, “въглероден окис”, “озон”, “серен двуокис”, “азотен окис”, “азотен двуокис”, “азотни окиси”, “метанови въглеводороди”, “амоняк”. През последните години не са констатирани превишения на пределно-допустимите средноденонощни концентрации.

В последните години се отчита известно намаляване на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух от промишлените източници. Това се дължи преди всичко на газификацията на технологичните, топлинните и горивни инсталации, както и на модернизацията на пречиствателните съоръжения за отпадъчни газове.

Сериозен проблем за качеството на атмосферния въздух представляват горските пожари и паленето на стърнищата и пасищата. Въпреки многобройните проверки, предписания и забрани от различни институции тази порочна практика продължава.

На територията на Област Монтана не се регистрират трансгранични замърсявания от други области и държави. Най-близките по-големи източници са разположени в гр.Враца и гр.Видин (съответно на около 40 и 80 км от гр. Монтана).



Въздействие на Плана - При реализацията на обектите, включени в инвестиционните програми на Регионалния генерален план на обособената територия Монтана върху компонент въздух въздействието ще бъде локално предимно в периодите на строителство, а при спазване на условията в предложените мерки ще бъде сведено до минимум. (изграждане на пречиствателни съоръжения при рехабилитация на ПСОВ Монтана и строителството на нови ПСОВ в други населени места, участъци на водопроводни и канализационни системи, помпени станции). В периода на експлоатация на ПСОВ при строг контрол и ефективно управление на технологичните процеси в съвременните пречиствателни съоръжения не се очаква негативно въздействие върху качеството на компонент атмосферен въздух.

  • Геоложка среда

В геоложко отношение теренът на Община Монтана принадлежи към Предбалкана и е сравнително разнообразен. Установени са триаски, юрски и долнокредни плиткоморски утаени скали: червени пясъчници, конгломерати, варовици, мергели, песъчливи варовици и др. В местата по долината на р. Огоста и притоците й преобладават неозойски наслаги и алувиални отложения. Главна тектонска структура тук е Монтанската антиклинала (между с.Винище и гр. Криводол), като повечето изследователи я причисляват към Белоградчишката мегаантиклинала, която завършва на изток периклинално към Пъстрина. Южното бедро на Монтанската антиклинала е по-цялостно, докато северното е по-ерозирано.

Територията на община Лом в геоморфоложки план се отнася към западната част на Дунавската хълмиста равнина (Ломски район), в междуречния масив на реките Лом и Цибрица.

В геоложко отношение е установено, че терените на община Медовец и община Вълчедръм са изградени от еднообразни квартернерни глини, представляващи част от деградирани и овлажнени льосовидни глини, загубили характерните за льоса пропадъчни свойства. По дълбочина на профила са разкрити следните пластове, характеризиращи геоложката основа в района:


  • черноземна глина богата на хумусни вещества и богата коренова растител ност. Мощността й е постоянна – 1,30 - 1,50 м;

  • глина льосовидна, светложълта, слабо песъчлива, влажна, с характерни варовити повлекла и включвания. Под 3,5 - 4,0 м от терена е силно песъчлива и водонаситена.



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница