Закони и благосъстояние

Закони и благосъстояние

Институт за пазарна икономика

“My word is my bond”¹

В досегашния дебат по икономическите реформи най-често се коментираха монетарната политика, данъчната политика, контролът върху търговията и цените, либерализацията на капиталовите потоци, административните пречки пред навлизането в бизнеса (лицензионните режими). С изключение на последните, увеличаването на стопанската свобода в останалите области е значително. През последните години в България имаме парична стабилност, ограничаване на държавния дълг, либерализиране на търговията и капиталовите транзакции, премахване на почти всички контролирани цени. Това в крайна сметка създаде условия за инвестиции и икономически растеж. През 2000 г. икономиката отбеляза растеж от над 5% (по данните от първите девет месеца), и растеж на износа от 20%. Частният сектор дава 70% от добавената стойност. В доклада на Европейската комисия за прогреса на България обаче се казва, че все още нямаме “функционираща пазарна икономика”. Критериите на евроекспертите при подобни оценки остават неясни. При все това, по създаване на благосъстояние (на човек от населението), България е на последно място от страните-кандидатки за присъединяване към ЕС. Макар конкретното законодателство да копира регламентите на развитите пазарни икономики, продължаваме да си задаваме въпроси като например:

• 
  Защо няма капиталов пазар в България?
  
• 
  Защо е по-лесно да получиш потребителски заем като физическо лице, отколкото дългосрочен кредит като предприятие?
  
• 
  Защо няма кредитни карти в България?
  
• 
  Защо миналата зима в София снегът не бе почистен, въпреки приватизирането тази дейност?
  

Преди търсенето на отговор на горните въпроси, трябва да дефинираме малко по-подробно понятието “пазарна икономика”. Директното определение подсказва, че това е стопанство, което се основава на размяната (пазар) на стоки, услуги и капитали. Или пък, че “пазарна икономика” е тази, в която съществуват пазари (търговия) на стоки, услуги и капитали. Но пазарът (размяната), както се споменава и в Историята на Херодот, възниква в древни времена, без дори участниците да разбират езика си. Дори при социализма съществуваха “пазари”, на които се търгуваха вносни или дефицитни стоки, т.е. почти всичко. Пословичен пример от съвремието са руските войници, които едновременно воюват срещу чеченците, и им продават оръжие. След като пазарите възникват на практика във всякакви условия, защо някои общества създават благосъстояние и просперитет, а други – не?.

Макар и с известно опростяване, пазарите могат да се разделят на два типа: самовъзникващи (самоподдържащи се) и пазари, които изискват допълнителни условия и наличието на определен вид институции².

Първият вид пазари се характеризира с това, че и двете страни на размяната получават резултата едновременно, т.е. избягва се рискът от неплащане. Освен това, те се основават в по-голяма степен на личен труд, отколкото на капитал. Такива дейности са например търговията на дребно, услугите, автомобилния транспорт. Фактите от българската действителност показват, че в началото на реформите частният сектор зае именно тези ниши. От друга страна, в тези именно области държавата значително намали намесата си. При контролирани цени на 52% от потребителската кошница през 1996 г, към 1999 – 2000 г. този дял е 15-18%, като той отразява единствено цените на държавните монополи. Осъзнаването на факта, че лицензионните режими пречат на започващите бизнес, и налагат по-високи разходи за дейността изобщо, доведе до някакви мерки. Отменени или облекчени са 61 режима. Ефектът ще е най-вече за малкия бизнес, в областта на търговията и услугите. Намаляването на подоходните данъци през 2001, за трети пореден път от 1999 г. насам, е показател за ограничаване на ролята на държавата в бизнеса. Както обаче се вижда от изследванията на нагласите на чуждите инвеститори, размерът на данъците не е сред основните фактори за инвестиции в България. Продължава постепенното намаляване на митата, които заемат все по-малък дял от бюджетните приходи. Това намалява разходите по международната размяна и създава конкурентни условия за бизнес в страната. Новият Валутен закон, в сила от началото на 2000 година, либерализира операциите с чужда валута и международните транзакции. Премахва се разрешителният режим за получаване на външни кредити и се дава възможност на местните лица да купуват активи и да оперират със сметки в чужбина. Монетарната стабилност на практика е отказ от държавна намеса в паричното предлагане; тя гарантира постоянна стойност на дълговете и спестяванията.

Вторият вид пазари обхваща дейности, които изискват дългосрочни инвестиции и сътрудничество на голям кръг участници. Без развитие на тези пазари нито една страна не е постигнала висока степен на стопански просперитет. Целта на този материал е да очертае именно факторите, които влияят на склонността към сътрудничество, дългосрочните инвестиции и натрупването на доверие между участниците на пазара.

През целия период съществуват обществени нагласи, че частният сектор се занимава само с търговия, туризъм, развлечения и услуги, и това не е добре за стопанското развитие. Напоследък по разни форуми и конференции се отправят обвинения към банките, че не кредитират достатъчно, евтино и дългосрочно. Един успешен дългосрочен бизнес проект, изискващ инвестиции в технологии, и финансиран с кредит и/или чрез капиталовия пазар обаче предполага поне следното: трайни гаранции за частната собственост, че договорите ще се спазват, т.е. предприемачът ще може да събира вземанията си от клиентите, и от друга страна, ще върне кредитите, евтин механизъм за прехвърляне на собствеността (активите) при промяна на пазара. Важността на тези предпоставки се доказва и от световната практика. От 20-те страни с най-висок БВП на човек от населението (за 1998 г.), само две (Хонг Конг и Италия) не са и сред първите 20 в подреждането по правна структура и защита на собствеността за последните 10 години³. Докато останалите показатели за икономическа свобода, например размер на държавните разходи, структура на собствеността и използване на пазарни механизми, парична и ценова стабилност, свобода за използване на алтернативни парични единици, свобода на международната търговия, предполагат ненамеса на правителството, то защитата на собствеността, спазването на договорите и защита на кредиторите изискват действия (намеса) на държавата. Такива са например създаване на ефективна съдебна система, която да наказва нарушилите договор или невърналите кредит; сигурен регистър и механизъм за сключване на сделки с недвижими имоти; бърза процедура по принудително събиране на вземанията и несъстоятелност. Каква е снимката на българската действителност, и какво (не) се случи през 2000 година?

Според изследване⁴ на Института за пазарна икономика от март-април 2000 г. сред 120 малки и средни фирми от 21 града, в 45,8% от фирмите е имало случаи на неизпълнение на договорите. За София такива проблеми са имали 66,7% от фирмите. Едва 1,7% от фирмите някога са се обръщали към съда за решаване на проблем с неспазване на договорите, като в София изобщо няма обърнал се към съда! Не е учудващо тогава, че 81,1% (90% за София) от фирмите предпочитат да сключват договори само с познати фирми, като под “познати фирми” се разбират тези, с които предприемачът има лично, семейно или професионално познанство.

В същото време, процедурите по несъстоятелност отнемат средно около 2 години. Не е много по-добро състоянието с принудителното изпълнение по реда на ГПК. А през 2000 г. държавата си гарантира положение на привилегирован кредитор, допълнително намаляващ шансовете за събиране на задълженията за останалите участници на пазара.

Публичните регистри за собственост не функционират достатъчно добре и остават структурирани според собственика, а не по местонахождението на земята или недвижимия имот. Това затруднява достъпа до информация относно прехвърлянето на имотите. А резултатът е, че собствеността трудно се използва за обезпечение, като това повишава цената на кредита.

Какво може и трябва да се направи

Създаването на благосъстояние, или стопанския растеж, предполага свобода на предприемачеството. Държавната намеса в бизнеса всъщност означава ограничаване на правото частната собственост на свобода на сключване на договори. Всяко регулиране на навлизането в бизнеса възпира инициативата, подтиска иновациите, и ограничава конкуренцията и специализацията в дългосрочен план.

Тъй като поддържането на правото на собственост и свободата на договаряне са основа на създаването на благосъстояние, държавната намеса трябва да се ограничи до опазването на здравето на гражданите, обществения ред, националната сигурност. Това не означава, че правителството не може да делегира изпълнението на тези функции на частни или неправителствени структури Всяко регулиране извън тези области трябва да се премахне, тъй като ограничава стопанската свобода и конкуренцията. Когато се приема, че лицензирането е приемлив начин за регулиране, трябва да се спазват поне два принципа:

• 
  Лицензите трябва да са безсрочни, а държавните (контролните) институции могат да се ограничат с отнемането на лиценз при нарушения;
  
• 
  Трябва да се забрани на държавните институции да изискват информация, вече предоставена на друг държавен орган или регистър, т.е. администрацията трябва да поеме за своя сметка разхода по обмяна на информация между държавни органи и този за хоризонтална координация. Обезпечаването на лесен и бърз достъп до публичните регистри на различните органи на администрацията, при по-сетнешно облекчаване на достъпа, би ускорило процеса по навлизане в бизнеса и намалило разходите по сделки.
  

Проблемите, породени от липсата на възможности и компетентност в администрацията, могат да бъдат решени чрез намаляване броя и опростяване на съществуващите лицензионни процедури, а не с увеличаване на контролните органи. Особено важно е премахването на верижния характер на разрешителните след формализирането на фирмата.

2. Как законите да започнат да пазят частната собственост и свободата на предприемачество?

Създаването на благосъстояние предполага стопанска свобода. Какво обаче е нужно, за да може регламентите да спазват принципите на защита на частната собственост, спазването на договорите, изпълнение на обещанията, свобода на предприемачеството? Възможно решение е установяване на процедура по предварителна оценка на регламентите. Тя може гарантира по-добро качество на приеманите правила на играта, прозрачност при вземане на решения, възможност заинтересованите страни да участват в разработването и обсъждането на регламенти и публичност на намеренията за облагодетелстване на едни за сметка на други чрез държавата.

Процедурата, която оценява въздействието на проекта, е следната:

Всеки регламент се приема след изработването на оценка на неговото въздействието върху бюджета, икономиката и обществените процеси. Институцията, която изготвя регламента, определя не само причините, наложили приемането на нормата, но и оценява възможните ползи, разходи и дългосрочни ефекти върху икономиката и обществото. Заинтересованите страни по регламента могат да изразят своята позиция на всеки етап при разработването и обсъждането на проекта. Приемането на регламента се съпътства от публичното обсъждане на проекта, което се организира от институцията, разработваща регламента, и включва набиране на мнения и препоръки, оценяване на предложенията и обсъждане на възможните подходи към регламента. Оценката на въздействието на регламента придружава проекта по време на неговото разработване и обсъждане. След приемането на проекта, включително и след обнародването му, набраните материали се съхраняват, което позволява тяхното преразглеждане при изготвянето на изменения.

Постигат се поне следните ефекти:

• 
  Претеглят се възможните решения и оценка на алтернативната цена (с участието на възможно засегнатите страни), включително и оценка на предимствата и недостатъците от това да не се приема никакъв регламент.
  
• 
  Материалите, набрани при изработването на оценката, могат да се прилагат към проекта в стандартизирана форма. При осигурен публичен достъп процедурата по предварителна оценка гарантира прозрачен процес на вземане на решения и последователна управленска политика.
  
• 
  Когато се налага бъдещо изменение или допълнение, “архивът” на общественото обсъждане ще направи възможно следенето на приложението на регламента, неговото подобряване или аргументираното му премахване.
  
• 
  Администрацията и народното представителство така или иначе са под натиск за предпочитане на определени интереси. Процедурата би извадила на светло кой какво иска, “кой пие” и “кой плаща”.
  

Практиката на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че предварителната оценка повишава разбирането за влиянието на държавната политика, обединява различните интереси и подходи към проблема, подобрява прозрачността на процесите на публично управление и повишава отговорността в управлението на обществени ресурси.
Вместо заключение: Капитал, доверие и държава

Макроикономическата рамка, онагледявана чрез показатели като БВП на глава от населението, покупателна способност, безработица, инфлация и т.н., е резюме на условията за развитие и благополучие. То става известно след като нещата са се случили, отчита се на определени периоди и е условие за по-сетнешното стопанско поведение. Осъществяването на стопанското и човешко развитие е микроикономическо, подтикнато от тези условия. То включва стратегии на предприемаческо равнище и на равнището на отделния човек, стратегии за оцеляване, производителност и конкурентност. Те работят във и чрез обществени мрежи, които индивидът (фирмата) намира готови, създава и използва, следвайки свои цели. В съвкупността си тези условия и усилия са капиталът, стопанският мотор на обществото.

С думата “капитал” се означават създадените от хората ресурси, които укрепват способността да се произвежда в бъдеще. Колкото по-сложни са тези ресурси, толкова по-конкурентна и богата е дадена икономика. Не толкова народите, колкото фирмите и отделните хора изграждат относителната конкурентноспособност на дадена икономика. Няма абсолютни определения, но освен капитала в традиционния му, физически и финансов, смисъл (машини, оборудване, финансови ресурси и т.н.), има и други измерения на източниците за производство и развитие. Натрупването на ресурси, т.е. знания, умения и способности у отделния човек, което създава възможност за производство и благосъстояние, е сърцевината на човешкия капитал. В добавка към тези две разновидности, обществените мрежи – вече създадени или нови, в които влизат индивидите и фирмите, са общественият капитал, благоприятстващ едно или друго стопанско поведение.

Двете последни форми на капитал включват явления като вярвания, предварителни мисловни нагласи, морални заповеди и структури (или източници) на доверие в обществото.

Идеята да се разглежда доверието като на част от обществения капитал има изключителна обяснителна сила. “Всяка сделка, - казва Кенет Ароу, - съдържа в себе си елемент на доверие”, и добавя: “в значителна степен икономическата изостаналост може да бъде обяснена с липсата на взаимно доверие”. Различните форми на обществен капитал и доверие произлизат от обстоятелството, че обществените мрежи се формират с течение на времето, според особените навици и вярвания на встъпващите в тях хора. Някои мрежи са отворени, приобщават нови членове и разпространяват информация по-бързо от други. Те осигуряват по-бързо и по-евтино движение на капитала изобщо. Следователно те са по-добре пригодени да допринесат за икономическа ефикасност, отколкото други, неспособни да се разрастват, разрастващи се по-бавно или основани на изземването на богатство.

Икономиките представляват смес от различни източници на доверие. Един от тях е “семейното” или личното доверие: то е средата на бартерните сделки на равнището на домакинството, занаятчийските гилдии и в пряката размяна “очи в очи”, макар и опосредена от пари в брой. Вторият тип извор на доверие може се нарече “групов”: той капитализира връзки на лоялност във или извън дадена общност, обхващайки най-различни обществени сегменти (например професионални и политически кръгове, възникнали по стечение на обстоятелствата групи, землячества, номенклатури на политически партии, клубове и пр.).

Не последно по значение, съществува и “формализирано”, безлично и затова общо за всички (или обществено), “отворено”, разширено доверие. То се основава на уеднаквена и всеобщо достъпна информация. Това е информация във вида, в който съществува в съдебни, фирмени и кредитни регистри, в регистри за собственост, кредитни рейтинги, борсови проспекти и пр. Тя служи за договаряне при условия, мерени с единен аршин на полезност, благополучие и взаимна изгода при институционализирано гарантиране на прилагането на договорите.

Правителствата в условията на периодично подновяващо се съревнование за изборна длъжност се разполагат някъде между втория и третия начин на формиране на обществено доверие. Те не са непосредствена част от обществения капитал, поради обстоятелството, че не произвеждат. Но те могат да възпрепятстват производството на благополучие от всички и за всички, ако поддържат ограничените “семейни” и “групови” доверителни връзки, или да го подпомагат, ако създават условия за осъществяване и употреба на механизмите на “отворено” доверие.

Малкото, което по принцип се изисква от правителствата в последния случай, е защитата на правата на собственост, предотвратяване на кражбите, включително на усложнените форми на изземване на собственост с участието на самото правителство чрез поддържането на държавни монополи или фаворизирането на едни за сметка на други. Защита на правата на собственост означава още и да не се ограничава натрупването на богатство от частно предприемачество. Онези, от които има какво да се вземе, по-скоро биха подкрепяли осъществяване на закона и реда в сравнение с онези, за които завзетото би било повече от онова, което имат, или могат да постигнат по общоприет начин. Разширените източници на доверие предполагат възпроизводството на такива общоприети начини на натрупване на благосъстояние, създават навика за уважение към и подчинение на взаимно договорените условия и в крайна сметка поевтиняват прилагането на закона от държавата. Затова високата степен на свобода всички да произвеждат стоки и услуги, за които другите са готови да платят; свободата, която не се ограничава от друго, освен от нужното за поддържането на самата тази свобода, съвпада с високите стойности на БВП на глава от населението.

1 “Моята дума е мое задължение” - историческо мото на Лондонската фондова борса

2 Вж: Mancur Olson, Power and Prosperity: outgrowing communist and capitalist dictatorships, Basic Books, 2000.

3 J. Gwartney, R. Lawson, D. Samida (eds), Economic Freedom of the World: 2000 Annual Report, The Fraser Institute, Vancouver.

4 Йорданка Ганчева. Нормативна уредба и транзакционни разходи в България. Изследване по проект“Rules, Regulations and Transaction Costs in Transition Bulgaria”, финансиран от Individual Research Support Scheme на Open Society Support Foundation, Прага.

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 128.21 Kb.

Сподели с приятели: