Четвърта хипотеза “загуба на речта”: Под загуба на речта се разбира лишаването на увредения от възможността да изразява мислите си чрез членоразделна реч и да влиза в словесен контакт с другите хора /за да обективира своите мисли лицето трябва да си служи с мимики и жестове/. Разстройството на речта трябва да бъде постоянно, а то е такова, когато е непоправимо.
Пета хипотеза “детеродна неспособност”.
Шеста хипотеза “обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган”: Обезобразяването представлява такова съществено изменение на човешкия образ, което обективно го загрозява. Законът има предвид обезобразяването само на главата, където се намират сетивните органи. Тежка телесна повреда по този състав е налице при кумулативно причиняване на обезобразяване и разстройство на речта или сетивен орган. Разстройството на речта се изразява в такива повреди, които засягат функцията на говора, без да е необходимо да настъпи пълна невъзможност увреденият да изразява своите мисли чрез говор. Разстройството на сетивен орган е налице, когато се увреди частично или цялостно функцията на зрението, слуха, обонянието или мириса. Разстройството на речта или на сетивен орган като непосредствена последица на обезобразяването трябва да бъде завинаги. Под термина "завинаги" следва да се разбира, че както обезобразяването, така и разстройството на речта или на сетивен орган едновременно трябва да имат продължителност за целия живот на увредения.
Шеста хипотеза “загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб”.
Седма хипотеза “загуба или осакатяване на крак или ръка”: Критерият в съдебната практика и в Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС е, че за наличието на тежка телесна повреда е необходимо крайникът да не е в състояние да изпълнява своите функции. Загуба означава пълно отнемане на крайника от тялото. Осакатяване, на първо място означава загуба на част от крайника – за ръката имаме различни варианти на тежка телесна повреда, а именно: загуба на ръката от лакътя надолу, от китката надолу, загуба на петте пръста, загуба на четири пръста, които и да са те и най-накрая загуба на палеца и показалеца /но точно на тези два пръста/, загуба на пръст означава дори и две фаланги да липсват; осакатяване на крак – налице е, когато липсва кракът от коляното надолу, от глезена надолу, най-лек вариант загуба на цялото ходило или поне на петата. Загубата на пръстите на крака не е тежка телесна повреда, защото в основни линии преобладаващо се запазват функциите на крака. От друга страна осъкатяване на крайник има тогава, когато той е изцяло запазен, но е останал неподвижен, поради засягане на нервни пътища на мускули и т.н.
Сподели с приятели: |
