Източнославянски езици: руски, украински и белоруски език. Особености на източната група, наследени от праславянския език
Изтегляне 20.73 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Особености, отличаващи източната група от другите се
- В областта на морфологията
- Графични разлики и прилики между трите източнославянски езика
|
Източнославянски езици: руски, украински и белоруски език. Особености на източната група, наследени от праславянския език: Праславянските групи *kv, *gv + ě, i > cv’, zv’ (*květъ > р. цвет, у. цвiт, блр. цвет). *x + ě, i > s (*muxa > р. муха, у. муха, блр. муха = д. и м. п., ед. ч. *muxě > р. мухе, у. мусi, блр. мусе). Опростяване на праславянските групи *tl, *dl > l (*pletlъ > р. плёл, у. плiв, блр. плёў; *mydlo > р. мыло, у. мило, блр. мыла). Запазено епентетично l между устнени гласни и j (*zemja > р. земля, у. земля, блр. зямля). Началните праславянски групи *ort, *olt при низходяща интонация се развиват като *rot, *lot (*orvьnъ > р. ровный, у. рiвний, блр. роўны). Особености, отличаващи източната група от другите се: На мястото на праславянското *tort, *tolt, *tert, *telt > *torot, *totlot, *teret, *tolot (*korva > р. корова, у. корова, блр. карова; *solma > р. солома, у. солома, блр. салома; *dervo > р. дерево, у. дерево, блр. дзерева; *melko > р. молоко, у. молоко, блр. малако). *tj, *dj > č, ž (dž – понякога в у. и блр.) (*světja > р. свеча, у. свiча, блр. свяча; *medja > р. межа, у. мiжа, блр. мяжа; *xodjǫ > р. хожу, у. ходжу, блр. хаджу). Наличие на начално о-, отговарящо на начално е- в западно- и южнославянските езици (р. озеро, осень, олень (в думите, в които следващата сричка съдържа и, е, ь, ят). Лабиализаця на е > о пред твърда съгласна (*veselъ > р. весëлый, *jego > у. його, *tьmьnъ > блр. цëмны). Праславянските носовки губят носовия си характер и преминават в *ǫ > u, *ę > `а (*rǫka > р. рука, у. рука, блр. рука; *pętь > р. пять, у. п`ять, блр. пяць). Праславянските ерове в силна позиция се вокализират като *ъ > o, *ь > е (*sъnъ > р. сон, у. сон, блр. сон; *dьnь > р. день, у. день, блр. дзень). Праславянските сричкотворни *r > or, er, *l > ol (*gъrdlo > р. горло, у. горло, блр. горла; *vьlkъ > р. волк, у. вовк, блр. воўк). Праславянската ятова гласна се развива *ě > e (в р. и блр.), i (в у.) (*dědъ > р. дед, у. дiд, блр. дзед; *lěsъ > р. лес, у. лiс, блр. лес). Отличават се със свободно подвижно силово ударение със смислоразличителна функция. В областта на морфологията: Не се пази двойствено число. Не се пазят имперфект и аорист, функциите им се поемат от перфекта, но без спомагателен глагол, тъй като не се пазят неговите сегашни форми (р. я дал, у. я дав, блр. я даў). Графични разлики и прилики между трите източнославянски езика: Украински: няма буква ы (≠ р. и блр.). има i (= блр., ≠ р.), както и йотувано ї. няма э, а има є, което е меко. има апостроф ’ (= на р. ъ – твърд разделителен знак). у. е = р. э, тоест твърдо е. у. и = р. ы. г е гърлено, приблизително като гърлено х. Белоруски: няма буква щ, пише се шч (шчасливы). има апостроф (= у.). има i (= у., ≠ р.). има ў (≠ р., ≠ у.). има ы (= р., ≠ у.). има э (= р., ≠ у.). има ë (= р., ≠у. – там има йо). г се чете фрикативно х, а не като в или г, както в руския. Изтегляне 20.73 Kb. Сподели с приятели:
|