Джулай Джаз Смолян: Jam Session на тема ралф питърсън
Изтегляне 42.48 Kb.
|
| Джулай Джаз Смолян: Jam Session на тема РАЛФ ПИТЪРСЪН
Златна Костова Провървя ми с Ралф Питърсън, късмет извадих! Почти всичките въпроси, които си бях подготвила за него, получиха отговор още преди да бъдат зададени. Не знам дори как стана. Вероятно благодарение на отдавна добилото категоричност твърдение, че „светът е малък” – оказа се, че само в Смолян Ралф Питърсън откри петима свои ученици – трима българи и двама италианци! Всички те с радост се впуснаха да помагат с щрихи към неговия портрет. ЗА УЧЕНИЦИТЕ Трябваше да се досетя, че след като е преподавател в Бъркли колидж, Принстънския университет, Джулиърд скуул и Консерваторията „Принс Клаус" в Грьонинген, Холандия, Ралф ще открие свои възпитаници и тук – при толкова талантливи българи, учили в тези престижни учебни заведения. Още докато го чаках на летището, до мен се приближи Митко Льолев, известният наш джаз-саксофонист, който щеше да свири заедно с Ралф Питърсън и Антони и Георги Дончеви на сцената в Смолян. „Папа Ралф ли посрещаш?” – попита ме Митко и без да чака да го подканям заразказва как бил ученик на Ралф в Грьонинген, Холандия, как с всичките си ученици Ралф се държал хем като приятел, хем като любящ баща (откъдето и прозвището „Папа”), колко заразителен бил и как нямал надминаване (това, последното, като отговор на въпроса ми, дали на предстоящия концерт „ученикът няма да надмине учителя”). Можех само да си представям наистина какъв ученик е бил Ралф, когато в живота му влиза Арт Блейки (когото той уважава и обича не само като велик барабанист, но и като „човек, който моделира/създава хората”). През двата дни, в които учениците на Ралф бяха около него, след толкова много изговорено, изсмяно и изсвирено заедно, нямаше нужда да го питам какво дава и какво получава от учениците си и дали му се ще хората да гледат на тях като на негови последователи. Както каза той – и в началото, и в края на концерта – „Българските ми ученици – Митко (Льолев), Никола (Горялов), Атанас (Попов), Стефан и Борис („Последните двама са все още в Холандия – „Идете в най-добрите джаз-клубове, те свирят там, чуйте ги!”) – бяха толкова талантливи, толкова работливи и дисциплинирани, че чак ми се искаше да потисна останалите, и най-вече холандците, които мързелуваха, и да им дам урок!”) Макар да е потомствен барабанист (дядо му и четиримата му чичовци са били барабанисти), в гимназията Ралф учил тромпет и след като го скъсали на приемния изпит за барабани в Консерваторията, продължил с тромпета. „Покрай тромпета се научих да чета нотите,” – казва на шега той, но след като хваща тромпета, става ясно, защо и с този инструмент се реди на едно твърде високо място сред тромпетистите. Какво ли е усещането ПРЪСТЪТ НА РАЛФ ПИТЪРСЪН да те посочи от сцената и да те изкара да заемеш мястото му зад барабаните! Това го знаят и Никола Горялов, и Наско Попов, защото именно това им се случи на сцената в Смолян. Доволното изражение върху лицето на Папа Ралф и хвалебствените думи, които каза за момчетата, ме накараха да го попитам не се ли разкъсва между ПРЕПОДАВАНЕТО и СВИРЕНЕТО. „Не, отговори ми той, - без въобще да се колебае - и двете са изкуство.” Убедих се, когато влязох на РЕПЕТИЦИЯТА Братя Дончеви не го бяха виждали лично, но вече го познаваха чрез предварително изпратените партитури на най-новите му пиеси. Музикални изненади в опознаването им нямаше. Имаше само дълги отсечки на смях, докато Ралф търчеше по сцената, заставаше пред всеки инструмент, тананикаше, нанасяше поправки по нотите („Е, какво очаквате от барабанист, който пише музика за пиано!”), и разказваше смешни случки („Ха! Ха! От три месеца, след 18-годишно прекъсване, травма на крака и метална пластинка в петата, най-сетне имам черен колан по Тае-куон-до!” - и следва замах, скок и завъртане – всички сме смаяни от гъвкавостта и подвижността на този майстор с твърде наднормено тегло!) и анекдоти. Наистина беше изкуство – всичко, което правеше – и музиката, и режисьорските напътствия и „изиграването”! В Смолян почти през цялото време бяхме заедно. Аз ту включвах диктофона си, ту забравях, заслушана в историите, които разказваше – за себе си, за учениците си, за жена си (от три месеца е младоженец и нямаше търпение да се върне при булката). „ЖИВОТЪТ МИ от 3-4 месеца насам е едно голямо приключение” – казва Ралф, когато го питам приключение ли е идването му на Смолян Джулай Джаз. Единият от синовете на жена му беше станал току-що татко на близнаци – „Виж как изведнъж се оказах младоженец, баща на две големи момчета (плюс 20-годишната ми дъщеря), свекър и дядо на близнаци едновременно! Как да не мисля, че животът е приключение? ПРИКЛЮЧЕНИЕ е и музиката. За 47 години живот съм разбрал, че човек се подготвя за нещата и онзи, който не успее да планира, планира неуспеха си. НО! Винаги има едно НО! Човек не може да си позволи да се зароби емоционално с крайния резултат от плановете си. В живота посоката на плановете ни често се променя. И тъй като това е твоят план, ти си мислиш, че той директно те води към резултата, който ти си си пожелал. И тогава започва приключението – то се случва, когато нещо, което сме си намислили, тръгне в друга посока. Същото се случва и при ИМПРОВИЗАЦИЯТА в музиката, и особено в джаза – и когато композирам, и когато изпълнявам сола. Изобщо, аз съм „за” приключенията! „Приключение” е много хубава дума!” Докато слушам забележките и обажданията му по време на репетицията, си мисля какво себеотдаване изисква тази музика, каква огромна култура, знание и опит! И страшно се радвам, когато Ралф бързо „се ориентира” в неравноделните тактове на пиесите, композирани от Тони Дончев и Митко Льолев, харесва ги, хвали ги и изпитва истинско удоволствие да импровизира в тях. Още преди „големия гиг” усещам, че това май няма да е единственото му идване тук. Казвам му, че преди години един друг световно-известен барабанист, Питър Ърскин, беше написал пиеса, която се казваше „България”. Дали пък и той няма да роди своята БЪЛГАРИЯ? „Да, може би и това ще стане. Защото аз вече съм достатъчно впечатлен от България. И особено от Смолян! А всичко, което композирам, се основава на преживяванията ми. Обикновено пиша музика, когато съм преживял нещо, затова и пиесите ми много се харесват. Аз не съм много продуктивен – предпочитам да имам малко, но хубави композиции, които да се харесват и да се слушат, отколкото много, но никой да не иска да ги слуша. Когато дойда следващия път, със сигурност ще имам композиция, посветена на България. Дори смятам да предложа нещо на организаторите на този чудесен фестивал – Пепа Пенева и Оги Попов, но този проект засега ще запазя в тайна.” На раздяла питам Ралф какво, все пак, му е направило най-силно впечатление тук. „ГОРАТА, дълбочината й. Има някаква мъдрост... Каталог: medii -> picks picks -> Петър чухов за него знаем, че е picks -> Марк наусеф, барабанистът, който преподава ритъм и слуша тишината picks -> Кенди дълфър – daddy’s brave girl picks -> За сп. Лик на бта – септември, 2008 банско тази година за първи път ми се случи да се прехвърля от един джаз фестивал на друг: след закриването на „Варненско лято” picks -> Асен блатечки: аз съм един щастлив човек! picks -> Jazz ex-change picks -> Не можем един без друг! Разговор на Златна Костова с катя от дует „ритон” picks -> Мая новоселска – a natural woman Изтегляне 42.48 Kb. Сподели с приятели:
|