ТОВА показват многобройните неуспехи на опитите да се изгради една „социална Европа“ - голямата илюзия на социалисти и еколози, или просто да се създаде данъчно уеднаквяване. Без мерки, които да наказват стратегиите за социален, данъчен и екологичен дъмпинг, се налага законът на „предлагащия най-ниска цена“. Комбинацията от свободна търговия и строга парична политика за еврото, прави необходима, от гледна точка на предприемачите, нелегалната имиграция. Нелегално пребиваващият не попада под съществуващото социално право. Така нелегалната имиграция става еквивалент на една фактическа девалвация и на разбиването на социалните права пред натиска на внесената конкуренция.
Каквото и да твърдят правител¬ствата, завръщането към протекционизма става неизбежно [21]. Той далеч не е отрицателен фактор и може да позволи възстановяването на вътрешния пазар върху стабилни основи, със значително подобрение на платежоспособността както на домакинствата, така и на предприятията. Ето защо той ще е важен елемент за дълготрайното излизане от сегашната криза и трябва възможно най-скоро да стане център на публичен дебат без фетиши или табута.
ЗА ДА дискредитират тезите на своите противници, привържениците на свободната търговия фалшифицират историята, като насаждат идеята, че протекционистките мерки, взети след Голямата депресия от 1929 г., са утежнили кризата. Всъщност, западането на международната търговия се дължи на други причини, а не на протекционизма.
На първо място, установяваме, че вътрешното производство на големите индустриализирани страни намалява по-бързо, отколкото се свива международната търговия. Ако този спад беше причина за депресията в страните, е трябвало да бъде обратното. След това трябва да отбележим, че ако делът от износа на стоки в брутния вътрешен продукт (БВП) минава от 9.8% на 6.2% за големите западни индустриализирани страни от 1929 до 1938 г, то непосредствено преди кризата той е бил далеч от своята най-висока стойност или 12.9% от 1913 г. [22] Накрая, хронологията на фактите не отговаря на тезата на привържениците на свободната търговия.
Най-голямото свиване на търговията става между януари 1930 г. и юли 1932 г. или преди установяването на протекционистки, дори автархични мерки в някои страни, с изключение на мерките в САЩ, приложени още от лятото на 1930 г, но със силно ограничен ефект. Всъщност международните ликвидности са причинители на свиването на търговията. Тези ликвидности се сриват през 1930 г. (-35.7 %) и 1931 г. (-26.7 %). Но се наблюдава бързо увеличаване на неизползвания тонаж в края на първото тримесечие на 1932 г, след което има спад и стабилизиране.
ТУК няма нищо изненадващо, тъй като ликвидността определя търговията или директно (капацитета за плащане), или косвено (капацитета на преговарящите да фрахтуват транспортни средства).
Свиването на кредитите е основната причина за свиване на търговията. Така че въпросът за ликвидността наистина е централен [23]. Впрочем според скорошно американско изследване на Националното бюро за икономически изследвания (НБИИ) именно паричната нестабилност (която поражда криза в международните ликвидности), но и внезапният скок на цените на транспорта, са довели до намаляване на търговията през 30-те години на XX век [24].
Без протекционистките мерки (които трябва да разграничаваме от автархичните мерки в Германия и Италия), политиките за задвижване на икономиката нямаше да са възможни и кризата щеше да се задълбочи. Те също така позволиха на някои страни да избегнат тежки кризи в платежния баланс, което щеше да ги принуди да преминат към автархия. Всъщност протекционизмът е гаранция срещу автархията, тъй като позволява да се гарантира платежоспособността на държавите и ги избавя от необходимостта да се затворят в себе си и да въведат една чисто администрирана търговия (както виждаме още от зимата на 1933/34 г. в Германия).
Що се отнася до претенциите, че протекционизмът е причина за Втората световна война, това предполага или дълбоко непознаване на нацизма и фашизма, или сериозно кривене на душата.
Ж. С.
