Осиновяване



страница1/9
Дата11.04.2023
Размер92.5 Kb.
#117284
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
osinovyavane

Осиновяване


Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител–дете. Това е юридическият път, по който тези две лица се свързват както по произход. Тази първична връзка се разклонява в система от родствени връзки, чийто обем зависи от вида осиновяване — пълно или непълно. Осиновяването не е нито договор, нито сделка; това е специфичен правен способ за създаване на отношения, равни по последиците си на кръвните отношения. В българското право материята се урежда със Семейния кодекс, глава VІІІ - осиновяване. Това е хуманен институт на правото, с голямо емоционално и обществено значение. Осиновяването едновременно осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на детето и удовлетворява естествения стремеж на човека към майчинство и бащинство.
Според чл.82 от Семейния кодекс (СК) осиновяване е налице, когато „между осиновявания и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини — от друга страна, възникват права и задължения както между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват“. От текста в закона става ясно, че след акта на пълно осиновяване родител на детето става осиновителят, а биологическите родители (ако са известни) се заличават от регистрите. На детето се издава нов Акт за раждане, в който за родител се вписва осиновителят. Съпругът/съпругата на осиновителя не става родител на осиновеното дете, независимо, че се изиска неговото съгласие за осиновяването. Последният става втора майка (респ. втори баща) на осиновеното дете и между тях възниква връзка на сватовство от първа степен.

Видове осиновяване


Пълно осиновяване - когато осиновяваният е дете на неизвестни родители; когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване; ( чл. 100, ал.1 и 2) и по чл. 93, (2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.
(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница