Възрастова структура на населението в Област Монтана към 31.12.2012 г.
Години
|
Възрастови групи
|
Общо
|
0-17
|
%
|
18-59
|
%
|
60+
|
%
| Общо |
2012
|
143 644
|
22 841
|
15,9
|
74 400
|
51,8
|
46 403
|
32,3
|
2011
|
145 984
|
23 183
|
15,9
|
75 783
|
51,9
|
47 018
|
32,2
|
2010
|
153 066
|
24 674
|
16,1
|
81 137
|
53,0
|
47 255
|
30,9
|
В градовете
|
2012
|
92 157
|
15 586
|
16,9
|
52 998
|
57,5
|
23 573
|
25,6
|
2011
|
93 267
|
15 919
|
17,1
|
54 007
|
57,9
|
23 341
|
25,0
|
2010
|
97 024
|
16 844
|
17,4
|
58 063
|
59,8
|
22 117
|
22,8
| В селата |
2012
|
51 487
|
7 255
|
14,1
|
21 402
|
41,6
|
22 830
|
44,3
|
2011
|
52 717
|
7 264
|
13.8
|
21776
|
41.3
|
23 677
|
44,9
|
2010
|
56 042
|
7 830
|
14,0
|
23 074
|
41.2
|
25 138
|
44,9
|
|
Общо
|
Град
|
Село
|
до 17 год.
|
15.9
|
16.9
|
14.1
|
18-59 г.
|
51.8
|
57.5
|
41.6
|
60+
|
32.3
|
25.6
|
44.3
|
Изводи:
Прогресивно намаляване на населението.
Нисък относителен дял на младите хора под 17 г.
Големи разлики в структурата по възраст между градско и селско население.
Застаряването на населението поражда редица здравни, социални и икономически проблеми. Увеличените потребности от здравни грижи и социално подпомагане водят до увеличаване на разходите в тези сфери и необходимост от по-големи ресурси.
-
Раждаемост
През 2012 г. в област Монтана са регистрирани 1 262 родени деца, като от тях 1 249 са живородени, което формира раждаемост 8.6 ‰.
Коефициетът на раждаемост през 2012 г е 8.6 ‰, а през предходните 2011 и 2010 г. той е бил съответно 8.6 ‰ и 8.3 ‰. Остава по-нисък от средния за страната – за 2012 г. – 9.5 ‰,, за 2011 г. – 9.6 ‰, 2010 г.– 10.0 ‰.
В градовете и селата в област Монтана за 2012 г. живородените са съответно 827 и 422 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 8.9 ‰, а в селата 8.1 ‰.
На 1000 жени от 15 до 49 г. се падат по 45.7 раждания за 2012 г., 45.5 раждания за 2011 г.; 2010-41.1.
Върху намаления брой раждания влияние оказва и намаляване контингента на жените в детеродна възраст.
|
Раждаемост в област Монтана и страната на 1000
Раждания и аборти в област Монтана
година
|
Брой
|
На 1000 жени от 15 до 49 години
|
Раждания
|
Аборти
|
Раждания
|
Аборти
|
2012
|
1 262
|
250
|
45,7
|
9,1
|
2011
|
1 273
|
216
|
45,5
|
7,7
|
2010
|
1 292
|
236
|
41,1
|
7,5
|
Раждаемост в област Монтана и страната/на 1000/ по градове и села за 2012 г.
Раждаемост, ‰
|
2012 г.
|
2011 г.
|
В градовете
|
В селата
|
В градовете
|
В селата
|
Област Монтана
|
8,9
|
8,1
|
9,4
|
7,2
|
РБългария
|
9,7
|
8,8
|
10,0
|
8,7
|
Изводи:
Коефициентът на раждаемост за 2012 г. остава по-нисък от средния за страната 8.6 ‰ за област Монтана спрямо 9.5 ‰ за РБългария.
По-висока раждаемост за област Монтана в градовете – за 2012 – 8.9 ‰, за 2011 – 9.4 ‰., 2010 – 9.2 ‰ и съответно по-ниска за селата – за 2012 г. – 8.1 ‰, за 2011 г. – 7.2 ‰, 2010 - 6.7 ‰ , което корелира с възрастовата структура на градското и селско население. Тези показатели отново са по-ниски от средните за страната. За 2012 г. средните стойности за РБ съответно са: за градовете – 9.7 ‰; за селата 8.8 ‰.
Върху раждаемостта съществено влияние оказват недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, снижаването на жизнения стандарт, високото ниво на безработица сред младите възрастови групи, намаляването и застаряването на фертилния контингент, измененията във фертилното поведенние и психологическата нагласа за малко деца в семейството и др.
|
1.3 Обща смъртност
Високото ниво на общата смъртност в област Монтана се задържа и през 2012 г. броят на умрелите е 3 101 души, а коефициентът на обща смъртност – 21,4 ‰.
Общата смъртност се запазва устойчиво висока и над средната за страната.
-
За Област Монтана: 2012 – 21,4 ‰; 2011 – 20.9 ‰; 2010 – 20. 5 ‰;
-
За РБългария: 2012 – 15,0 ‰; 2011 – 14,7 ‰, 2010 – 14.6 ‰.;
Смъртността в селата е значително по-висока, което се обуславя донякъде от възрастовата структура на живеещите в селата. За област Монтана в градовете са умрели 1 375 - 14.8 ‰ , РБ – 12.5 ‰, а в селата 1 726 - 33.1 ‰, РБ – 21.6 ‰. Най-висок е коефициентът на обща смъртност в общините Медковец - 38.7 ‰, Георги Дамяново -33.0 ‰, Бойчиновци - 32.9 ‰.
Най ниска е смъртността в общините Монтана - 16,0 ‰ , Лом - 20,5 ‰ и Вършец 21,5 ‰.
В сравнение с другите области в страната равнището на общата смъртност в област Монтана е доста високо 21.4 ‰. По-висока е смъртността само в област Видин 23,2 ‰. Най-ниска е смъртността в област Кърджали – 11,6 ‰ следвана от област София (столица) – 11,9 ‰ и областите Благоевград и Варна - 12,1 ‰ .
Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението. Смъртността е един от най-важните индикатори на общественото здраве, чиито динамика и структура се влияят значително от социално-икономическото развитие на дадена страна или регион, от развитието на медицинската наука и образование, от ефективността на профилактиката, лечението и рехабилитацията, от обезпечеността със спешна, извънболнична и болнична помощ, от стила и начина на живот на населението в различните възрастови групи, от отношението на индивидите към собственото здраве и здравето на другите членове на обществото, социалната група, семейството. Причините за смърт в продължение на две десетилетия запазват относително устойчива структура в страната, респективно в областта.
Като основни причини за нарастване на общата смъртност в област Монтана през последните години могат да се посочат:
-
задълбочаващо се застаряване на населението с нарастване на дела на старшите групи с по-висока повъзрастова смъртност;
-
неблагоприятни промени в повъзрастовата смъртност, изразяващи се в нарастване на смъртността в активната възраст от социално значими заболявания, особено сред мъжете;
-
рискови фактори, свързани с начина на живот на населението – тютюнопушене, нерационално хранене, обездвиженост, стрес и др.;
-
социално икономически и екологични фактори на средата.
|
Обща смъртност в област Монтана и страната на 1000
Структура на обща смъртност по причини
№ на класа
|
НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10
|
2012г.
|
2011г.
|
Брой
|
на 100000 от населе нието
|
Относи телен дял
%
|
Брой
|
на 100000 от населе нието
|
Относи телен дял
%
|
|
ОБЩО I – XIX клас
|
3 101
|
2 141,4
|
100,0
|
3 075
|
2 089.9
|
100.0
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
16
|
11,0
|
0,5
|
15
|
10,2
|
0,5
|
II
|
Новообразувания
|
414
|
286,6
|
13,3
|
419
|
284,8
|
13,6
|
III
|
Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм
|
3
|
2,1
|
0,1
|
4
|
2,7
|
0,1
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата
|
92
|
63,5
|
3,0
|
94
|
63,9
|
3,1
|
V
|
Психични и поведенчески разстройства
|
2
|
1,4
|
0,1
|
2
|
1,4
|
0,1
|
VI
|
Болести на нервната система
|
20
|
13,8
|
0,6
|
30
|
20,4
|
1,0
|
VII
|
Болести на окото и придатъците му
|
|
|
|
-
|
-
|
-
|
VIII
|
Болести на ухото и мастоидния израстък
|
|
|
|
2
|
1,4
|
0,1
|
IХ
|
Болести на органите на кръвообращението
|
2 102
|
1 450,8
|
67,8
|
2 034
|
1 382,4
|
66,1
|
Х
|
Болести на дихателната система
|
53
|
36,6
|
1,7
|
65
|
44,2
|
2,1
|
ХI
|
Болести на храносмилателната система
|
95
|
65,6
|
3,1
|
94
|
63,9
|
3,1
|
ХII
|
Болести на кожата и подкожната тъкан
|
3
|
2,1
|
0,1
|
1
|
0,7
|
0
|
ХIII
|
Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан
|
|
-
|
|
-
|
-
|
-
|
ХIV
|
Болести на пикочо-половата система
|
61
|
42,1
|
2,0
|
42
|
28,5
|
1,4
|
ХV
|
Бременност, раждане и послеродов период
|
1
|
0,7
|
0,0
|
-
|
-
|
-
|
ХVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
5
|
3,5
|
0,2
|
2
|
1,4
|
0,1
|
ХVII
|
Вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации
|
9
|
6,2
|
0,3
|
-
|
|
-
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
143
|
98,7
|
4,6
|
197
|
133,9
|
6,4
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
82
|
56,6
|
2,6
|
74
|
50,3
|
2,4
|
Структура на общата смъртност по причини:
Основна причина за умиранията през 2012 г. са болестите на органите на кръвообращението, чиито интензитет е 1 450.8 на 100 000 или 67.8 % относителен дял.
Същите показатели за страната за 2012 г. са съответно 980.8 на 100 000 или 65.5 %. На второ място по причини за умирания са новообразуванията чиито интензитет е 286.6 на 100 000 или 13.3 %, следвани от симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания – 4.6 % и болести на ендокринната система – 3.0 %, болести на храносмилателната система – 3,0 %. На тези 5 класа болести се дължат 91.7 % от всички смъртни случаи.
Съответно за РБългария на второ място по причини за умирания са новообразуванията чиито интензитет е 250.5 на 100 000 или 16.7 %, следвани от болести на дихателната система 3.6 %; болести на храносмилателната система 3.2 %; симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания 2.7 %;
|
-
Сподели с приятели: |