Прирастът в потреблението на двете страни е резултат от увеличаване на сумарното производство на двете стоки без допълнително изразходване на производствени ресурси


Фигура 2. Търговия с плат между страните А и В Страна А Страна В



страница3/4
Дата03.01.2022
Размер333 Kb.
#113198
ТипРеферат
1   2   3   4
564197 pomagalo com
Фигура 2. Търговия с плат между страните А и В
Страна А Страна В


Q – количество плат в метри

Р – цена (кг пшеница за 1 м плат)

D – крива на търсене

S – крива на предлагане


Фигура 3. Търговия с пшеница между страните А и В
Страна А Страна В

Q – количество пшеница в кг

Р – цена (метри плат за 1 кг пшеница)

D – крива на търсене

S – крива на предлагане
Показаният случай на размяна на плат и пшеница между страните А и В показва пример за международно търговско равновесие. Това равновесие се обяснява със съответствието на количествата от двете стоки, които при установените международни ТТ страните А и В са заинтересовани да търгуват. При установената разменна пропорция (1 кг пшеница за 1 м плат) страна А е заинтересована да изнесе 30 кг пшеница (количеството, което страна В е готова да внесе) и да внесе 30 м плат (количеството, което страна В е готова да изнесе).

В условията на свободна конкуренция международната размяна се стреми към състояние на равновесие. Отклоненията на международните ТТ от равновесните задейства приспособителния механизъм на търсене и предлагане, който привежда системата в състояние на равновесие. При хипотетична ситуация, в която цената на плата, измерена в пшеница се повиши от 1 на 1,5 или 2 кг пшеница за метър плат, предлагането на плат бързо ще нарасне и ще превиши значително неговото търсене. При тази неравновесна ситуация на международния пазар, изострената конкуренция между износителите на плат ще върне неговата относителна цена към равновесните международни ТТ (т.е. 1 кг пшеница за 1 м плат).

За всяка страна участничка в международното разделение на труда основен въпрос е определяне границата на изгодна специализация. С участието си в международната търговия всяка страна се стреми към достигане на максимална съвкупна полезност в потреблението при даден размер, структура и технологично равнище на националните производствени фактори.

Границата на изгодната специализация за анализирания случай на фиг.1, съвпада с т.Е за страната А, където пределните разходи за двете стоки се изравняват с международните ТТ. След тази точка пределните алтернативни разходи за пшеница в страна А превишават международните ТТ. Специализация на страна А след т. Е по нейната крива на производствените възможности е неизгодна за нея, тъй като й носи абсолютни загуби – при износ на 1 кг пшеница, който струва повече от 1 м плат, тя ще получава от страната В само 1 м плат.

За страната В границата на изгодната международна специализация съвпада с точка F, където пределните алтернативни разходи за двете стоки се изравняват с международните ТТ. След тази точка производството и износа на плат ще бъдат неизгодни: производството на 1 допълнителен метър плат е равен на отказ от производството на повече от 1 кг пшеница. При търговия със страната А износителите на плат в страна В ще получават само 1 кг пшеница, което отразява международните ТТ. Това е равносилно на абсолютна загуба на страна В.

Границата на изгодната специализация фиксира онази точка от кривата на производствените възможности, при която страната извлича максимална изгода от участието си в международното разделение на труда. Тя съвпада с онази точка, в която пределните алтернативни разходи за двете стоки съвпадат с установените ТТ.

Границата на специализация на една страна се илюстрира графически чрез линията на трансформация. Всяка линия на възможностите за производство представя графично всички алтернативни комбинации от стоки (условно наречени) x и y, които една държава може да произведе при статични условия, при най-пълно използване на своите ресурси. В условията на международно разделение на труда, дадена страна извлича изгода при участието си в него, ако достигне до точка на потребление, която надхвърля собствените й производствени или бюджетни възможности. Тези възможности се илюстрират графически чрез т.н. „бюджетно пространство”, затворено между координатните оси и кривата на производствените възможности. Границата на изгодната специализация на отделната страна фиксира точката от нейната трансформационна крива, при която страната се възползва максимално от участието си в международното разделение на труда.

Границата на изгодната специализация на една държава се влияе от изменението на интернационалните условия на търговия (ТТ). При всички случаи тя съвпада с онази точка от кривата на производствените възможности, в която пределните алтернативни разходи за двете стоки се изравняват с установените условия на търговия.

В случай на постоянна алтернативна стойност на стоките, линията на възможностите за производство графически се представя като права линия и изгодната при тези постановки специализация за дадената страна, е пълната специализация. Алтернативната стойност на стоките и относителните им цени съвпадат в условията на самозадоволяващо се стопанство и се определят от абсолютния наклон на линията на производствените възможности.

В случая на нарастване на алтернативната стойност на стоките, линията на производствените възможности е вдлъбната спрямо центъра на координатната система. Ако при равномерното нарастване на производството на стока x или на y, една държава се отказва от нарастващо количество от алтернативната стока, то тази държава произвежда x и y, при условия на непрекъснато нарастване на алтернативната стойност.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница