Защита на строителните конструкции от корозия, норми и правила за проектиране


ОСНОВНИ НАЧИНИ ЗА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ



страница3/4
Дата27.10.2022
Размер1.69 Mb.
#115398
1   2   3   4
норми антикороз защита
Свързани:
норми антикороз защита, httpsi.actualno.comfilespdf10kl nvo bel 14062022.pdf, АТРИУМ Димитровград
4. ОСНОВНИ НАЧИНИ ЗА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ
4.1. Общи положения
4.1.1. Видът на антикорозионната защита на строителните конструкции на сгради и съоръжения, предназначени за експлоатация в агресивни среди, се определя със специален проект.
4.1.2. Проектирането на антикорозионната защита на строителните конструкции се извършва в съответствие с изискванията в раздели 1 и 2 и данните от раздел 3 на настоящите норми и правила.
4.1.3. В приложение 15 са дадени схеми на варианти на антикорозионна защита на фундаменти на сгради, стени на подземни помещения, фундаменти под машини и апарати, междуетажни плочи, стени, покривни покрития и местата на съединяване на конструкциите.
Приложените схеми на антикорозионни изолации са примерни и при проектирането трябва да служат като основа на решението, което проектантът ще вземе в зависимост от конкретните експлоатационни условия и изискванията към строителните конструкции.
4.2. Изисквания към подготовката на повърхността на конструкциите
4.2.1. Повърхността на бетонните и стоманобетонни конструкции трябва да бъде равна, чиста, обезпрашена и суха, съгласно изискванията на БДС 14656.
При приложение на изолации от материали, неустойчиви в алкалната среда на бетона (изолационни материали на основа полиестерни смоли, фенолформалдехидни смоли и др.), в проекта трябва да се предвиди предварително пропиване на бетонната повърхност с разтвор от епоксидна смола.
За запълване на вдлъбнатините на повърхността на бетона и за грундиране преди нанасянето на защитните покрития трябва да се предвиждат материали, които са съчетаеми с материалите на покритието.
4.2.2. Повърхността на стоманените конструкции трябва да бъде подготвена и почистена от термични окиси, ръжда, маслени замърсявания и прах и да бъде суха, съгласно изискванията на БДС 13282.
В приложение 12 е указана необходимата степен на почистване на стоманените конструкции от ръжда и термични окиси в зависимост от вида на защитното покритие, което се полага.
4.2.3. Повърхността на алуминиевите конструкции преди полагане на лакови покрития, електрохимично анодиране и химично оксидиране трябва да бъде почистена от маслени и други замърсявания и маркировъчни надписи.
На повърхността на алуминиевите конструкции не трябва да има раковини, пори, пукнатини, разслояване, шлака (ГОСТ 9-025-74).
Ограждащите конструкции на подземни помещения, които са подложени на въздействието на агресивни почвени и промишлени води, трябва да се защитават от корозия аналогично на фундаментите на сградите, като се вземат предвид условията на експлоатацията (едностранния напор).
4.3. Защита на подземни конструкции
4.3.1. Видът на антикорозионната защита на фундаментите на сгради и съоръжения, изложени на действие на агресивни почвени и промишлени води и на подземната част на фундаментите под машини и апарати в тези сгради, се определя в зависимост от степента на агресивност на водната среда и почвата (установена по БДС 9075).
4.3.2. Антикорозионната защита на подземните конструкции трябва да се проектира в съответствие с таблица 8 на базата на сравнителен техникоикономически анализ на вариантите, при спазване на изискванията на БДС 14825.

Таблица 8


Антикорозионна защита на подземните конструкции на сгради и съоръжения



Степен на агресивното


въздействие на средата,

Вид на защитата на подземните конструкции

съгласно БДС 9075


Слабоагресивна

Мазана хидроизолация от битумни или битумнокаучукови материали

Средноагресивна

Лепена листова хидроизолация от битумни материали със защитна


стена от тухли на циментопясъчен разтвор с дебелина 1/4 тухла


Шпакловка от епоксиднокатранен кит

Силноагресивна

Лепена листова хидроизолация от битумни материали със защитна


стена от тухли на битумен кит с дебелина 1/2 тухла


Лепена листова хидроизолация от полимерни материали (полиизо-


бутилен, поливинил хлорид) със защитна стена от тухли на циментопясъ-


чен разтвор с дебелина 1/2 тухла.

