Предговор 2


СТАВИ Символизират смяната на посоките в живота и лекотата на движенията. Артрит, ревматизъм



страница49/69
Дата15.04.2024
Размер275.08 Kb.
#120980
ТипКнига
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   69
Възлюби своята болест - КНИГА ВТОРА
СТАВИ
Символизират смяната на посоките в живота и лекотата на движенията.
Артрит, ревматизъм
За развитието на тази болест съдейства постоянното критикуване по адрес на себе си и на другите. Хората с болни стави винаги и във всичко се стремят да бъдат „съвършени" и очакват същото от заобикалящия ги свят. Този стремеж се превръща в „непосилно бреме" за тях. Нима с критика и неприемане можете да направите някой или нещо по-добри? Може ли със зло да се победи злото?
Забелязах една такава особеност: хората с ревматизъм обикновено привличат към себе си хора, които постоянно ги критикуват, защото самите те са много критично настроени към заобикалящите ги. Спомняте ли си? Подобното привлича подобно.
Мислите на тези хора са изпълнени с насилие, но самите те са много критично настроени по отношение на различните прояви на сила. Те изпитват голям недостиг на любов към себе си и към заобикалящия ги свят, не обичат себе си и чувстват, че не са обичани.
Тези хора се отнасят към живота така, сякаш той е тежък и непоносим. Чувстват, че им идва прекалено много. Но те сами се натоварват с непосилния товар.
Както сподели с мен една пациентка с проблеми със ставите:
- Не мога да понасям, когато упражняват натиск върху мен. Не мога да го изтърпя.
Защо от артрит често страдат възрастните хора? Защото те се „застояват", „затвърдяват" убежденията си, губят своята гъвкавост.
Понякога артритът е физическо препятствие пред изблика на гняв, злоба и омраза. Когато човек иска да удари някого или нещо, подсъзнанието му го сдържа по подобен начин.
В кабинета ми дойде една жена, която страдаше от артрит. Болестта се беше появила преди няколко години. С помощта на хормони и противовъзпалителни лекарства опитваше да спре развитието на болестта, но тя така или иначе неизменно прогресираше. Самата пациентка ми разказа, че болестта й се е появила вследствие на стрес.
- Преди пет години изживях силен стрес - разказа жената. - Тогава ние с мъжа ми живеехме в друг град. Веднъж по-големи момчета пребиха зверски сина ми. Когато той влезе вкъщи и го видях, се почувствах ужасно. Мъжът ми беше ловец и имаше оръжие. Той грабна оръжието и като извика: „Ще ги убия тези мръсници!" - хукна към вратата. Но аз се вкопчих в него с всички сили и не го пуснах, докато той не дойде на себе си. Буквално след седмица ставите започнаха да ме болят.
След като се обърнахме към подсъзнанието й, ние изяснихме поведението, което бе довело жената до тази стресова ситуация. След като осъзна причините за ситуацията, а следователно и причините за болестта, жената се почувства много по-добре. Допълнително й избрах хомеопатични лекарства. След няколко месеца постепенно изчезнаха всички симптоми на болестта, която бе продължила много години.
Този случай за пореден път ме убеди, че е важно да бъдат отстранени истинските причини за заболяването.


ВРАТ
Вратът е символ на гъвкавостта. Способността да виждате какво се случва около вас и зад гърба ви. Проблемите с врата (например схванати мускули) означават упоритост, липса на гъвкавост, нежелание да виждате другите страни на въпроса.
Имах една пациентка, която всеки път, когато не беше съгласна с мъжа си, страдаше от крива шия.
- Когато започне да говори глупости - казваше тя, - аз демонстративно се обръщам на другата страна и се опитвам да не го слушам.
При една друга жена, щом проявеше инат или започнеше да критикува, вратът й се вдървяваше.


ГРЪБ
Гърбът е символ на опората в живота. Гръбначният стълб символизира гъвкавата опора на живота.
Проблемите с гърба и гръбначния стълб говорят за липсата на опора и подкрепа в живота. Вие възприемате живота като непосилно бреме, като постоянно огъване под тежестта на житейските несгоди.
В кабинета ми дойде една жена, която преди известно време си бе счупила гръбначния стълб. Когато започнахме да изясняваме подсъзнателните причини за травмата, тя каза:
- Знаете ли, докторе, никога не съм усещала подкрепа от страна на съпруга си.
- Подкрепа в какво1? - попитах я аз.
- Е, нали знаете, жената винаги иска да чувства мъжка опора. А аз не я усещам. Имам чувството, че той не ме обича, а живее с мен само заради децата. Също така не усещам и особена материална подкрепа.
Много често страхът за парите, за материалното благополучие провокира проблеми в долната част на гърба.
Преди известно време отидох на гости при един мой приятел.
- Слушай - попита ме той, - днес през целия ден ме болеше кръстът. С какво може да е свързано това?
- Имаш някакви емоции, свързани с парите - казах му аз.
- Точно така! Днес сутринта дадох голяма парична сума и не знам дали ще си я върна обратно.
Когато при мен идват хора, страдащи от остеохондроза на гръбначния стълб, често от тях чувам фрази от типа на:
- Всичко това легна на моите плещи.
- Прекалено много се товаря в този живот.
- Това е непосилен товар за мен.
- Имам чувството, че синът ми се е качил на раменете ми и си е провесил краката.
- Това е моят „кръст", който трябва да нося през целия си живот.
При мен в кабинета дойде една млада жена. Тя ме посети, защото усещаше болки в гърба.
- Докторе, през целия си живот се товаря е грижите на всички. Печеля повече от мъжа си и за това ме смятат за „човека, който изхранва семейството". Освен това, помагам на родителите си. Имам и друг „кръст" в живота си. Брат ми е инвалид. Помагам и на него. Ако знаете колко изморена се чувствам, как искам да сваля този огромен товар. Помогнете ми! Научете ме да се грижа за близките си с чувство за радост и лекота.
Смятам, че трябва да приемаме с радост всички житейски поврати. В крайна сметка, нали нашето отношение към живота го превръща в непосилен товар. Затова, преди да се натоварите с чуждите проблеми, първо трябва да сте наясно със себе си. Внесете нови елементи в мирогледа си: научете се да виждате как животът се грижи за вас и ви подкрепя.
От личен опит знам, че когато поемеш отговорността за своя свят, животът става много по-лек. Когато направих това, от плещите ми падна тежкото бреме на чувството за вина, обидите, критиките и недоволството.




Сподели с приятели:
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница