– хормон, който се синтезира и секретира от бета-клетките на островната тъкан (Лангерхансови острови) на задстомашната жлеза (панкреас). Той повлиява почти всички обменни процеси на организма, но най-важното му действие е да усилва или подпомага синтезирането на основни въглехидрати и да подтиска разграждането им. Представлява относително нискомолекулярно белтъчно съединение, което се получава от задстомашната жлеза на различни животни (говеда, свине и др.). СЪхранява се при температура от 3 до 10С0 на сухо и тъмно място. Полученият чист инсулин в кристална форма обикновено се употребява във водни разтвори (бистри) и суспензии (мътни). Действа приложен само парентерално, като почти напълно се разгражда в стомашно-чревния тракт.
Физиологично действие на инсулин
– регулира въглехидратната обмяна, която се намира под пряк инсулинов контрол; бързо понижава повишената по различни механизми захар на кръвта, като заедно с това осигурява набавянето на продуктите, необходими за нормалното протичане на междинната обмяна; повлиява и на мастната обмяна, стимулира синтеза на белтъците.
- дозира се в интернационални единици (UI), като дозата се определя от глюкозния еквивалент, т.е. съотношението 1 единица инсулин спрямо оползотворената глюкоза от организма под негово въздействие. За основен глюкозен еквивалент се смята 1:2, т.е. една единица обикновен инсулин разгражда 2 до 3g глюкоза, а една единица депо инсулин – от 3 до 4g.
Дозиране на инсулин
– строго индивидуално и се определя от резултатите на КЗП и УЗП. В болнични условия това трябва да става 2-3 пъти в денонощието. Профилът се проследява на 2-3ч. и се нагажда към часовете за приемане на храна така, че да се отчитат както стойностите на гладно, така и стойностите 2h след нахранванре. Това е абсолютно задължително за лечението с инсулин.
Видове инсулин
– различават се по свойствата и състава си, животинския вид, от който са получени, времето на началния ефект и продължителността на инсулиновото действие и др.
бързо действащ инсулин (обикновен, кристален) – притежава бързо и мощно, но кратко действие; започва след 15-20мин., достига максимума си след 30-60мин. и продължава до 6-8h. Единствено този инсулин може да се прилага венозно. Назначава се главно при спешни състояния, изискващи бързо отстраняване на инсулиновия недоимък.
инсулинови препарати с удължено действие – могат да се въвеждат по-рядко, което значително облекчава провеждането на лечението; те са с по-високо pH и затова са по-малко болезни; прилагат се мускулно и подкожно, а венозното им приложение е противопоказано при коматозни и прекоматозни състояния.
интермедиерни инсулини (с умерено удължено действие) – максимален ефект 2-6h и продължителност 9-18h; разделят се на 2 подгрупи – с по-бърз (Insulin comb) и с по-бавен (Insulin lente) начален ефект.
пролонгирани инсулини ( с удължено действие) – с максимален ефект от 6 до 8h и продължителност 18-30h.
Препаратите с удължено действие се избират главно въз основа на данните, полу- чени при изследването на гликемичния и глюкозуричния профил. Промените в инсулиновата дозировка трябва да се извършват през 3-4 дни и да не са по-големи от 4-8UI.
Приложение на инсулин
– най-често подкожно, рядко мускулно и венозно в случай на диабетна кома. Изписва се във флакони от 10мл. и така в 1мл. се съдържат 40UI. Най-точно се дозира с прецизна или специализирана инсулинова спринцовка, като принципът на дозиране е, че в зависимост от спринцовката трябва да се изчисли колко единици инсулин се съдържат в едно деление от 1мл. Широко в практиката намират приложение и т.нар. „писалки” за инжектиране на инсулин, които са строго индивидуални за употреба (при болни с диабетна кома приложението му става чрез спринцовка за автоматично дозиране – перфузор).
отделяне на въздуха, без да се наруши концентрацията;
смяна на иглата;
инжектиране.
Прави се само по лекарско назначение, дозира се точно, прави се с тънка игла, строго се спазват правилата на асептиката, разклаща се флаконът преди инжектиране, редуват се местата за инжектиране: прави се 30мин. преди ядене (за обикновения инсулин), за да съвпадне медикаментозната хипогликемия с хранителната хипергликемия.
Странични явления на инсулин
хипогликемична реакция (шок);
инсулинова алергия;
инсулинови отоци;
на мястото на инжектиране – тумефакции (болезнени фиброзни надебелявания) и липодистрофия, а в по-големи дози – стенокардни пристъпи.