„Песен за човека” – Никола Вапцаров 1. Мястото на стихотворението в стихосбирката „Моторни песни” - то е част от първия най-важен цикъл - „Песни за човека”;
- разглежда мотивите за смисъла на живота и за същността на човешкото 2. Особености на творбата - тя е поема за възкресяването на човешкото;
- изградена е като диспут /спор/ между лирическия говорител и дама; но в спора е въвлечен и читателят /”знаете”, „как мислиш, читателю, ти”/;
- диалогът е само привиден, защото аргументите на дамата са слаби 3. Времето и светогледът на творбата - Вапцаровото светоусещане се определя от времето, в което живее;
- за автора човешкият живот е най-висша ценност; вярва в човека и неговите възможности да твори, да променя себе си и света 4. Заглавието на творбата - съединява ключови понятия: песен + човек;
- песента се свързва с духовното извисяване; символ на вечната, непреходна красота; надмогва границите на времето; песента съхранява непреходните човешки стойности;
- „човека” – членната форма конкретизира, но и универсализира понятието човек 5. Анализ: а/ основна тема - първите стихове въвеждат основната тема – „човекът във новото време”;
- новото време – носи идеята за развитие и прогрес, но те са противопоставени на първичността и грубата жестокост на човешката природа;
- очертават се две противоположни позиции – на дамата и на лирическия говорител спрямо същността на човешкото; б/ участници в спора - дамата – истерична, невъздържана; според нея злото е самият човек /братоубийство/;
- говорителят – спокойно, разумно поведение; определя злото като елемент на реалността;
- спорът се превръща в задълбочен размисъл за човешката съдба и злото в света;
в/ аргументация - аргументацията се базира на престъпление /разрушена кръвна връзка, нарушени нравствени принципи/;
- за лиическия говорител човекът е способен на промяна в зависимост от условията, в които живее; причината за престъплението е в смазващата мизерия; злодеят вижда несправедливостта на собствения си живот – „Не стига ти хлеба, …гнило”;
- авторът описва превръщането на злодея в човек – възкръсва достойната човешка личност, излиза от мрака на злобата и безпътицата, възстановява връзките с другите;
г/ ролята на песента - човешкото възкресение е непосредствено преди физическата смърт; осмисля се времето – животът тук и сега /”Ех, лошо …светът е устроен!”/ и животът утре /”Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!”/;
- мечтаната хармония е внушена чрез песента – копнеж по прекрасното; чрез песента героят преосмисля не само своята съдба, но и усещането за общност с другите /”Тогава запявал…усмихнат”/; д/ сцената с обесването