Любовта
„Аз искам да те помня все така“ – Димчо Дебелянов
1. Творческа история
Творбата е написана през 1912 г. със заглавие „На раздяла“ и посвещение „На Зв.“ (Мара Василева – Звънчето)
За първи път е публикувана през 1913 г. в сп. „Смях“
2. Жанр – елегия
3. Композиция
3 строфи, първият и последният стих оформят смислова рамка
Първа строфа – подчертава ситуацията на прощаването и раздялата на влюбените
Втора строфа – думите на героя поставят знак за равенство между бъдещето и настоящето
Трета строфа – доминиращи образи, свързани с нощта и мрака; създава се усещането за надмощие на мрака и неумолима победа на смъртта
4. Основни мотиви
Спомена и пътя към вечността
Прощаването и раздялата
Страданието и неуморимостта на смъртта
Сегашния и утрешния ден
Пътуването
Паметта и силата на любовта
7. Герои
Лирическия говорител – отдаден е на мига на любовта и единението; осъзнава, че раздялата с любимата приближава неумолимо и се стреми да запази у себе си спомена за нея; скръбен е от прощаването, но едновременно с това е и развълнуван, защото знае, че то ще извиси любовта им
Любимата жена – при изграждането на образа й се акцентира върху онези детайли, които се проектират в паметта, съзнанието на другия
8. Пространство (опозицията град-хълм) – градът е пространство на злото и греха, зловещ декор за красивата картина на хълма
9. Основни конфликти
Мрак – светлина
Вечно – преходно
Живот – смърт
Невинност – грях
Природа – град
Материално – духовно
10. Основно послание – Любовта е даряваща и спасяваща, но понякога нейното цялостно осъществяване е невъзможно и споменът за нея остава във вечността.
„Колко си хубава“ – Христо Фотев
1. Творческа история
1967 г. в „Сантиментални посвещения“
С посвещение „На М. К.“ – Мила Керемидчиева
2. Жанр – лирическо стихотворение с изповеден характер
3. Композиция – огледална композиция
4. Герои
Лирически говорител – преклонение пред жената, страстен, търсещ щастието и любовта
Любимата – излъчва живот и светлина, но не е перфектна
5. Мотиви
Красотата
Любовта
Преобразяващата сила на любовта
Несигурността и непостоянството
Съзерцанието като път на извисяване
6. Основни конфликти
Миг – вечност
Съвършената видимост – скритите човешки несъвършенства
Светлина – мрак
7. Основно послание – Любовта не е притежание, а извисяване чрез другия.
„Посвещение“ – Петя Дубарова
1. Творческа история
Творбата е създадена през 1979 г. и публикувана в сп. „Родна реч“
През 1980 г. е публикувано в „Аз и морето“
2. Жанр – стихотворение
3. Роля на заглавието
Посветено е на някого – да заявиш в цялата им непринуденост своите чувства
Да се посветиш на някого
Инициация – стихотворение за съзряването и раздялата с момичешките страхове
4. Основна тема – преобразяващата сила на любовта
5. Основни мотиви
Даряващата сила на любовта
Жадуваната взаимност
Потребността да изживееш пълнотата и цветността на живота с другия
Пътуването един към друг
Потребността да бъдеш истински себе си
6. Композиция и композиционни особености – астрофичен текст под формата на обръщение
Смислови противопоставяния
Първа смислова част – картина на човешките страхове, но и заявено желание за близост
Втора смислова част – образ на любимия
Трета смислова част – очертана е бъдещата ситуация
7. Основни конфликти
Увереност – страх
Плахо момиче – освободена от страхове девойка
Усещането за грях – съзнанието за единствено правилно решение
Мечтано – реално
8. Основни образи
Сънят – различна реалност; свързва се с човешките страхове и потискани желания
Таванът – най-високото пространство; свързва се с душевния свят на лирическата героиня
Страх – усещане за самота в лишения от любов свят
Море – свобода, потребността да бъдеш себе си
Луната – заявява се женското присъствие
Нощта – поле на тъмните сили и страсти
Слънцето – символ на мъжкото начало
Деня – символ на живота
Лирическата героиня – търси близост и свързаност, търси спасение, доверие и преданост в любовта
Любимия – непокорен, дързък, опитен и жаден за живот
11. Основно послание – Надмогването на страховете и непознатото се крие в зрелостта. Там са и щастието и любовта.
Сподели с приятели: |