Заместник министър: (д-р цветан димитров) ситуационно-перспективен анализ на риби и други водни организми през 2011 г и прогноза за 2012 г
производство на риба и други водни организми за консумация
Изтегляне 0.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Внос на риба и рибни продукти По предварителни данни на НСИ, през 2011 г.
- Фиг. 3 Внос на риба, други водни организми и рибни продукти през периода 2007 – 2011 г.
- Фиг. 4 Внос на риба, други водни организми и рибни продукти от ЕС и трети страни, 2007 – 2011 г.
- Таблица 6. Внос на риба, други водни организми и рибни продукти, 2010 – 2011 г.
- Продукти 2010 2011*
- Риби, филета, ракообразни, мекотели, в т. ч.: 26 425,8 51 786,4 1 960
- Преработени рибни продукти, в т. ч.: 2 301,0 8 344,2 3 626
- Общо риба, др. водни организми и рибни продукти 28 726,8 60 130,7 2 093
- Фиг. 5 Структура на вноса на риба и рибни продукти през 2011 г.
- Износ на риба и рибни продукти По предварителни данни на НСИ, през 2011 г.
- Фиг. 6 Износ на риба, други водни организми и рибни продукти
- Фиг. 7 Износ на риба, други водни организми и рибни продукти за ЕС и трети страни
- Таблица 7. Износ на риба, други водни организми и рибни продукти, 2010 – 2011 г.
- Риби, филета, ракообразни, мекотели, в т. ч.: 7 329,7 24 446,7 3 335
- Преработени рибни продукти, в т. ч.: 826,8 3 633,1 4 394
- Общо риба, др. водни организми и рибни продукти 8 156,5 28 079,8 3 443
- Фиг. 8 Структура на износа на риба, други водни организми и рибни продукти през 2011 г.
|
Източник: ИАРА Отчетеното през 2011 г. производство на риба и други водни организми за консумация възлиза на 5 531,6 тона – с 30,3% по-малко в сравнение с предходната година, като намаление се наблюдава при почти всички от отглежданите видове риба. Най-значително остава производството за консумация на дъгова пъстърва, шаран и пъстър толстолоб. При дъговата пъстърва е отчетен рязък спад от 47,2% спрямо предходната година, а при другите два вида - малко по-умерен (с около 27-28%). Чувствително намаление бележи и производството за консумация на руска есетра (-35,4%), канален сом (-9,3%), моруна (-47%), бял амур (-3,6%) и др. Основният вид морска аквакултура, отглеждан в крайбрежните акватории на страната, е черната морска мида. През 2011 г. производство ѝ за консумация в специализираните стопанства е в размер на 642,1 тона – с 8% по-малко спрямо предходната година. Производството на езерен рак намалява с 36,9% в сравнение с 2010 г., до 6,2 тона. Сред по-значимите стопански видове риби, увеличение на производството за консумация в сравнение с 2010 г. e отчетено само при белия толстолоб - 3,3 пъти, сребристата каракуда – с 30,3% и уклей – 2,3 пъти. По данни на ИАРА, към 07.06.2012 г. броят на регистрираните рибовъдни стопанства възлиза на 607, от които активни са 353. След значителното намаление, регистрирано през 2011 г., през 2012 г. се очаква производството на аквакултури в специализираните рибовъдни стопанства да се възстанови до ниво, в съответствие с тренда, наблюдаван до 2010 г.
По предварителни данни на НСИ, през 2011 г. общият внос на риба и рибни продукти в България бележи леко намаление спрямо предходната година с 2,4%, до 28 025,5 тона. Стойността на осъществения внос е в размер на 68 729,3 хил. щ. д., което е с 14,3% повече спрямо предходната година, в резултат на по-високите вносни цени (със 17,2%). Фиг. 3 Внос на риба, други водни организми и рибни продукти през периода 2007 – 2011 г. 
Източник: НСИ, *предварителни данни през 2011 г. продължава наблюдаваната през последните пет години тенденция на нарастване на вноса на риба и рибни продукти от държавите-членки на ЕС. Доставките от ЕС се увеличават с 22,3% спрямо предходната година, достигайки 18 213 тона или около 65% от общия внос за годината (при 51,8% през 2010 г.). Най-значителни количества са доставени от Испания, Нидерландия, Гърция, Румъния, Полша, Чехия, Обединено кралство, Франция, Естония и Литва. Вносът на риба и рибни продукти от трети страни намалява с 22% спрямо 2010 г., до 9 812,5 тона. Основни партньори остават Канада, Китай, Виетнам, Аржентина, Исландия, Мароко, Перу, Норвегия, Турция и САЩ. Фиг. 4 Внос на риба, други водни организми и рибни продукти от ЕС и трети страни, 2007 – 2011 г. 
Източник:НСИ, * - предварителни данни По видове продукти, структурата на вноса през 2011 г. включва: 25 091,6 тона риба, филета, ракообразни и мекотели (живи, пресни, охладени, замразени или сушени и др.) и 2 933,9 тона – преработени рибни продукти (готови храни и консерви от риба, хайвер, консервирани ракообразни и мекотели). Таблица 6. Внос на риба, други водни организми и рибни продукти, 2010 – 2011 г.
Източник:НСИ, * предварителни данни Традиционно, най-голям дял в структурата на общия внос на риба и рибни продукти заема този на замразената риба. През 2011 г. вносът на замразена риба (с изключение на филета) бележи леко намаление с 1,7% спрямо предходната година, до 16 536,5 тона, което представлява около 59% от реализирания общ внос на риба и рибни продукти за годината. Общата стойност на вноса на замразена риба за 2011 г. е 24 649,4 хил. щ. д., при средна цена 1 490,6 щ. д./тон. около 67% от внесената през 2011 г. замразена риба е скумрия – 11 523 тона - с 12,2% по-малко в сравнение с предходната година, което може да се обясни с по-високите вносни цени. Уловът на скумрия в България е в минимално количество, поради което за задоволяване на търсенето на пазара както за директна консумация, така и за консервната промишленост, ежегодно се осъществява значителен внос. Най-големи количества замразена скумрия през 2011 г. са доставени от Испания (2 669,1 тона), Нидерландия (2 459,1 тона), Канада (2 197,4 тона) и Румъния (883,1 тона). Фиг. 5 Структура на вноса на риба и рибни продукти през 2011 г. 
Източник: НСИ, предварителни данни През годината са внесени и сравнително големи количества замразена риба от следните видове: сардини, шпрот, трицона, цаца - общо 962 тона, херинга – 525,1 тона, мерлуза – 743,3 тона, сафрид – 156,8 тона, сардини – 96,2 тона, пъстървови – 88,4 тона, тихоокеанска сьомга – 69,2 тона и обикновена бодлива акула – 22,3 тона. През 2011 г. вносът на филета и други меса от риба бележи спад с около 33% спрямо предходната година, до 4 488,3 тона, като формира около 16% от общия внос на риба и рибни продукти. Отчетеното понижение е в резултат главно на нарастване на вносните цени с 18%. Най-значителен внос е осъществен от Виетнам - 1 511 тона, с 58% по-малко в сравнение с 2010 г. По-големи количества са доставени и от Румъния - 615 тона, Китай - 572 тона и Аржентина - 336 тона. В рамките на годината в страната са внесени 2 370,9 тона прясна или охладена риба (с изключение на филета) – с 22% повече спрямо 2010 г. Най-значителни количества са доставени от Гърция (1 129,8 т), Чехия (541,3 тона), Испания (198,8 тона), Швеция (111,4 тона), Италия (88,8 тона) и Турция (77,5 тона). По видове риба, най-голям е вносът на пресни или охладени пъстървови – 897,7 тона, тихоокеанска сьомга – 362,4 тона, каракуда – 326,8 тона и херинга – 42,1 тона, като внесените количества нарастват с между 28 и 40% спрямо предходната година. През 2011 г. значително се увеличава и вносът на мекотели и ракообразни. Осъщественият внос на мекотели (предимно замразени средиземноморски миди, калмари и миди Сен Жак и др.) е в размер на 1 202,5 тона - 2 пъти повече спрямо предходната година, но при около 25% по-ниска средна вносна цена. Вносът е осъществен основно от Гърция (627,1 тона), Китай (217,3 тона) и Испания (99,3 тона). Вносът на ракообразни бележи ръст от 43,4%, до 308,4 тона, доставени основно от Естония (89,6 тона), Италия (33,6 тона), Белгия (30,1 тона) и Китай (28,3 тона). Макар и над 5 пъти повече в сравнение с 2010 г., вносът на живи риби (основно сладководни видове) остава незначителен – общо 2,1 тона, главно от Гърция. През 2011 г. общият внос на преработени рибни продукти нараства с 27,5% спрямо предходната година, до 2 933,9 тона. През годината са внесени 2 580,7 тона готови храни и консерви от риби и хайвер - с 30,2% повече в сравнение с предходната година, доставени основно от Литва (537,8 тона), Германия (282,3 тона), Тайланд (239 тона) и Китай (231,7 тона). При вноса на консервирани ракообразни и мекотели увеличението на годишна база е с 10,6%, до 353,2 тона. Най-големи количества от тези продукти са внесени от Чили (96 тона), Белгия (59,9 тона), Словения (30,9 тона), Германия (27,9 тона) и Индия (25,3 тона). По предварителни данни на НСИ, през първите три месеца на 2012 г. са внесени общо 6 247 тона риба и рибни продукти, с около 5% по-малко спрямо същия период на предходната година. Доставените количества от ЕС бележат ръст от около 33% спрямо първото тримесечие на предходната година, до 4 430,6 тона или 71% от общия внос. В същото време, вносът от трети страни намалява с 44%, до 1 816 тона. По видове продукти, структурата на вноса през периода януари – март 2012 г. включва: 3 740 тона замразена риба (с изключение на филетата), 1 092 тона филета, 533,3 тона прясна и охладена риба (с изкл. на филета), 43,2 тона ракообразни, 130,1 тона мекотели, 62 тона риби сушени, осолени, пушени и др., 0,4 тона живи риби и 645,6 тона преработени рибни продукти. До края на 2012 г. се очаква да продължат да се внасят сравнително големи количества риба и рибни продукти с цел предлагане на пазара на нетипични за страната видове риба и водни организми и осигуряване на достатъчно суровина за рибопреработвателните предприятия. Предвижда се общият внос за годината да достигне около 28 хил. тона – близко до нивото от предходната 2011 г.
По предварителни данни на НСИ, през 2011 г. реализираният общ износ на риба, водни организми и рибни продукти е в размер на 8 201,8 тона, като бележи незначително увеличение с 0,6% спрямо предходната година, въпреки отчетеното намаление на улова и производството на риба и други водни организми в страната. Поради малко по-високата средна експортна цена (с 3%), общата стойност на изнесената рибна продукция нараства с 3,6% в сравнение с 2010 г., възлизайки на 29 090 хил. щ. д. Фиг. 6 Износ на риба, други водни организми и рибни продукти 
Източник: НСИ, *предварителни данни През 2011 г. износът за ЕС нараства с 4,5% спрямо 2010 г., до 6 445,3 тона и вече формира 78,6% от общия износ на риба, водни организми и рибни продукти (при 75,6% през 2010 г.). Най-значителни количества са насочени за Румъния, Швеция, Гърция, Франция, Обединено кралство, Полша, Италия и Испания. Износът на риба и рибни продукти за трети страни е в размер на 1 756,5 тона – с 11,7% по-малко спрямо 2010 г. Основни дестинации са Република Корея, Македония, Япония, Сърбия, Руска Федерация, Албания и Хърватска. Фиг. 7 Износ на риба, други водни организми и рибни продукти за ЕС и трети страни 
Източник: НСИ, *- предварителни данни Структурата на експорта през 2011 г. включва: 7 124,5 тона риба, ракообразни и мекотели – живи, пресни, охладени, замразени, пушени или осолени и 1 077,1 тона преработени рибни продукти (готови храни и консерви от риба, в т. ч. хайвер, консервиране ракообразни и мекотели). Спрямо предходната година се наблюдава увеличение на износа на ракообразни, живи риби, мекотели и преработени рибни продукти (от 9,7% до над осем пъти) и свиване на износа на пресни, замразени, сушени риби и филета (от 2,8 до 69%). Таблица 7. Износ на риба, други водни организми и рибни продукти, 2010 – 2011 г.
Източник: НСИ, *предварителни данни През 2011 г. износът на замразена риба (с изключение на филетата) продължава да заема най-голям дял в общия износ на риба и рибни продукти (около 30%), възлизайки на 2 436,2 тона. Това е със 7,7% по-малко спрямо предходната година, което се обяснява с по-ниския улов през годината. Общата стойност на изнесените през годината количества замразена риба е 4 560,8 хил. щ. д., при средна износна цена 1 872 щ. д./тон (с 5,7% по-висока спрямо тази за 2010 г.). Традиционно, най-голям износ на замразена риба (предимно сардини, шпрот, трицона или копърка, скумрия) е реализиран за Румъния - 1 746,6 тона, което обаче е с около 19% по-малко спрямо предходната година, при 6,2% по-ниска средна експортна цена. По-значими количества замразена риба са изнесени и за Обединено кралство – 220,7 тона, Полша – 158,2 тона и Хърватска – 49,1 тона. През 2011 г. износът на мекотели формира 17,2% от общия износ на риба и рибни продукти, като бележи ръст от 9,7% спрямо предходната година, до 1 410 тона. Общата стойност на износа на мекотели за годината е 5 170,5 хил. щ. д., при 20,7% по-ниска средна износна цена в сравнение с 2010 г. Основни дестинации за износа на тези продукти са Корея - 626,7 тона, Франция - 397,6 тона, Япония - 299,8 тона, Румъния – 32,1 и др. На трето място по обем е износът на пресни или охладени риби (с изкл. на филетата) с 1 125,5 тона или 13,7% от общия износ на риба и рибни продукти за 2011 г. Изнасяни са предимно видове риба от аквакултурно производство (шарани и др.). Количеството пресни или охладени риби, реализирано извън страната през 2011 г. отбелязва спад от около 35% спрямо 2010 г., поради по-ниското производство в рибовъдните стопанства през годината. Общата стойност на износа на прясна, охладена риба е 8 931,3 хил. щ. д., при средна износна цена 7 935 щ. д./тон - над 2 пъти по-висока в сравнение с 2010 г. Най големи количества са насочени за Румъния - 566,4 тона, Гърция – 223,6 тона и Сърбия – 158,7 тона. Фиг. 8 Структура на износа на риба, други водни организми и рибни продукти през 2011 г. 
Източник: НСИ, предварителни данни През 2011 г. износът на ракообразни нараства над 8 пъти в сравнение с предходната година, достигайки 1 055 тона на средна цена 2 260 щ. д./тон (-17,8%). Регистрираният износ е главно на замразени розови океански скариди – 1 029 тона с основна дестинация Швеция. Малки количества ракообразни са изнесени и за Румъния - 18 тона, Сърбия – 6,7 тона и др. Износът на преработени рибни продукти (готови храни и консерви от риба, ракообразни и мекотели) бележи ръст от 30,3% спрямо 2010 г., възлизайки на 1 077,1 тона. Поради чувствително понижение на експортните цени обаче (средно с 25%) общата стойност на изнесената преработена рибна продукция намалява с 2,1% спрямо предходната година, до 3 556,8 хил. щ. д. При износа на готови храни и консерви от риби се наблюдава увеличение с 49% спрямо 2010 г., до 705,2 тона. Най-значителни количества са насочени към постоянни партньори, като Гърция – 288 тона, Румъния – 251,9 тона, Испания – 91,1 тона и Македония – 18,3 тона. Износът на приготвени или консервирани ракообразни и мекотели през 2011 г. е в размер на 371,9 тона - с 5,1% повече спрямо предходната година. Основни дестинации на износа на тези продукти през 2011 г. са Корея - 126,1 тона, Япония – 141 тона и Гърция – 79,4. По предварителни данни на НСИ, през първите три месеца на 2012 г. са изнесени 1 509,4 тона риба и рибни продукти - с 14% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. При общата стойност на износа за периода се наблюдава по-слабо намаление – с 5,7% до 5 244,4 хил. щ. д., поради регистрираното близо 10-процентно нарастване на средната износна цена в сравнение с аналогичния период на предходната година. От общо изнесените количества риба и рибни продукти за първото тримесечие на 2012 г., около 84% представляват вътрешнообщностна търговия със страните от ЕС (1 267,3 тона), а останалите 242 тона са износ за трети страни. За анализирания период износът за ЕС намалява с 23%, докато този за трети страни е с 2 пъти повече спрямо първите три месеца на 2011 г. Структурата на износа за периода януари – март 2012 г. включва: 306,5 тона жива риба, 299,5 тона замразена риба, 27,6 тона сушени, осолени и пушени риби, 46,2 тона филета и др. меса от риби, 44,4 тона мекотели, 11,8 тона ракообразни и 493,2 тона преработени рибни продукти. Поради климатичните условия, от които зависи уловът, и ясно изразения сезонен характер на аквакултурно производство в страната, по принцип по-голям обем износ се наблюдава през втората половина на годината. По експертна оценка, за цялата 2012 г. се очаква износът на риба, водни организми и рибни продукти да бъде около или малко над нивото от предходната 2011 г. и да достигне около 8,3 хил. тона. Предпоставка за реализирането на по-голям износ на риба и рибни продукти са по-високите цени на външните пазари.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||