402
Но какво става в крайна сметка?
След деветдесет
години живот в кибуци, редица проучвания показват, че момчетата там непрекъснато демонстрират агресивно и непокорно поведение, събират се в банди, воюват помежду си,
изграждат си неписани йерархии и правят „сделки“, докато момичетата си
сътрудничат едно с друго, избягват конфликтите,
привързват се и се държат мило, създават приятелства и споделят едно с друго. А когато за целите на проучването на децата бе дадена възможност сами да изберат какви курсове и предмети да изучават в училище, всеки направи своя избор съобразно половата ориентация на своя мозък и пограмираните в него интереси — момчетата избраха физико-математически и инженерни науки и различни спортове, а момичетата се насочиха
към обучение за учителки, консултантки,
медицински сестри и управление на персонала. Въпреки че бяха родени, отраснали и възпитани в пълно равенство, тяхната биология ги накара да изберат професии, съзвучни с половата ориентация на мозъка им.
Изследвания на неутрално отгледани
деца от тези общности показва, че прекъсването на връзката майка — дете не премахва, нито дори смекчава, половите различия или предпочитания. А по-скоро създава поколение от деца, които се чувстват пренебрегнати,
изоставени и
объркани, а като възрастни стават затворени, мрачни и комплексирани хора.
