6.Глухотата и глухонемотата могат да се проявят със следната симптоматика:
Липса на слух (практическа глухота):
Степените на намаление на слуха, получени с помощта на тонална и говорна аудиометрия, са съобразени с възможностите на индивида за слухово-говорна комуникация както в нормални условия, така и при усилване на речта с електроакустична апаратура:
Социално адекватен слух – аудиометрично минималният праг на слуха е от 0 до 30dB. При него не настъпват затруднения в развитието на речта и в общуването в бита и в професията.
Тежко чуване – прагът на слуха е от 30 до 60 dB. Възникват затруднения в общуването, не е възможно чуването на тих говор, но се възприема силен говор от близки разстояния. В зависимост от степента на намалението на слуха може да има само леки говорни дефекти, по-късно проговаряне, спиране развитието на речта, по-беден речник. В общуването голяма роля има зрителният анализатор.
Практическа глухота – прагът на слуха е от 60 до 90 dB. При тази степен на намаление на слуха човешката реч не може да бъде чута в нормални условия, но е възможно възприемането ѝ чрез електроакустична апаратура. При прелингвално засягане на слуха детето проговаря късно, има оскъден речник, използва мимика и жест. Зрителният анализатор има водеща роля в общуването.
Глухота – тоналните прагове на слуха за говор са над 90 dB (пълна липса на слух или наличието на остатъчен такъв). Прелингвалната глухота води до неразвитие на спонтанна реч, изоставане в интелектуалното и социално развитие. Зрителният анализатор участва най-активно във възприемане на околната среда.
Увреждането на слуховата и речева способност води след себе си сериозни комуникативни проблеми:
Едностранната прелингвална глухота не смущава говорното, емоционалното и интелектуалното развитие на детето, тъй като е запазена функцията на другия слухов анализатор.
Едностранната постлингвална глухота поставя само особени изисквания за някои професии.
Двустранната прелингвална глухота при децата изисква рехабилитация на слуха и говора.
Двустранната постлингвална глухота при възрастни също подлежи на рехабилитация, тъй като причинява специфична симптоматика, свързана със следните прояви: неясна замазана звукова картина, висок говорен акцент, аритмична, адинамична и амелодична реч, усилена и некординирана артикулация.
У кърмачета и малки деца симптомите са специфични за възрастта на детето. Първоначално липсва реакция на гласове и звуци; Липсват признаци като гукане, издаване на различни звуци, интерес към музикални играчки; Впоследствие бебето не разпознава името си, не може да говори.