Чл. 124, ал. 3, ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив.
7. Телесни повреди.Непосредстен обект на тези престъпления са обществените отношения свърани със здравето – престъпление, изразяващо се в противозаконно и виновно засягане на здравето на пострадалия чрез увреждане на анатомическата цялост или физеологическите функции на организма или /без разстройство на здравето/ изразяващо се в причиняване на болка или страдание. Според степента на засягане на здравето различаваме три вида телесни повреди – тежка, средна и лека, като леката от своя страна бива два вида – с и без разстройство на здравето. Степента на засягане на здравето, респ. квалифициреното на повредата като тежка, средна или лека, от своя страна зависи от съчетанието на няколко обстоятелства:
дали е създадена опасност за живота;
времетраене на уврежданията – дали е за цял живот или е само продължително /трайно/ или е само временно в смисъл краткотрайно разстройство на здравето; има ли загуба на орган, на части на човешкото тяло, пълна загуба на функции или пък има само едно функционално разстройство.
Умишлени телесни повреди/чл. 128-131а вкл./. Основните състави са дадени в чл. 128-130.
Чл. 128, ал. 2, телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Субект по основния състав е всяко наказателноотговорно лице. Законът не изисква някакви специални качества, които деецът трябва да притежава, за да носи наказателна отговорност.