Видове разноски, които подлежат на обезщетение
По правилата на чл. 71-74 от ЗС владелецът може да иска от собственика обезщетение за два вида разноски: необходими и полезни разноски
Необходими разноски са тези, без които вещта съществено би се повредила или би погинала. Основателно в литературата се поддържа, че владелецът не е длъжен да прави тези разноски и ако не ги извърши, не носи отговорност към собственика дори вещта да погине.
Полезните разноски се наричат подобрения. Това са онези разноски, които без да се необходими за запазване на вещта, са довели до увеличаване на нейната стойност. Няма значение с каква цел са направени. Достатъчно е да са увеличили стойността на вещта. Няма значение и това, че собственикът може да не ги иска.
Обаче разноските за добивите (плодовете) не подлежат на обезщетяване. Това са разноски, извършени от владелеца, без които не биха се получили добиви или, както ги нарича чл. 73 от ЗС „плодове“. Те не са свързани нито със запазване на вещта, нито с увеличаване на нейната стойност и затова не са нито необходими, нито полезни разноски Не попадат в приложното поле на чл. 71-74 от ЗС и така наречените „луксозни“ или излишни разноски.Те не подлежат на обезщетяване от собственика, затова владелецът може да си ги прибере, ако това е възможно, без да се увреди вещта или имота, върху който са направени.
Правен режим на вземанията за разноски
А/ Вземания за необходимите разноски Право на вземане за тези разноски имат както добросъвестният, така и недобросъвестният владелец. Трябва , да е съществувала обективна необходимост те да се извършат. Затова ако са направени, зашото сам владелецът е повредил вещта, той не може да иска обезщетение за тях. Владелецът трябва да докаже тази необходимост. Собственикът дължи действителния размер на разноските, а той се определя по пазарни цени към момента на извършването им. Дължат се разноските, които владелецът е „направил“ (чл. 72, чл. 73 от ЗС). До заплащането, на тези разноски от собственика само добросъвестният владелец има право на задържане на вещта (чл. 72, ал. З от ЗС).
Б/ Вземане за подобренията
Както добросъвестният, така и недобросъвестният владелец има право на вземане за подобренията, които са направени в чуждия имот. Техните права обаче са различни.
1/ Права на добросъвестния владелец
Според чл. 72 от ЗС „добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното решение“. Законът указва ясно как и кога ще се определи размерът на увеличената стойност. Нейната сума ще бъде разликата между стойността на имота към датата на постановяване на съдебното решение и стойността, която същият имот би имал към същата дата, ако извършените подобрения не бяха направени. Меродавни ще бъдат и тук пазарните цени към деня на съдебното решение. Така например владелецът е построил гараж в чуждия имот. Той е направил разноски за материали, превоз, труд и пр. в размер на 5 хил. лева. Преди строежа имотът е струвал 50 хил. лева, а в резултата на подобренията струва 60 хил. лева. Добросъвестният владелец ще има право да получи от собственика 10 хил. лева, които увеличават стойност, макар че е изразходвал 5 хил. лева.
2/ Права на недобросъвестния владелец за подобренията
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗС „недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения“. Ако използваме горния пример видно е, че недобросъвестният владелец има право да получи само стойността на разноските от 5 хил. лв. които е направил, защото те са по-малката сума в сравнение с увеличената стойност от 10 хил. лв. Ако обаче неговите разноски са 5 хил.лева, а имотът е увеличил своята стойност само с 2 хил.лева, той ще има право само на тези 2 хил. лв., те са по-малката сума. Това е една своеобразна санкция за недобросъвестния владелец, който макар да знае, че имотът е чужд, прави подобрения в него. Увеличената състойност и тук се определя на базата на пазарните цени към момента на постановяване на съдебното решение. А сумата на подобренията, т.е. на разноските, които са направени за тези подобрения, ще се определи по пазарни цени към момента на извършването им. Иначе неоправдано би бил ощетен собственикът, ако подобренията се оценяват след момента на съдебното решение.
Сподели с приятели: |