237
собствените си приоритети и цялото нейно държание сякаш му казва:
„Спаси ме, оправи проблемите ми!“
Затова, вместо да утешава и приласкава, той започва да дава съвети, да задава уточняващи, практично
насочени въпроси и да й казва, че не бива да се вълнува чак толкова много. „Спри да плачеш!
— нарежда й той с ужасен израз на лицето. — Преувеличаваш!
Нещата не са чак толкова лоши!“ Вместо да я утешава като нежна майка, той се държи като суров баща. И това е така, защото е наблюдавал баща си и дядо си да се държат по същия начин — каквато всъщност е била реакцията на всички мъже, откакто са слезли от дърветата.
За жената изливането на
чувствата е форма на общуване,
моментът ще премине и тя бързо ще го забрави. Мъжът обаче смята,
че е длъжен да открие решение за нейните проблеми, а когато не му хрумне нищо подходящо, за да я успокои, той започва да се чувства като провалил се неудачник.
Ето защо, когато жената дава воля на своята чувствителност, мъжът започва да се тревожи или ядосва и я кара да престане. Нещо повече, мъжете се боят, че
веднъж почне ли да плаче, жената никога няма да спре.
