Според ,,Наредба № 2/23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” и картите на сътресяемостта за периоди 1000 и 10 000 години терени, върху които ще се извършват строителни работи, за да се реализират съоръжения и линейни обекти могат да бъдат подложена на земетръсни въздействия от IX степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник (МШК-64) (Фиг. 11). Динамичният коефициент βi следва да бъде определен съгласно чл. 152 на Наредба № 2/23.07.2007 г.
Фиг. 11. Сеизмично райониране на България
Инженерногеоложките условия на обектите на строителство и района около тях се обуславят предимно от литоложки състав и физикомеханичните свойства на геоложката среда, дълбочината на залягане на нивото на подземните води в нея и сезонното му колебание, хидравличната връзка с повърхностните води, филтрационните свойства на водоносните колектори и др.и ще се определят за всеки отделен обект.
Въздействие върху земни недра. По време на строителство се очаква въздействие постоянно, необратимо и в неголям мащаб (само на ново застроените площи на обектите, включени в инвестиционната програма на Регионалния план). Не се очаква въздействие върху геоложката среда и земните недра по време на експлоатацията на ПСПВ, ПСОВ и експлоатация на водопроводните и канализационни системи и съоръженията към тях, свързани с експлоатацията им.
Възможни въздействия, получени в резултат от аварии - Въздействие върху геоложката среда и земните недра е възможно в резултат на природни бедствия – земетресения, наводнения и др.
Добивът на подземни богатства на територията на област Петрич
В обособената територия на „ВиК” ЕООД, гр. Петрич съществуват няколко находища на полезни изкопаеми – калцит и хризотил – азбест. Находищата на калцит са ситуирани в загасналия вулкан Кожух.
Съществуват също така залежи на инертни материали – пясък в река Струма.
Хидрология и хидрогеология
Районът на проекта попада основно в подбасейна на р. Струма. Тя води началото си от южните склонове на планината Витоша на 2180 м н. в., което е на около 0,6 км южно от Черни връх. Координатите на извора са 4233’40’’с.ш и 2316’40’’и.д. Струма тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата на кота 62 м н.в. с координати 4122’00’’ с.ш и 2220’40’’ и.д. Дължината на реката от извора до границата е 290 км, което я поставя на пето място по дължина сред българските реки след Искър, Тунджа, Марица и Осъм.
Р. Струма приема водите на около 42 притока от първи и втори порядък. Водосборът на р. Струма е 10 797 км2. Географското му разположение се определя от следните координати: 4125’ и 4250’ с.ш. и 2222’ и 2340’ и.д. Формата на водосборната област е силно продълговата като средната й дължина около 250 км, а средната й ширина е около 40 км с ясно изразен планински характер, което определя и големия наклон на притоците й (от 1%о на р.Конска до 11,4%о на р. Петричка). Надлъжният наклон на р. Струма в Петричко-Санданската котловина е 1,5‰.
Най-голям приток е р. Струмешница. Другите реки /Лисийска, Стара река, Сушичка, Цапаревска река, Лебница, Луда Мара/, които текат през общината са с малък отток и се вливат в Струма и Струмешница. Най-висок е зимният и пролетният отток на реките - до 47%, поради топенето на снеговете в планините.
Максимумът на водните количества е в тясна зависимост от времетраенето на снеготопенето. Територията на общината е богата на алувиални води в заливната тераса на река Струмешница и в износните конуси на нейните притоци откъм Беласица. Мощността на водоносния хоризонт варира от 6 до 21 м.
Общата дължина на река Струмешница е 114 км, от които 81 км на територията на Република Македония и 33 км на територията на България. Струмешница е най-големият приток на Струма. Има дъждовно, снежно и подземно подхранване със зимно-пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие. Струмешница има среден годишен оток от 10,5 м3/сек. и абсолютно максимално водно количество от 290 м3/сек.
Речните (aQ) чакъли и пясъци акумулират неголямо количество порови безнапорни води. Те са хидравлически свързани с водните стоежи на реките, като имат плитко ниво под теренната повърхност и ограничени експлоатационни ресурси.
Местността Рупите е известна с лечебните си минерални извори с температура 75°C, разположени на дъното на застиналия вулкан Кожух. Термоминералното находище се намира на десния бряг на р. Струма на 1 км северозападно от с. Генерал Тодоров, Община Петрич. Находището е изключителна държавна собственост и е включено под номер 64 в Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 към Закона за водите.
Водовземните съоръжения на термоминералното находище Марикостиново се намират на 1,8 км северозападно от с. Марикостиново, на десния бряг на р. Струма – община Петрич. Находището е изключителна държавна собственост и е включено под номер 42 в Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 към Закона за водите. Температурата на водата е 58о-62оС. Марикостиново съчетава наличие на минерални води и калолечебни ресурси. В подковообразната падина между скалистите ниски хълмове Бански рид и Тумбата съществува термална зона от блата и торфени тресавища над 3 хa, сред които изтичат повече от 50 извора. На дъното на блатата се образува лечебна тиня.
Водните ресурси на територията на община Петрич се формират от р. Струма и нейният най-голям приток р. Струмешница. Другите реки - Лебница, Сумицка, Цапаревска река, Луда Мара и Стара река, които текат през общината, са с малък отток и се вливат в р. Струма и р. Струмешница. Обособената територия на „ВиК” ЕООД, гр. Петрич е богата на алувиални води в заливната тераса на р. Струмешница и в наносните конуси на нейните притоци от Беласица. Община Петрич е богата и на минерални води.
Водни обекти
С голямо значение за региона е язовир „Валтата”, изграден на р. Струмешница с площ 78 дка.
Река Луда Мара води началото си от извор в подножието на връх Конгур, минава през резерват „Конгур”, след което влиза в град Петрич. Това е основната река, която минава през града. За съхранение на чистите планински води е започнато строителството на яз. Беласица, което в началото на 90-те години на миналия век е спряно. Също така е проектирана питейна пречиствателна станция след язовира, която ще отстрани дефицита на питейни води за гр. Петрич и близките селища през летния период.
При с. Марикостиново има калонаходище и топли минерални извори. При с. Рупите също има топли минерални извори, извиращи от кратера на изгасналия преди шест милиона години вулкан Кожух. Водата е хидрокарбонатно-натриева с изобилно отделяне на въглероден диоксид и не е годна за пиене, но притежава изключителни лечебни качества.
За отстраняване на дефицита на вода през летния период е необходимо да се продължи изграждането на яз. Беласица и впоследствие да се изпълни ПСПВ за гр. Петрич и близките села. Отпадъчните води на Община Петрич се заустват в р. Струмешница. Необходимо е изграждане на пречиствателни станции за населените места в общината.
Имисионно състояние на повърхностните води
Основни водоприемници на отпадъчните води и замърсителните товари от точкови и дифузни замърсители са р. Струмешница и р. Струма. В местата на заустване на непречистени отпадъчни води водите в приемниците са със завишено съдържание на органична замърсеност и биогенни елементи, особено в сухия период на годината, когато реките са с минимален дебит и се създават условия за здравен риск за населението в района и риск за екосистемата в районите на въздействие.
Реализацията на обекти, включени в инвестиционната програма на Регионалния генерален план на „ВиК” ЕООД, гр. Петрич ще доведе до премахване на тези негативни въздействия.
Въздействие на Реализация на Регионалния генерален план на „ВиК” ЕООД, гр. Петрич върху компонент „Води”:
-
Това е екологосъобразен проект и реализацията му ще подобри качеството на околната среда по отношение най- вече на компонент «води».
-
Ще се гарантира строг контрол и ефективно управление на водите.
-
Ще се осигури високо качество на околна среда.
-
Ще бъде предотвратен и здравния риск за населението в района от осигуряване на достатъчно количество вода за всички цели с необходимите качества.
-
Ще се осигури до 100% включване в канализацията и пречистване до необходимите изисквания на отпадъчни води от населението и промишлените предприятия от агломерации с над 10 000 еквивалентни жители до края на 2015 г., а до края на 2017 г. и за агломерации между 2000 до 10 000 екв. жители.
-
Ще се осигурят условия за повишаване на самопречиствателната способност на водите в приемниците, устойчиво развитие на водната екосистема и респективно на биоразнообразието в тези райони.
Сподели с приятели: |
