Протекционизмът не се свежда само до митата, може да бъде и под други форми:
Квоти. Вносът е ограничен. Най-прочутият пример е с текстила и Текстилните споразумения (в сила до 2005 г.), които слагаха максимални стойности на вноса за всеки отделен продукт и всяка отделна страна. Премахването на това споразумение се изрази в скок на вноса на китайските продукти - за сметка на тези от Тунис и Мароко... До май 2008 г. Европейският съюз налагаше квоти за украинската стомана.
Закони, ограничаващи инвестициите на чуждестранни предприятия. Повечето страни имат законодателство, закрилящо сектора на национална защита, чието поле се разшири от 2000 г. насам. През 2005 г. Вашингтон забрани изкупуването от китайската група „Кноок" на американската петролна компания „Юнокал", а през 200о г. на компания Р&О, (която държеше пристанищата в Ню Йорк, Балтимор, Филаделфия...) от дубайско дружество.
Санитарни или технически норми. Понякога става въпрос да се защитава потребителят (забрана на говеждо месо с хормони в Европа). Често държавите защитават своите собствени пазари под формата на санитарни норми (в Япония начинът на запазване на хранителните продукти спира влизането на всеки три от четири селскостопански продукта), технически норми (телекомуникации в Китай или електронни материали в Съединените щати и т.н.
Клауза за защита при извънредно положение. Страна, която преценява, че една от нейните продукции е застрашена, може да Вземе за даден период мерки на ограничаване на вноса или като го забрани, или като го облага с високи данъци, както Индия реши за стоманата в края на 2008 г.
Освобождаване от митница. Задължението да се представят сложни административни документи. Процедурите са тежки и олокиранията по митниците дълги. Във Франция тази система беше въведена, за да се намали вносът на японски видеокасетофони, освободени от митницата в Поатие през 1982 г.
Субсидиране на производителите. Селскостопанските производители от богатите страни са широко субсидирани, както и другите индустрии: Вашингтон и Париж отпуснаха помощи на автомобилостроителите на тяхна територия. „Боинг" и „Еърбъс" се обвиняват взаимно за получаване на държавни фондове (от 10 до 20 млрд. евро между 2000 г. и 2006 г.).
Субсидиране на купувачите. Става въпрос да се разрешават финансови улеснения (например кредити с нулев лихвен процент) на клиентите. В началото на 2009 г. Франция освободи пет милиарда евро за (бъдещите) купувачи на „Еърбъс“.
Девалвация на валутата. Тя позволява да се продават стоки на по-ниски (следователно по-конкурентоспособни) цени, докато внесените продукти стават по-скъпи (и следователно по-малко конкурентоспособни). Китай е обвинен - и с право, - че играе с валутата, която е ясно подценена. Вашингтон също е оставил валутата да тръгне надолу, за сметка на еврото.
Данъчен дъмпинг. Правителствата намаляват данъците, плащани от предприятията. Това може да бъде от нулев процент за Естония до 12% за Ирландия, при средна стойност от 28.6% (през 2006 г.) за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Без да забравяме данъчния рай, в който редица наднационални компании извършват транзакции.
Социален дъмпинг. Правителствата на богатите страни намаляват или освобождават изцяло социалните вноски; тези на бедните страни или страните с бързо развиваща се икономика запазват изключително ниските социални норми (без китайските мини, например).
