Методика за оценка на фиксация, ретенция и репродукция на паметта „Десет думи“
Изтегляне 143.4 Kb.
|
Свързани:
Нов Документ на Microsoft Word
- Навигация на страницата:
- Конфабулациите“
- Инструкция
|
Методика за оценка на фиксация, ретенция и репродукция на паметта „Десет думи“ Методиката е една от най-често прилаганите при изследване на паметовите процеси. Създадена е от А.Р.Лурия за изследване на основните паметови процеси фиксация (запомняне), ретенция (съхранение, задържане) и репродукция (възпроизвеждане). Освен това позволява оценка за изтощаемост/активност на вниманието. Не изисква специално оборудване, а единствено максимално възможна тишина и протокол (регистрационна бланка) При наличие на какъвто и да било шум в кабинета на психолога, изследването не е целесъобразно да се провежда. В този смисъл трудно се създават условия за изследване в училищна обстановка. Преди началото, психологът трябва да подготви бланка (или на тетрадка, отделен лист) таблица с 12 колонки и 7 реда (виж приложение №1), в което да запише: -в първа колона – с римски цифри, брой опити от I до VI, като към последната шеста колонка добави „след един час“ -в първи ред – записват се: а) опити; б) поредицата от 10 броя думи и в последната клетка – в) „конфабулации“. Към думите има следните изисквания: да са познати на изследваното лице и често срещани в ежедневието; да са едно- или двусрични; да са разнообразни, без връзка помежду си. Обикновено психологът разполага с няколко набора готови бланки с такива думи. Например: 1. Стол, вода, коте, гора, хляб, брат, река, маса, мед, дом. 2. Дим, сън, куб, пух, звън, ухо, час, лед, нощ, сак. 3. Гора, хляб, стол, брат, кон, маса, мед, дом, ден, око. 4. Число, хор, камък, кола, кино, сняг, море, врата, лампа, куче. „Конфабулациите“, известни като „паметови дупки“ или „паметови празнини“, при които паметта възпроизвежда невярна продукция (фантазия, измислица, продукти на въображението). Инструкция: „Сега ще ти прочета 10 думи. Ти трябва да слушаш внимателно. Когато спра да чета, ти трябва веднага да започнеш да казваш всички онези думи, които си запомнил (а). казвайки ги така, както се сещаш. Не е необходимо да спазваш реда, в който съм ги прочел. Разбра ли задачата?“ Четенето на думите става бавно, ясно, с висок глас. Когато изследваното лице започне да повтаря думите, психологът отбелязва върху подготвената бланка тези думи, които е чул, като поставя в съответната колонка и номер на опита, знак „+“. (виж приложение № 2). След първото прочитане и възпроизвеждане (първи опит), инструкцията продължава: Изтегляне 143.4 Kb. Сподели с приятели:
|