Агробиология

Развитието на секцията е типично както за цялата организация, така и отразява тенденциите в развитието на науката и приложението й в практиката и на образованието в страната. Десетилетия наред тя е сред основните звена, придаващи облика на съюза. Основана е в 1947 г. като агрономо-лесовъдна, с 20 членове учредители и първи председател проф. Тодор Митков. Обединява агрономи, лесовъди, почвоведи и други специалисти от областта на селското стопанство. През 50-те години се нарича “агрономическа секция”, а по-късно и “агробиологическа”. През 1982 г. от нея излизат в самостоятелна секция лесовъдите.

Съществуването на секцията преминава през няколко добре изразени етапа. През първия до втората половина на 60-те години, се оформя основно направление на работа като обсъждане на научни разработки на членове на секцията, организиране на цикли от лекции по проблеми на агротехниката, теоретични въпроси на биологията и растениевъдството и др., както и участие в националната лекторска група за разпространение на селскостопански знания. Един поглед към последната сфера на дейност показва отчетливо практическата насоченост на секционните мероприятия и разглежданата тематика. Тъкмо практическо-приложният характер на разработваните теми определя десетилетия наред значението на секцията в сферата на селското стопанство. Така през 50-те години и първата половина на 60-те години членовете й изнасят лекции пред широка аудитория от специалисти в различни региони на страната по агротехника, торене, ролята на селекцията и сортознанието, по проблеми на напояването и т.н. Такава е например юбилейната научна сесия за развитието на българската агро-лесовъдна, ветеринарна и животновъдна наука под влиянието на съветската наука, проведена във Варна с участници от Североизточна България. По въпросите на техническия прогрес е проведена сесия в Русе и Бургас на следващата, 1968 г. Подобни конференции се провеждат в Шумен и Хасково (през 1972 и 1974 г.) за Михайловградски регион (сега Монтанско) през 1975 г. и т.н. По други проблеми през същите години се организират, съответно съорганизират симпозиуми и производствени съвещания. Организираните научно-практически конференции в основните окръзи – производители на хлебно и фуражно зърно, са друго изразено направление с подчертан практически характер.

Към 1984 г. са проведени общо 14 такива конференции, от които 4 в периода 1981 – 1984 г. в Ямбол, Враца, Видин и Плевен.

След напускането на лесовъдите секцията обхваща растениевъди, специалисти от областта на почвознанието и напояването, както и такива, свързани с историята на селското стопанство, общо към 170 човека (1984 г.).

Самостоятелната секция работи много активно с научните почвоведско и селскостопанско историческо дружества, със съответните висши учебни заведения (Пловдив, Стара Загора) и с различни, намиращи се в провинцията изследователски звена: Кнежа, Генерал Тошево, Чирпан, Костинброд и др. Както показва един отчет от 1984 г., през предшестващите три години секцията е провела над 15 събрания на членовете си по проблеми на внедряването на подходящи сеитбообръщения, приложението на интегрирана растителна защита, по зърнения въпрос, повишаване и запазване на почвеното плодородие.

Към значителните приноси на агробиолозите са организираните по тяхна инициатива 2 колоквиума по темата “За увеличаване производството на растителния и микробиален белтък и усвояването му от животните” в 1980 и 1982 г. За популяризиране на тогавашните научни постижения на агробиолози, генетици, микробиолози и др., както и за интеграцията на различните изследователски звена и направления колоквиумите имат определена роля. Те предизвикват значителен отзвук, водят до ускорено включване на някои изследователски резултати в практиката.

Пак през 80-те години започва “отварянето” към екологичните проблеми, които присъстват в дневния ред на секцията като теми за секционни събрания и доклади пред научни форуми, участие в разработки и т.н.

Като цяло дейността на секцията е насочена към приложни задачи, към проблеми, пряко обвързвани с развитието на селското стопанство – земеделие и животновъдство. До края на 80-те години приносът на агробиолозите, организирани в съюза, може да бъде обособен в три основни направления. Първото е свързано с популяризиране на приложни резултати в областта на селекцията, борбата с ерозията, обработката на почвите, борбата с болестите, неприятелите и вредителите по растенията, използване на водите, растителните биотехнологии и др. Второто е в организиране на регионални и национални колоквиуми, научни практически конференции и обсъждания, чрез които не само се запознават специалисти с научни постижения и теоретични постановки, но се обменят мнения и се осъществява контакт между теорията и практиката. На трето място трябва да се посочи участието на членовете на секцията в приносни разработки в различни направления. Последното има своето безспорно значение за популярността и отличното реноме на секцията. То е свързано и с тенденцията секцията да участва в решаване на преки производствени, стопански задачи. Към популяризиране на резултатите от организираните от секцията форуми е насочена издателската дейност. Още в началото на 80-те години материалите от организирани по инициатива на секцията конференции и колоквиуми се издават или се размножават решенията и се изпращат до съответните административни и научно-приложни звена по места.

През 90-те години секцията застава пред тежки проблеми. Дълбоки трансформации се извършват в областта на селското стопанство. Свиват дейността си редица научни институти, замира работата на различни регионални агробиологически станции, коренно се променя и държавната политика. Това налага и сравнително ограничаване на секционната активност, и появата на съвсем нови теми и задачи в нейния дневен ред. Макар и на моменти към началото на последното десетилетие на века да се отчита членска маса близо 130 души, реалното положение е на застаряване (към края на 90-те години повече от 40% от членската маса е над 60 годишна възраст), а по данни от 1999/2000 г. отчетените членове са само 24.