Литературата възниква сравнително късно през средата на 19 век, когато науката

Литературна история.
Литературата възниква сравнително късно през средата на 19 век, когато науката философия достига своя апогей и се появява понятието философски позитивизъм и като цяло в този период се заражда интересът на хората към точността и съвършенността.
Историята на литературата е вторият дял на литературната наука и има за предмет развитието на литературата във времето - по периоди и години. Тя прави надлъжен разрез на литературата, докато литературната критика прави напречен. Най-често в историята на литературата се разглежда развитието на различни техники на писане, тематики и прочее. В това число конкретните произведения за даден период, тяхната читателска рецепция и т.н.
Литературата се контекстуализира. Може също да се вземе в предвид и биографията на автора. Разглежда се отвън-навътре литературата, от социокултурния контекст към литературния.
Литературният процес е историческото функциониране на литературата. Включва в себе си появилите се в даден момент произведения, тяхното възприемане от публиката, литературната критика, различните форми на организация на литературния живот, произведенията на миналото, които продължават да се четат и да се възприемат поновому.
Произведенията на миналото могат да бъдат включени в литературния процес значително време след като са написани. Литературният процес – сложен, многолик, противоречив – се обяснява, като се изследват конкретните литературни произведения, творчеството на отделните писатели, влиянието му върху съвременниците, значението им в национален и световен обсег. Писателят не се разглежда изолирано извън социалните, политическите, естетическите борби на епохата, извън пределите на литературното направление, към което принадлежи; същевременно той се преценява и като самобитна творческа личност, оформила се при определени исторически условия и оказваща идейно-естетическо въздействие върху съвременниците и поколенията.
Периодизация на литературата е разделяне на литературното развитие в определена страна или в целия свят по сходни културно-исторически особености. Такова деление е необходимо и се налага от нуждата за научно и задълбочено изследване на литературния процес. За нов етап /период/ в развитието на литературата може да се говори тогава, когато има налице качествено нови литературни явления – нова тематика, нов метод, нова идейност
Задачите на литературната история са: 1. Литературната история изследва литературния процес в диахрония, 2. Литературната история събира литературни факти и ги периодизира - основната задача на историка на литераурата е да периодизира историко-литературния процес, да обособи отделните периоди, благодарение на което се схваща като единство от прекъснатост и непрекъснатост, но съществена задача на литературната история е да проследи как се развиват различните художествени произведения ,как се установява историческа приемственост между различните литературни направления, течения, писатели.
Като критерий се взимат предвид наличните норми и представи за добра литература.
Принципи, които обосновават литературната история: 1. движение от фолклор към литература, 2. телеологичност – Георг Фридрих Вилхелм Хегел въвежда това понятие във философския си труд „Феноменология на духа“, в която твърди, че цел на човешкото съществуване е Бог. Така е и в литературната история – развитието на литературата има цел.
3. Критерия за периодизациите е обществен – важни исторически събития и промени в обществото, 4. Основни познавателни методи са сравнението и разграничението.
Литературният историк винаги гледа на литературата от миналото чрез потребност на своето време, тъй като самият той е плод на своето време. Неговата задача е да обясни логиката на появата на едно литературно произведение от миналото, както и как те живеят във времето.
Културно – историческата школа е първата школа, която обяснява логиката, гради и създава литературната история по този начин чрез философския позитивизъм. Представителите са в

почти цяла Европа, Германия, Франция и Русия, те виждат и свързват литературата по друг, непознат дотогава начин, а именно като такава, която запечатва в себе си съответното време, епоха – нещо дотогава е непознато и се е появило през този период. Основните причини, стоящи в основата на това мислене са расата, средата и момента. Литературната история не е просто списък с авторите и произведенията, също така не е и литературна хронология.
Хегел, според когото абсолютния дух се саморазвива, определя три етапа в развитието на изкуството: символично, класическо и романтично изкуство. Той говори за естетика отгоре.
Историкът и философ Иполит Тен отбелязва три фактора за изграждане на визия за развитието на литературния процес – раса, среда, момент, т. е. обвързва литературния процес с външни за него фактори. Той говори за естетика отдолу.
Формалната школа възниква през 1914 година от Виктор Шкловски с написването на статията ,,Възкръстването на словото“. Тогава започва да се оформя кръг от хора, съмишленици на Шкловски, които се занимават с такава дейност като я наричат ОПОЯЗ
(общество за изследване на поетическия език).
Социологическата школа описва литературата като променяща се според ситуацията и с изцяло социологически характер.
Според Ролан Барт, като представител на френския структурализъм, трябва да се разграничават литературната история /която е израз на външен подход към литературата/ и история на литературата /външен подход/.В края на 60-те години представителите на рецептивната естетика в Германия изваждат на показ читателя. Ханс Роберт Яус Констанц възприема литературната наука като провокация към литературната история: “В триъгълника автор – творба – читател читателят съвсем не е пасивна, страдателна величина,а е сила, творяща историята на литературата” Рецептивната естетика схваща литературния процес като диалогов и смята, че да се пише история на литературата ще рече да се проследи диалога на литературните творби във времето с техните читатели. Рецептивната естетика въвежда понятието “хоризонт на очакване” – читателското очакване, което авторът има предвид, и взаимодействайки с който хоризонт създава литературната творба. Този хоризонт предполага както литературното, така и социалното. Понятието хоризонт на очакванията подразбира читателския и същевременно социален опит на читателя. Диалогов процес съществува между автор и читател. Очертават се 2 основни задачи: каква е била литературата за своето време - историка на литературата трябва да реконстуира един хоризонт на въпросите и социалните проблеми, на които творбата или творчеството са отговорили в изходното си начало; да види и да проследи какво е творбата за нас като съвременници, какво се е случило във времето с нейната въздействена функция. Историка за да бъде историк, трябва да е критик, а същевременно и читател.
Контактът с читателите е извънредно важен за всеки автор. Признанието на публиката и критиката по правило въодушевяват писателя, активизират неговото творчество. Теоретиците неведнъж са поставяли въпроса за прогреса в изкуството. В някакви отрязъци на литературния процес прогресът е възможен, но също толкова очевиден може да бъде и регресът.