4.3.3. В случаите, когато стъпките на фундаментите се намират под нивото на слабо- и средноагресивни почвени води и при възможност за повишаване на нивото на почвените води или капилярно всмукване на водите до стъпките на фундаментите, под тях трябва да се предвижда полагане на подложен пласт от киселиноустойчив чакъл с дебелина не по-малка от 40 mm, пропит с битум. При въздействие на силноагресивна среда, над подложния пласт от чакъл с дебелина >= 50 mm трябва да се предвижда асфалтова замазка с дебелина 20 mm и двупластова листова хидроизолация.
4.3.4. (изм. - БСА, кн. 10 от 1993 г.) Стоманобетонните забивни пилоти, предназначени за експлоатация в слабо- и средноагресивни среди, съгласно БДС 9075 трябва да имат клас по водонепропускливост най-малко 0,6 МРа и да са защитени с импрегнация (горещ битум, полиетиленов восък или разтвор на епоксидна смола и др.). В силноагресивни среди същите трябва да имат клас по водонепропускливост най-малко 0,8 МРа, да са импрегнирани и покрити с епоксидни смоли. В този случай те се изпълняват с портландцимент със съдържание на С3А (трикалциев алуминат) 7 + 1%.
Стоманобетонни сондажно-изливни и изливно-набивни пилоти се изпълняват съгласно изискванията на т. 2.2.2.
4.3.5. При строителство в засолени почви (при съдържане на соли в почвата >= 1% по маса и >15 g/куб. дм във водата на овлажнените почви) в условията на горещ климат за изграждане на фундаментите и цоклите трябва да се прилагат плътни скални материали с открита порестост не повече от 2% или бетон с плътност съгласно изискванията в БДС 9075. Не се допуска приложение на пуцоланов портландцимент за изграждане на фундаменти и други конструкции, частично заринати в почвата и имащи изпаряващи се повърхности. Всички повърхности на конструкциите, разположени изцяло или частично под нивото на почвените води, във влажни почви в зоната на капилярно всмукване или в сухи почви, които през времето на експлоатацията могат да се овлажнят, се изолират задължително.
4.4. Защита на носещи и ограждащи конструкции
4.4.1. За антикорозионна защита на надземни конструкции трябва да се 3 предвиждат лакови покрития и шпакловки от полимерни материали, метални покрития и облицовка от химически устойчиви изделия (плочи и тухли от естествени каменни материали, керамика, лят базалт и др.), с или без подложен хидро-изолационен пласт от листови материали.
4.4.2. С цел да се избегне образуване на кондензат на долната повърхност на таванските плочи, сградите с агресивна газова среда трябва да се проектират с двойни тавани (между които да се пропуска топъл въздух), вентилируеми покриви или противокондензационни системи (прокарване на тръбите на отоплението под тавана, поставяне на аератори, поставяне на топлоизолация и др.).
4.4.3. Пароизолацията над помещенията с агресивна газова среда трябва да се проектира от листови материали, залепени с топли битумни или синтетични лепила.
4.4.4. В помещенията с течни и твърди агресивни среди горната част на бетонните и стоманобетонните фундаменти под металните колони, машините и апаратите трябва да излиза над нивото на пода на височина не по-малка от 300 mm. В случай че не е възможно да се изпълни това условие, долните части на металните колони трябва да бъдат забетонирани до същата височина.
4.4.5. Участъците на стени и колони, които са подложени на периодично въздействие на агресивни течности, трябва да бъдат защитени с химически устойчиви покрития до височината на възможните обливания.
4.4.6. В помещенията с течни и твърди агресивни среди долните части на стените и колоните до височина не по-малка от 300 mm над нивото на подовата настилка трябва да бъдат защитени с первази от химически устойчиви материали.
4.4.7. На стените, колоните и таваните, които ще бъдат защитени с лакови и шпакловъчни покрития, в проекта трябва да се предвижда полагане на пердашена негланцирана циментопясъчна замазка с дебелина 20 mm, изпълнена с портландцимент без добавка.
4.4.8. В деформационните фуги на ограждащите конструкции трябва да се предвижда поставяне на компенсатори от поцинкована ламарина, неръждаема ламарина, металопласт или полиизобутилен, закрепени плътно с химически устойчиви китове. Конструкцията на деформационните фуги трябва да изключва възможността за проникване на агресивната среда през тях.
В проекта трябва да се предвижда уплътняване на местата на съединяването на ограждащите конструкции с херметици или китове. В случаите, когато агресивните среди съдържат органични съединения и разтворители, прилагане на херметици от битумни материали не се допуска.
4.4.9. Дървените конструкции, врати и прозоречни рамки, предназначени за експлоатация в агресивни среди трябва да се защитават с лакови покрития в съответствие с указанията в приложения 5 и 6.
4.4.10. Антикорозионната защита на азбестоциментовите изделия трябва да се проектира в зависимост от степента на агресивното въздействие на експлоатационната среда върху азбестоцимента (определена по БДС 9075) в съответствие с указанията в приложение 5 и 6.
4.4.11. Антикорозионната защита на строителни конструкции от стомана и алуминий трябва да се проектира в съответствие с приложения 5, 7 и 13.
4.4.12. Стоманени конструкции от стомана марка 10 ХСНД и 15 ХСНД, намиращи се на открито при атмосферни условия и съдържание във въздуха на газове от група А, не се защитават от корозия.
4.4.13. В случаите, когато всички или част от покриващите пластове от защитното покритие се полагат в завода - производител на конструкциите, броят на грундовите пластове трябва да се приема по приложение 7.
Когато всички покриващи пластове от защитното покритие се полагат на мястото на монтажа на конструкциите, броят на грундовите пластове трябва да се увеличи с още един и двата от предвидените пластове грунд задължително да се полагат в завода - производител на конструкциите.
4.4.14. Горещо поцинковане чрез потопяване в разтопен цинк трябва да се предвижда за защита на стоманени конструкции с болтово съединяване (освен с високоякостни болтове), конструкции от отворени профили, съединени с челни заварки и ъглови заваръчни шевове, и на болтове, гайки и шайби. Този начин на защита от корозия се допуска и за стоманени конструкции, заварени със застъпване, но при условие че е изпълнена плътна заварка по контура на застъпването или е осигурено гарантирано разстояние между заваряемите елементи не по-малко от 1,5 mm.
Монтажните заваръчни шевове на конструкциите трябва да бъдат защитени с метализационно цинково покритие или с епоксидноцинков протекторен грунд.
Дебелината на цинковото покритие на болтове, шайби и гайки трябва да бъде 20 - 40 mm. Дебелината на покритието в резбата не трябва да превишава плюсовите допуски.
За конструктивни елементи с размери, съответствуващи на размерите на галваничните вани, се допуска горещото поцинковане с дебелина на пласта 60 - 100 mm да се замени с галванично поцинковане или кадмиране с дебелина 40 mm и следващо хромиране. Същият начин на защита от корозия се допуска и за болтове, шайби и гайки при дебелина на покритието 20 - 40 mm.
4.4.15. Метализация с цинк и алуминий трябва да се предвижда за защита от корозия на стоманени конструкции със заваръчни и нитови съединения и на стоманени конструкции, съединени с високоякостни болтове (след изготвяне на конструкциите). Преди монтажа на конструкциите местата на монтажните съединения не трябва да се метализират. Защита на монтажните съединения чрез метализация се допуска след монтажа на конструкциите.
Допуска се защита чрез метализация на конструкциите, указани в т. 4.4.14, ако тяхното поцинковане чрез потопяване в стопилка от цинк не е технологично. Не се допуска защита чрез метализация на конструкции, които се изчисляват на издръжливост на циклично натоварване и разтоварване.
4.4.16. Защита от корозия с лакови покрития трябва да се предвижда за стоманени конструкции със заваръчни и болтови съединения и конструкции, съединени с високоякостни болтове в случаите, указани в приложение 13. Защитата на монтажните съединения с високоякостни болтове и със заварки трябва да се предвижда за изпълнение след монтажа на конструкциите. Преди монтажа се допуска грундиране на местата на монтажните заварки в един пласт.
При избирането на материали за лаковите покрития трябва да се вземе предвид адхезията на грунда към повърхността на конструкциите или към защитното метално покритие, съвместимостта между грунда и емайллака, съставящи системата на покритието (вж. приложение 7) и качеството на подготовката на повърхността на конструкциите.
4.4.17. Изделия и конструкции от въглеродна стомана могат да бъдат защитени с полимерно фолио или с фолио от друг метал, положено в процеса на валцуване (чрез плакиране).
4.4.18. Електрохимична защита трябва да се предвижда за стоманени конструкции на съоръжения, положени изцяло или частично в почви и в течни неорганични среди (освен в разтвори от киселини и основи). Допуска се електрохимична защита на вътрешната повърхност на дъното на резервоари за нефт и нефтени продукти в случаите, когато в тях се утаява вода.
Електрохимична защита може да се прилага и за защита на армировката на стоманобетонни конструкции. Проектирането на електрохимичната защита се извършва от специализирана организация.
4.4.19. За защита на конструкции от алуминий от корозия трябва да се предвижда химично оксидиране на повърхността, комбинирано с лаково покритие или електрохимично анодиране на повърхността. Участъците от конструкциите, на които целостта на защитното покритие е нарушена при извършването на монтажните работи, трябва да бъдат почистени и защитени с лакови покрития.
Участъците от алуминиевите конструкции, допиращи се до конструкции от тухли или бетон, трябва да бъдат защитени допълнително с лакови покрития, независимо от степента на агресивното въздействие на средата. Забетонирване на конструкции от алуминий не се допуска. Допиране на боядисани алуминиеви конструкции до дървени конструкции се допуска при условие дървените конструкции да бъдат импрегнирани с креозот.
4.5. Химически устойчиви подове
4.5.1. Проектирането на подовете на промишлените сгради, предназначени за експлоатация в агресивни среди, се извършва в зависимост от степента на агресивност на средата и от някои особени изисквания на експлоатацията (за механична якост, безискровост и др.) като се приема, че няма да се допуска системно разливане върху подовете на разтвори от киселини, основи, разтвори от соли и органични разтворители. В случай че не е възможно да се изпълни това условие, проектирането на подовете трябва да се извърши по специални указания.
4.5.2. При проектиране на вътрешни подови настилки върху терена трябва между бетонната основа на пода и почвата да се предвиди изпълнението на химически устойчива хидроизолация, която да предпазва почвата от въздействието на агресивните технологични течности и елементите на пода от действието на почвените води.
4.5.3. Подовете, които са изложени на действието на агресивни среди, трябва да имат наклон към каналите, събирателните шахти и сифоните на отточната инсталация по-голям от 2%.
За оформяване на наклона на подовете в проекта трябва да се предвижда изпълнение на изравняващ пласт от дребнозърнест бетон със средна дебелина 60 mm. Ръбовете между пода и стените, колоните и фундаментите под машини и апарати трябва да се заоблят с радиус 40 - 50 mm.
4.5.4. Фундаментите под машини и апарати и первази около стените и колоните с височина най-малко 300 mm се защитават със същите изолации както подовете.
4.5.5. В случаите, когато е възможно системно разливане на средно- и силноагресивни течности от апаратите върху подовете, около фундаментите под апаратите трябва да се предвижда изпълнение на специални подови настилки - вани, усилени с непропусклив пласт от листов материал.
4.5.6. Откритите канали и събирателните шахти за отпадъчни технологични разтвори и подовете покрай тях с широчина 40 сm трябва да се защитават със същата изолация, както подовете, но усилена с непропусклив пласт от листов материал.
4.5.7. При подови настилки от облицовъчни изделия широчината на фугите трябва да бъде:
• 3 - 4 mm при настилки от каменинови плочи с размери 100х100х10 mm;
• 4 - 5 mm при настилки от киселиноустойчиви плочи с размер 200х100х20 mm и плочи от лят базалт;
• 5 - 6 mm при настилки от киселиноустойчиви тухли.
Дебелината на подложения пласт от кит или разтвор под настилките от облицовъчни изделия трябва да бъде:
• 3 mm на полимерни китове под плочи с дебелина <= 30 mm;
• 5 mm на полимерни китове под плочи и тухли с дебелина > 30 mm;
• 6 mm на битумни китове под изделия с различна дебелина;
• 8 - 20 mm - на киселиноустойчив разтвор и циментопясъчен разтвор под изделия с различна дебелина.
4.5.8. Видът на хидроизолацията на пода се определя в зависимост от степента на агресивното въздействие на течните среди и интензивността на тяхното въздействие:
- при малка интензивност и слаба степен на агресивно въздействие трябва да се предвижда мазана хидроизолация от битумни и полимерни китове;
- при средна и голяма интензивност на въздействие на слабоагресивни течни среди или при малка интензивност на въздействие на средно- и силноагресивни течни среди трябва да се предвижда листова хидроизолация от битумни или полимерни листови материали (1-2 пласта);
- при голяма интензивност на въздействие на силноагресивни течни среди трябва да се предвижда хидроизолация от полимерни листови материали с увеличен брой на пластовете в сравнение с броя на пластовете, указан в горестоящия абзац.
4.5.9. Изборът на материали за подовите изолации (настилки и покрития) трябва да се извършва в съответствие с раздел 3 и приложение 14, таблици 1, 2, 3 и 4.


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница