Природо-географска характеристика

Полезни изкопаеми

Най-широко разпространени полезни изкопаеми в България са лигнитните въглища. Техните запаси възлизат на 4,5 млрд. т. (изчислени в натурално топливо) в 18 басейна.

В ЮЗРП се намира един от важните лигнитни басейни в страната – Софийският. Той е некомпактен и обхваща Софийската котловина. Състои се от находища в Станянци, Алдомировци, Храбърско, Кътина, мина “Чукурово” (Габра), като общите запаси са 68 млн.т. Близостта на находището до София значително улеснява неговата експлоатация. Намира приложение в електроцентралите в София за производство на електроенергия и за битови нужди.

Други находища на лигнитни въглища има в община Гоце Делчев с 4,6 млн.т. запаси, в област Кюстендил – мина “Бистрица” с 32 млн.т. запаси.

Втори по стопанско значение са кафявите въглища. Техните запаси в страната достигат 300 млн.т. Те са висококалорични и намират приложение за промишлени цели и в бита.

В ЮЗРП се намират най-големите басейни на кафяви въглища – Бобовдолски басейн (162 млн. т. запас), който е с най-голямо стопанско значение и въглищата от басейна се използват главно от ТЕЦ “Бобов дол” и басейна в Перник (37 млн.т.), който е на изчерпване. Друго находище на кафяви въглища има при с. Брежани, община Симитли (със запаси 23 млн.т.).

В ЮЗРП има находища и на най-калоричните антрацитни въглища. Най-голямо количество от тях се намира в Западна Стара планина, в Свогенския басейн със запас от 2,5 млн т. Поради високото им пепелно съдържание се налага тяхното обогатяване във фабриката при гара Томпсън. Антрацитните въглища намират приложение предимно в стъкларската, кибритената и вародобивната промишленост.
Рудни полезни изкопаеми

В ЮЗРП се намира най-голямото находище на желязна руда (Кремиковци), като запасите му възлизат на 202 млн.т. при средно метално съдържание 30,2%, разположени на малка дълбочина. Освен желязна руда, Кремиковското находище съдържа големи количества манган (6,2%) и барит (18%), а също олово (0,4%), цинк и други примеси. Компактността на находището и малката дълбочина компенсират ниското средно съдържание на метал и сложната технология на извличане на желязото. В миналото кремиковското находище е определило развитието на черната металургия, както в района така и в цялата страна, но понастоящем запасите на железни руди не могат да осигурят необходимите количества руда и се налага внос.

Манганова руда има само в село Пожарево (община Божурище). Ограничено е находището и на оловно-цинкова руда, което се намира в Осоговската планина при с. Гюешево със запаси от 18 млн. т. Ниското съдържание на метал налага осъществяването на флотация на рудата.

Едно от най-големите находища на медна руда се намира в ЮЗРП - мина “Елаците” (община Етрополе), със запаси от 274 млн.т. Там е открито и находище на самородно злато, но в малки количества и изисква специална преработка за извличането му. Самородно злато има също и в Трънско – мина “Злата” и Осогово. Най-голямото находище на злато, съдържащо се в медната руда е при село Челопеч, Софийска област (запаси 54,5 хил. т.). Находищата на сребро, платина и молибденови руди в ЮЗРП са в малки количества. Те се намират при с.Росово (община Кюстендил) и гара Бов (община Своге). Находища на антимон са открити при с. Рибново (община Гърмен), а на никел при с. Лялево (община Гоце Делчев).

Като цяло проучването, разработването и експлоатацията на нови находища е свързано с редица екологични проблеми, което затруднява тяхната стопанска приложимост.
Нерудни полезни изкопаеми

Югозападният район за планиране е беден на нерудни полезни изкопаеми. С основно стопанско значение е добива на мрамор. Редица находища в Пирин се експлоатират, като основните са в с. Илинденци (община Струмяни), и в община Гоце Делчев.

В района се срещат предимно варовици - в Радомирско, с.Земен (област Перник) Сливница, Драгоман (Софийска област), находища на глина в с. Нови хан (Софийска област), огнеупорна глина в Сливница и Годеч, глина за тухли и керамика в Годеч, Ботевград, Костинброд, Костенец (Софийска област), кварцов пясък в Божурище, Елин Пелин (Софийска област), с. Глоговица (община Трън), каолин в с. Нови хан и гр. Елин Пелин (община Елин Пелин), фосфорит в Кюстендилско, флуорит в с. Палат (област Благоевград), азбест в с. Коларово, с. Обидим, с. Никудин (област Благоевград), гранит в Рила планина, сиенит и андезит във Витоша. На територията на община Ихтиман, в близост до с.Белица е открито находище на вермикулит – рядко срещана глина с изключително широк спектър на приложение. Районът е богат на кариери за строителни материали, които с оглед на активното жилищно и промишлено строителство през последните години са добра предпоставка за развитие на района, тъй като инвестиционния процес в България все повече се засилва и това осигурява голям пазар за тази продукция.

Разработването на нерудните полезни изкопаеми в ЮЗРП има предимно местно или регионално значение. Тяхната експлоатация е целесъобразна и необходима, тъй като не се изисква влагане на сериозни инвестиции и техническо и технологично оборудване.

Така наличните ресурси в района са били използвани за развитие на минната и добивна промишленост. В резултат определени общини са силно зависими най-вече от мините и тяхното финансово състояние. Изчерпването на някои находища, преструктурирането на икономиката, процеса на приватизация налагат необходимост от търсене на други производства, които да поемат работещите в минната промишленост. От друга страна, модернизирането на процесите на добив и обработка биха повишили значително конкурентоспособността на предприятията от сектора, което ще окаже силно влияние върху местното икономическо развитие и заетостта. Съществен проблем се явява опазването на околната среда при тези производства. Противоречието между икономически ползи и общестен интерес по отношение на околната среда следва да намери оптимално решение.

Защитени територии

В Югозападния район за планиране влизат напълно два от трите Национални парка в страната (НП “Рила” и НП “Пирин”) и незначителна част от третия (НП “Централен Балкан”). В техните граници се включват и други защитени природни обекти, които остават под определения за тях режим.

В Югозападния район за планиране изцяло влизат териториите на два от общо десетте природни парка в страната (ПП “Витоша” и ПП “Рилски манастир”) и части от ПП “Врачански Балкан”. Техният защитен режим е значително по-ограничен от този на националните паркове. Има рестрикции, свързани със стопанската дейност на териториите на сравнително голяма площ, основните възможности са свързани с отдиха, туризма и рекреацията.

В Югозападния район за планиране за резервати и поддържани резервати са обявени отделни местности или кътове от природата в които се опазват представителни или уникални за страната природни екосистеми. В резерватите се забраняват всякакви действия, които нарушават самобитния характер на природата. С цел неутрализиране на неблагоприятни външни въздействия около някои от резерватите са обявени буферни зони. В поддържаните резервати се допускат някои поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности. На територията на Югозападния район на планиране съществуват 20 броя резервати с обща площ от 29 538.6 ха и 1 449.3 ха буферна зона. Тяхното разпределение по области е в Благоевградска област – 9, в Кюстендилска област – 4, в Софийска област – 6 и област Перник – 1.

За природни забележителности в Югозападния район за планиране са обявени обекти с геоложки, палеонтоложки или друг характер, които независимо от средата където се намират имат научна, културна, историческа или естетическа стойност. На територията на района съществуват 70 броя природни забележителности с обща площ 2 296.0 ха.

Тази категория защитени природни територии е най-подходяща за провеждане на дейности по съхраняване на биологичното разнообразие и има сравнително по-лек статут на защита. Като цяло защитените местности са в добро състояние и изпълняват своите функции по предназначение.

Възможностите за икономическо и териториално развитие, които предлагат защитените територии зависят в много голяма степен от законово разрешените дейности в съответните територии, но въпреки това следва да се разглеждат като уникален ресурс, който може да се използва за развитието на туризма, респективно подобряване качеството на живот на местното население.

Водни ресурси

Басейнът на р. Струма заема югозападния дял на България до границите със Сърбия, Македония и Гърция. Общата площ на горното и средното поречие на реката до държавната граница е 10797 км². Водосборът обхваща една десета част от територията на страната и е вторият по големина след поречието на р. Марица. Река Струма има 42 притока от първи и втори порядък. По-големите от тях са реките Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска, Илийна, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица. Най-големите язовири са Студена (община Перник) и Пчелина (община Ковачевци). По поречието на р.Струма са изградени 14 ВЕЦ, като тенденцията е за продължаващо изграждане на нови съоръжения, предмет на частна инициатива.

Водосбора на река Места 2767,1 км² покрива 20 % от площта на района. Върху тях се формират 1131 млн.м³ повърхностни води в средна по отток година. Това са 32,6 % от оттока в този район. В национален мащаб р. Места заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока. По-големи притоци са р.Доспатска – най-големият приток, който се влива в Места на гръцка територия, Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже.

В поречието са построени 3 ВЕЦ - ВЕЦ “Якоруда” ползва езерни води, ВЕЦ “Разлог” – дневно изравнени води от водохващане на р. Бяла и мощен карстов извор, ВЕЦ “Топлика” е на напоителен канал.

С най-голямо стопанско значение е р.Искър, която осигурява вода за столичния град, захранвайки язовир “Искър”. Площта на водосборната област на р.Искър е 8 646 км² за цялото поречие, като основни притоци на река Искър са 25 реки. По-големи от тях са Палакария (39,2 км), Стари Искър (65,2 км), Сливнишка река (38,1 км), Батулийска (40,2 км), Малък Искър ( 85,5 км). В поречието са изградени 8 ВЕЦ и се провеждат проучвателни мероприятия за изграждане на нови съоръжения..

По отношение качеството на водите плановия район е с най-голям брой речни участъци с нарушен екологичен статус. Общо 14 участъка са категоризирани с такива показатели в басейните на реките Струма, Искър и Места.

Изхвърлянето на непречистени битови и промишлени води е основната причина за нарушеното състояние на водите и речните участъци.
Хидротермални ресурси

Значителните експлоатационни и потенциални запаси от минерални води са от особено стопанско значение за Югозападния район за планиране. Комплексното им рационално използване има висок социално-икономически и екологичен ефект.

Хидротермалните ресурси на ЮЗРП откриват уникални възможности за развитие на лечебния многосезонен туризъм, оранжерийно производство, геотермална топлофикация и др. Тези дейности могат да се развият в условията на свободно предприемачество и пазарно стопанство при широко участие на частни инвеститори.

Понастоящем находищата на минерални води които имат практическо значение за икономическото развитие на Югозападен регион наброяват 63 бр. Общият регионален експлоатационен ресурс на находищата на минерални води в Югозападен регион възлиза на 831,525 л/сек.

Долината на р.Струма (грабенова система) е една от най-интересните области -богати на термални води, на Балканския полуостров. Само в долината на р.Струма има 39 самостоятелни или свързани находища на термални води, 17 от които все още не се експлоатират, въпреки че са идентифицирани като температура и химически състав на водата.
Температурата на минералните води се движи от 17С до 102С. Класификацията на минералните води според тяхната температура е направена с оглед да дава представа за възможностите за директно използване на водите както за балнеолечение и профилактика, така и за плувни басейни, отопление на оранжерии, топлофикация, промишлено производство и др.

Най-голям е броят на находищата с хипотермални води – 20 бр. (с температура 20С до 30С), следван от много горещите (50С до 90С) – 17 бр., умерено горещите (42С до 50С) – 13 бр.

Социално-икономическа ефективност има балнеолечението и профилактиката, отдиха и почивното дело, спортната дейност, чрез използването на плувни басейни с топли минерални води. Използването на термалните минерални води като топло-енергетичен, балнеолечебен и производствен ресурс не е свързано със замърсяване на околната среда, което има и определен екологичен ефект.

С оглед на общата икономическа и социална ефективност, особено важно е развитието на международен туризъм за балнеолечение и профилактика и експортът на бутилирани минерални води.

Почви

Югозападният район са характеризира с разпространението на канелени горски почви, смолници, кафяви горски почви, планинско-ливадни, плитки и неразвити почви, ливадни и ливадно-блатни почви. Така представените почвени типове имат съществено значение за развитието на земеделското производство на територията на ЮЗРП, където са концентрирани 13.2% от площите със селскостопанско предназначение и 13,3% от използваната земеделска площ в страната. Използваната земеделска площ в Югозападния район за планиране през 2003 г. възлиза на 706,7 хил. ха. На тези площи се отглежда широк набор от селскостопански култури – зърнени, технически, бобови, фуражни, овощни насаждения, лозя и др.

Особено благоприятни почвени и климатични условия за отглеждане на трайни насаждения (череши, ябълки, праскови и лозя) съществуват на територията на Благоевградска, Кюстендилска и Софийска области, което се потвърждава от размера на площите, заети с трайни насаждения. За така представените области те са съответно 10 333 ха, 10 572 ха и 4748 ха.

В южните части на Югозападния планов район (Благоевградска област) се отглеждат тютюневи насаждения под формата на монокултура, което се отразява неблагоприятно върху почвената покривка и води до нейното изтощаване и унищожаване. Необходимо е на използваните площи да се предвиди поетапно засаждане на алтернативни култури като ягоди, малини, арония, различни билки, бадеми, орехи и т.н. с обогатяване на почвата и повишаване ефективността от нейното използване.

Почвената покривка на територията на района е подложена на въздействието на силни ерозионни процеси, което е причина за намаляване на почвеното плодородие и скъсяване на почвения профил. Установява се следното площно разпределение на засегнатите в различна степен от ерозията почвени различия:

• 
  София област – 134 945 дка;
  
• 
  област Благоевград – 628 800 дка;
  
• 
  област Кюстендил – 558 885 дка;
  
• 
  област Перник – 345 274 дка.
  

На територията на Югозападния административен район се наблюдава замърсяване на почвената покривка с тежки метали и др., или нейното физическо унищожаване при извършване на минно-добивни или преработвателни работи.

Особено силно антропогенно влияние върху почвената покривка се наблюдава в районите с интензивна промишлена дейност (Софийското поле).

Останалите части на Югозападния район са повлияни в значително по-малка степен, като замърсяването или унищожаването на почвената покривка има локален (точков) характер. Такъв например е случая с урановите мини и кариери в района на гр.Симитли, с.Сенокос, с.Игралище и др.

По отношение на засегнатите територии са предприети мерки за тяхното възстановяване чрез биоремедиация и рекултивация. Особено сериозно внимание се обръща на обектите от уранодобива, които оказват негативно влияние върху почвената покривка и ландшафта.

Инфраструктура и селищно развитие

Селищна мрежа, градско развитие и агломерационни връзки

Селищната мрежа в Югозападния район за планиране включва 953 селища, от които 46 градове и 907 села. Структурата на градските центрове включва един много голям град – София (1 113,4 хил. души), три града с население над 40 хил. души – Благоевград (71,1 хил. души), Кюстендил (49,3 хил. души) и Перник (84,5 хил души), четири града с население над 25 хил. души – Дупница (37,0 хил. души), Петрич (29,9 хил. души), Сандански (26,5 хил. души) и Самоков (27,2 хил. души). Урбанизацията на района е с нормалан стойност, като 63% от населението е концентрирано в градове, които са областни центрове.

Териториалната структура на Югозападния район за планиране се характеризира с наличие на всички характерни за България територии, като особено важно значение за градското развитие има столичния град.

Перспективите са свързани с развитие на Софийската агломерация и изнасяне на икономическите дейности извън столицата, които да доведат до формиране на градски центрове в близост до град София, развитие на локални икономически центрове в районите за икономически растеж и “изнасяне” на свързаните производства в съседните слаборазвити територии

Човешки ресурси

Население и демографски тенденции

В края на 2003 г. населението на Югозападния район наброява 2 110 037 души, или 27% от общото на страната. Това е районът с най-висок дял население и с най-висока гъстота на населението (104 души на кв. км), като в столицата София тя е близо 900 души на кв. км, а в някои общини – под 10 души на кв. км (община Трекляно – 5 души на кв.км., община Невестино и община Трън – 9 души на кв.км).

С най-голям брой население се характеризира столицата София – 57,2% от населението на района и 15,5% от населението на страната, което на практика означава, че всеки шести българин живее в столицата. На второ място е област Благоевград (16%), следва област София (12,6%) и с най-малко население са областите Кюстендил (7,4%) и Перник (6,8%). Общините Чавдар, Антон и Челопеч (Софийска област) са с най-ниската населеност не само в района, но и в страната (под 2000 души).

През периода 1998-2003 г. населението в Югозападен район е намаляло с 1,5%, или три и половина пъти по-бавно от средния за страната темп (-5,2%). Основен фактор за това са миграционните потоци към района, и особено към столицата София. Друг фактор е ниската смъртност на населението (13,3 на 1000 жители) комбинирана със средно равнище на раждаемост (8,4 на 1000 жители).
За периода 1999-2003 г. Югозападният район поддържа отрицателни стойности на естествен прираст, но по-ниски от средните за страната. През 2003 г. ЕП е -4,9‰, докато средния за страната ЕП е -5,7‰. Столицата София (-3,6‰) и област Благоевград (-1,9‰) имат нисък отрицателен ЕП, докато останалите области отбелязват доста по-високи отрицателни стойности – -10,2‰ за област Перник, -9,7‰ за област Кюстендил и -8,6‰ за област София. Това се дължи на застаряването на населението, което влияе негативно върху плодовитостта на населението. Една от най-ниските стойности на раждаемостта в страната (6,3 на 1000 жители) е регистрирана в област Перник, докато общата раждаемост за района (8,4 на 1000 жители) е близка до националното равнище.

В сравнение с останалите райони, единствено Югозападния район отбелязва положителни стойности на нетна миграция на населението. През 2003 г. заселилите се в района лица надвишават с 16 110 души изселилите се от района. При отделните области е налице движение между градовете и най-вече в посока област София град. Положителна е миграцията единствено в столицата София, в резултат на която само през 2003 г. населението е нарастнало с 19 136 човека.

Делът на градското население в района е един от най-високите за страната – 80,6%, главно поради концентрация на население в столицата София.

Структурата по пол на населението в района се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 108 жени, което съотношение важи и за страната като цяло. Вътре в самия район съотношението се движи между 100:103 в област Благоевград и 100:111 в област София град.

В края на 2003 г. възрастовата структура на Югозападния район се отличава с ниски стойности на населението под 15 г. (14,4%) и концентрация на население в трудоспособна възраст 15-64 г. (63%) в резултат на натрупването на работна сила в столицата София. В периода 1999-2003 г. единствено Югозападният район отбелязва нарастване на трудоспособното население (с 41 985 души), за разлика от общата за страната тенденция на намаляване.

В някои части на района, обаче, демографската ситуация е доста тревожна. В областите Перник и Кюстендил е регистриран най-висок дял на населението над 65 г. - около 28% (при 22,6% за района). В отделни общини в тези области този дял достига около и над 50% - Невестино (62%), Трекляно (60,9%), Ковачевци (54,7%), Земен (48,3%), Бобошево (45,5%), Трън (44,1%). Същевременно, област Перник и някои от посочените общини регистрират най-нисък дял на населението под 15 г. – област Перник (13,2%), Трекляно (4,1%), Ковачевци (5,7%), Невестино (5,9%), Земен (8,9%).

Друга негативна тенденция, регистрирана в областите Перник и Кюстендил, е свързана с намаляване на трудоспособното население в периода 1999-2003 г. За разлика от тях, областите Благоевград, Софийска и София-град отбелязват нарастване, като поради по-големите възможности за намиране на работа в столицата трудоспособното население в София (столица) бележи най-голямото нарастване (с 32 876 души) за периода.

Негативната възрастова структура в областите Перник и Кюстендил определя и висок коефициент на зависимост на възрастното население в тези области - около 30,5%, при 23,2% за района като цяло, 19,8% за област Благоевград, 21,1% за столицата София и 29,8% за област София.

Според последното преброяване на населението от 2001 г. българската етническа група обхваща 92,8% от населението на района, турската етническа група – 1,8%, ромската – 2,9%, други – 1,8%. Различията по области се изразяват в по-висок дял на населението от турската етническа група в област Благоевград (9,4%) и на ромската – в Софийска област (5,8%). В област Перник не е регистрирано население от турската етническа група, а дела на ромското население е най-нисък в област София-град.

Образователната структура на населението в ЮЗРП се характеризира с висок относителен дял на население с висше и полувисше образование – 19% (13 % средно за България), което е приблизително 43 % от населението с висше и полувисше образование в страната. Преобладава групата на жителите със средно образование, като техният дял е 40 % спрямо 36 % за България. Населението с основно и под основно образование възлиза на 35 % от населението в ЮЗРП, при 43% средно за страната.

В съвременните условия, когато образованието е от решаващо значение за развитие на икономика базирана на знанието, благоприятния образователен профил на населението в ЮЗРП е добра предпоставка за развитие на конкурентоспособна икономика, основана на използване на човешкият потенциал.

По отношение на образователната структура на населението в самите областите се наблюдават различия между област София - град и останалите области в района за планиране. Населението с висше и полувисше образование в област София град възлиза на 27.3% от цялото население на областта, като за останалите е между 8.2% в Софийска област и 10.5% в област Кюстендил. Структурата на населението със средно образование е между 34% за област Благоевград и 42.2% за област София град. Големи различия се наблюдават при населението с основно и под основно образование, където разлика между област София град и останалите области са значителна- 24% за област София град и между 44% (област Перник) и 48.5% за област Благоевград.

Разпределението на човешките ресурси по области и вид образование е много неравномерно. В област София град е концентрирано 83% от населението с висше образование, което е почти 1/3 от населението с висше образование в България, 66 % от хората с полувисше образование и 59.3 % със средно образование в ЮЗРП. Основните причини са свързани главно с големия брой на висши учебни заведения и по-добрите възможности за професионална реализация, условия и заплащане на труд, достъп до социални услуги, които предоставя град София.

Анализът на демографското развитие на Югозападния район очертава следните характеристики:

• 
  В количествен аспект на населението Югозападен район се намира в най-благоприятно положение в сравнение с другите райони. Единствено в този район населението намалява с много бавни темпове, което се дължи на непрекъснатата миграция към столицата София, ниската смъртност на населението комбинирана със средно равнище на раждаемост. Трудоспособното население бележи нарастване, главно поради привличане на работна сила от другите райони в столицата София, която предоставя повече и по-разнообразни възможности за заетост.
  
• 
  Демографските показатели за Югозападния район са силно повлияни от високия възпроизводствен и трудов потенциал на столицата София. Това до известна степен изкривява реалната ситуация в района. Налице е ниска населеност, а дори и обезлюдяване на някои селища в покрайнините. Перник и Кюстендил се очертават като области с демографски проблеми – влошена възрастова структура с превес на възрастното население, и нисък дял на младите генерации (до 15 г.), които след време ще заместят работната сила в тези области. Особено тревожна е ситуацията в общините Трекляно, Ковачевци, Невестино, Земен.
  
• 
  При продължаване на тенденцията на непрекъснато увеличаване на населението в столицата София има реална опасност от възникване на специфичен демографски проблем за столицата – свръхнаселеност и невъзможност на столичната инфраструктура да се развива с очакваните темпове.
  
• 
  Концентрацията на високо образовано население в района, и в частност в област София град е условие за нарастване на инвестиционния интерес и развитие на високотехнологично производство, а наличието на висок дял на население с полувисше и средно образование ще осигури изпълнителските кадри, които да бъдат в основата на постигането на устойчив икономическия растеж и повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика.
  

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 195.11 Kb.

Сподели с приятели: