България под ромейска власт
Изтегляне 17.1 Kb.
|
Свързани:
Тема 9, quantum consciousness
|
България под ромейска власт. Византийското робство оказва значително влияние върху структурата ,социалното и държавно-правното развитие на Втората българска държава: Административни промени. След завладяването на българските земи император Василий 2 въвежда византийската държавно-административна уредба. Българските земи са разделени на 4 теми - „България" с център Скопие, управител катепан (Югозападните земи), „Паристрион" (Подунавие, между Стара планина и Дунав) с център Дръстър и управител дук, „Сирмиум" (северозападни земи). Останалите територии - към съществуващите византийски теми Навпатска, Македония и Волерон. Темите се делят на по-малки военно-административни единици, начело с архонти или стратези (понякога обхващат само града с неговата околност - тема Охрид", „Струмица") Църковни промени. Запазва се съществуването на българска църква. Патриаршията е понижена в архиепископия с център Охрид. Пръв архиепископ - Иоан (българин). В диоцеза са включени почти всички епископства без тези около Сяр, Солун, Южна Тракия и Родопите. Запазват се привилегиите на българската църква като поземлен собственик и изплащането на църковен данък каноникон. Значителна самостоятелност на манастирите и висшето духовенство. След смъртта на Йоан Дебърски архиепископският и по-висшите санове се заемат от византийци. Демографски промени Съзнателно изселване на българите, за да се намалят възможностите за съпротива. Настаняване на войници в арменската област Васпуракан. Аристокрацията е прокудена от страната - Армения, Грузия - получават земи и високи служби. Настаняване на ромейски войници в големите градове и гранични области, византийци поемат военно-административното управление. Социално-икономически промени Временно са запазени видът и размерът на данъците, а по-голямата част от службите са поверени на българи. След смъртта на Василий 2 - утежняване положението на българите - замяна на част от натуралните данъци с парични, въвеждане на нови налози в труд, натура и пари. Нова форма на земевладение - прония - появява се през 11в. Императорът дава на свои чиновници земя срещу изпълнение на държавни/военни задължения, прониарите не притежават наследствени права а максимална експлоатация на земята и селското население. Система на синона - принудителна продажба на зърнени храни за войската на по-ниски цени. Безимотни селяни, поставени в данъчна зависимост - парици. Чужди нашествия - опустошителни набези на различни номадски народи - 1032 и 1034 - печенеги; 1064 - узите преминават Дунав и стигат до Солун. Кумани - края на 11 и началото на 12в. 12в. - маджари на северозапад. Югозапад - нормани. Първи (1096 - 1097) и Втори кръстоносен поход (1147 - 1149) - сериозни опустошения. Българите сами нападат грабителите и им нанасят сериозни поражения. Форми на борба срещу чуждата власт. Въстанията през 11 век. - 1040 - 1041г.- Петър Делян (внук на Самуил). Повод - реформа, според която натуралният данък се заменя от паричен, назначаването на гръцки архиепископ след смъртта на Иоан Дебърски. Начало - в Белград, освобождаване на Ниш и Скопие. От Драчката област е изпратена войска за потушаване, но преобладават българи - вдигат се на въстание, избират за водач Тихомир, избор между Петър Делян и Тихомир - Тихомир е убит с камъни. Въстанието обхваща Тесалия, достига до Коринтския провлак. Голям успех - превземането на Драч. Вестта за въстанието достига до Армения, където са именията на Алусиан - син на Иван Владислав. Алусиан стига до лагера на Петър Делян, който го приема радушно, поверява му 40-хилядна армия за превземане на Солун, но Алусиан претърпява поражение. По-късно ослепява Петър Делян и се предава на византийските власти. В началото на 1041 византийска армия, оглавявана от император Михаил 4 разбива въстаниците при Острово. -1072 - 1073г. - Георги Войтех и Константин Бодин. Избухва в Скопие. Съюзник на българите е сръбското княжество Зета (Черна гора), чийто престолонаследник Константин Бодин е свързан със Самуиловата династия. Коронясан е за български цар под името Петър в Призрен. Овладяване на целия катепан „България", но в последствие са разгромени, водачите - в плен. - 1074г. - бунт на Нестор в Паристрион; бунтове в Средец - начело с павликянина Нека; в Несебър - Добромир; подкрепа на метежите на павликянина Травъл около Пловдив през 1084г. Изтегляне 17.1 Kb. Сподели с приятели:
|