На Цанко Церковски
патронът на нашето училище
Една звезда изгря на небосклона
преди повече от сто лета.
Един човек,
живял в неволя,
видял и селска нищета.
Благославяйки труда
на селянина грешен,
под перото му се ражда песен
за този, който вади хляба
от твърдата земя.
За този, който
не познава празник,
не може да чете,
но всяка вечер гледа с гордост
напуканите си от труд ръце.
Автор Силвия Георгиева
|
На Цанко Церковски
Всяка сутрин твойто име
ме посреща, там - над входната врата,
На школото, дето всяка есен,
се събират всичките деца.
Да се учат те на труд и песен,
на изкуство, доброта.
Горда съм, че зная кой си!
Писал си за бедни и деца.
Писал си за трудности и болка -
писал си за селските неща.
Зная, че за мен
и бъдещите ми деца
са твоите слова:
“Живей, пленявай умовете!
Лъч светъл
в тази тъмна нощ бъди!”
Автор: Силвия Георгиева
|
