Морето, морето, морето

В тази, бистрата вода,

бих навлязла веднага.

Лятото горещичко е вън,

но в морето чувам само нежен звън.

На пясъка златист да лежа,

ей,това е моята мечта.

Слънцето игриво,

пак да ме закача,

Нежно да ме гали,

чак да се разплача.

Вълните да се разливат на плажа,

да ги гледам и да кажа:

“Морето наистина обичам

и по брега искам да тичам!”

Да виждам тихо как слънцето отстъпва,

а после румения изгрев как настъпва.

Да стоя и да го гледам мога с часове,

а то шепти ми нещо, плахо ме зове.

Кани ме на среща скоро пак,

аз да му откажа?!! Няма как!

Есента щом настане и паднат студове,

тихичко ще заридая за синьото море!

Но споменна усмивка ще ме озарява,

че на лято то пак ще ме поздравява.

А сега ще му махна с ръце

И нежно ще му кажа: „ ДОВИЖДАНЕ!”

Галина Радкова Христова-16 год.