1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| І. Отношения с клиентите
ЕКА използва обобщаващия термин “клиент” за обозначаване на всеки доверител или подзащитен, потърсил адвокатска помощ и съдействие. Понятието “клиент” съдържа в себе си и указанието, че с търсещия адвокатска помощ и съдействие се договарят икономическите условия за ангажиране на адвоката. ЕКА урежда подробно етичните зедължения, които адвокатът има в цялостното развитие на отношенията си със своя клиент. Преди всичко адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която не разполага с време, а така също и когато знае (или е бил длъжен да знае), че не притежава необходимите знания и компетентност (освен ако ще си сътрудничи с друг адвокат, който ги притежава). При поемане на мандата адвокатът е длъжен предварително да уведоми своя клиент за пълния размер на претендирания хонорар. В тази насока ЕКА обръща внимание на следните важни изисквания, произтичащи от Закона за адвокатурата: – да се спазва изискването адвокатският хонорар да не бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет минимум за съответната работа; – да се договаря възнаграждение, което да бъде справедливо и оправдано по размер (като абсолютна сума; като процент от определен интерес с оглед изход на делото, но само по граждански дела с материален интерес; като дължими суми за всяка инстанция при процесуално представителство). – за размера на дължимото възнаграждение да се сключи договор с клиента (което обикновено става при поемане на мандата). Когато няма такъв договор, размерът на възнаграждението се определя по наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет. При договарянето е необходимо да се уточнява и начинът на заплащане като периодика, размер на вноските и т.н. Допустимо е да се осъществи и предплащане до размера на уговореното възнаграждение (в такъв случай, ако предплатата не бъде осъществена, адвокатът има право да се откаже или да се оттегли от работата). – ЕКА въвежда категорична забрана преди приключването на делото адвокатът да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение да се определя като дял от предмета на защитавания правен спор. Когато трябва да осъществява действия от името на своя клиент, адвоктът може да го прави само по пълномощие (освен в случаите, когато е натоварен от друг адвокат, представляващ този клиент, или от компетентен орган). С това изискване АКА обръща внимание, че работата по пълномощие е основно изискване за осъществяване на адвокатската работа и всеки адвокат трябва да спазва това изискване. При възникване на отношенията с клиента адвокатът е длъжен да положи разумни усилия, за да узнае самоличността на лицето или компетентността и правомощията на органа, който го упълномощава, ако има обстоятелства, пораждащи основателни съмнения относно данните за тях. Формулировката за особените обстоятелства, пораждащи основателни съмнения, е обобщаваща и дава възможност за конкретна преценка във всеки отделен случай. След като е поел задължението да представлява своя клиент, адвокатът не може да се откаже от това представителство по свое желание. Той може да направи това само в предвидените от закона случаи. Когато се реализират подобни хипотези на отказ от представителство, адвокатът е длъжен да уведоми своевременно клиента, за да може той да организира защитата си. ЕКА обръща внимание, че основанието за отказ от представителство не подлежи на огласяване освен в случаите на повдигнат пред компетентен орган спор между адвоката и клиента. В отношенията си с клиентите адвокатът трябва да преценява т. нар. конфликт на интереси. Въпросът е разработен доста подробно в ЕКА: – адвокатът не може да съветва, да представлява или да действа от името на две или повече страни по един и същи въпрос, ако му е известно, че съществува противоречие в интересите им; – когато съществува риск от възникване на противоречие в интересите, адвокатът е длъжен да уведоми всички заинтересовани страни, които са се обърнали към него и да получи съгласието им преди да поеме ангажимент да ги представлява; – ако при вече поет ангажимент към няколко клиенти възникне противоречие в интересите им, адвокатът е длъжен да се опита да ги помири. Ако не успее да постигне помирение, той е длъжен да преустанови даването на съвети, оказването на съдействие и осигуряването на защита или процесуално представителство в конкретния случай (това е допустима от закона хипотеза за отказ от поето представителство); – адвокатът е длъжен да откаже поемането на защита на нов клиент, ако съществува риск за нарушаване на изискването за поверителност спрямо предишен клиент или ако сведенията, които адвокатът е придобил при или по повод воденето на делата на предишен клиент, биха дали неоправдано предимство (това изискване се прилага и когато информацията е получена от адвоката при упражняване на предходна дейност като държавен служител, съдия, прокурор, следовател, дознател, нотариус или юрисконсулт); – адвокатът е длъжен да откаже даване на съвети, оказване на защита, съдействие или процесуално представителство на клиент, когато има риск да възникне противоречие с личните интереси на адвоката или с интересите на негови близки. (Когато такова противоречие възникне след поемането на възложената работа, тя трябва да бъде преустановена – също хипотеза за допустим отказ от представителство); – изискванията за съблюдаване конфликтите на интереси се разпростира и върху всички адвокати съдружници или сътрудници при колективното упражняване на адвокатска професия. ЕКА не позволява на адвоката да поделя възнаграждението си с лице, което не е адвокат. Тази забрана обаче не се отнася в случаите, когато трябва да се предоставят съответните суми на наследниците на починал колега или когато такива суми трябва да се предоставят на оттеглил се от професията колега, когато адвокатът става приемник на работата му. При реализиране на предоставения му мандат адвокатът се стреми да постигне ефикасно разрешение на спора, в който участва клиентът му. Трябва да го информира и консултира относно възможностите за постигане на спогодба, споразумение, помирение, за евентуалното наличие на алтернативни способи за разрешаване на спора. Особено внимание ЕКА обръща на изискването адвокатът да уведоми изрично клиента, когато той има право на служебна защита или на други форми на безплатна правна помощ. Законът дава възможност адвокат да борави със средства на клиентите (или за тяхна сметка средства на трети лица). Когато такива клиентски средства са му предоставени, той трябва да направи необходимото за тяхното опазване и точно отчитане, спазвайки определени правила: – клиентските средства да се съхраняват отделно от личните средства на адвоката; – клиентските средства да се държат в отделна банкова сметка, чийто титуляр може да бъде клиентът или адвокатът; – клиентската сметка, която е открита на името на адвоката, трябва да съдържа в наименованието си ясно указание, че това се средства, държани за сметка на клиентите на адвоката; – средствата, внесени в клиентските сметки, могат да се използват само по предназначението им, като лихвите са в полза на клиента, а разходите по поддържане на сметката са в негова тежест; – клиентските средства се предават на клиентите при поискване или според определените от тях условия; – забранени са плащания с клиенски средства в полза на трето лице, включително не може клиентските средства на един клиент да се използват за плащане на друг, както и не може с клиентските средства да се извършва плащането на възнаграждението на адвоката. Тези ограничения могат да се преодоляват само по силата на нормативни разпоредби, по нареждане на съда или при изрично или подразбиращо се съгласие на самия клиент; – адвокатът дължи пълна и точна сметка (отчет) за всички действия с клиентските средства; – при извършване на адвокатска дейност в друга държава българският адвокат, който управлява и се разпорежда с клиенски средства, е длъжен да спазва правилата, приложими в приемащата държава, за което трябва да уведоми клиента си. Същото задължение има и чуждестранният адвокат, упражняващ дейност в България (при спазване на изискванията на Закона за адвокатерата), когато управлява клиентски средства и се разпорежда с тях. ЕКА поставя задължението на адвоката да се застрахова съгласно Закона за адвокатурата и наредбите на Висшия адвокатски съвет в системата на етичните задължения, които той има към своите клиенти. Това е така, защото евентуалното настъпване на застрахователно събитие от професионален риск трябва да осигури възможност за покриване на причинените на клиента вреди от това събитие. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|